Александър Дюма
Жозеф Балзамо — бунтът на масоните (99)

97.
В тази глава става ясно, че пътят към министерството не е осеян с рози

Конете на господин Дьо Ришельо се оказаха по-бързи от тези на господа длъжностните лица и маршалът влезе пръв в двора на резиденцията на Д’Егийон.

Херцогът вече не очакваше, че чичо му ще дойде, и се приготвяше да се завърне в Люсиен, за да съобщи на госпожа Дю Бари, че врагът бе свалил маската си. Вратарят обаче извести за пристигането на маршала и разтърси обезкуражената душа на господаря си.

— Чичо — започна атаката си Д’Егийон, — възможно ли е вие, най-прозорливият човек във Франция, да сте ме преценили толкова зле, че да повярвате, че аз ще проявя себелюбие в нашите взаимоотношения?

Отстъплението беше невъзможно и Ришельо трябваше да реагира.

— Какво говориш! — възрази той.

— О! Стига хитри увъртания, господин маршал! Та вие ме отбягвате, а аз имам нужда от вас.

— Честна дума, не те разбирам.

— В такъв случай ще обясня. Кралят не пожела да ви назначи за министър, а аз приех да командвам леката кавалерия. Вие предполагате, че съм ви предал и изоставил.

Тук Ришельо наостри уши, но не само за да чуе думите на племенника си.

— Скъпи мой, аз не оспорвам нищо… Извиках те, за да се бориш заедно с мен. Ти си по-млад, следователно — по-силен, ти успяваш, а аз губя. Всичко това е в реда на нещата и, Бога ми, наистина не разбирам защо имаш скрупули…

— Чичо, наистина…

— Ти си дете, херцог. Положението ти е великолепно — пер на Франция, херцог, командващ леката кавалерия… след шест седмици ще станеш и министър. Та ти трябва да стоиш по-високо от всяка дребнавост. Успехът оправдава подобно поведение, детето ми. Но чувам шум от карета.

— Чичо, не прекъсвайте мисълта си, умолявам ви. Разговорът с вас ме интересува повече от всичко друго. И аз обичам басните.

— Е, добре, драги мой. Просто искам да ти кажа, че никога, докато преуспяваш, няма да се сблъскаш с упреци и няма защо да се страхуваш от омразата на завистниците, но ако нещата тръгнат на зле… о, по дяволите, пази се, внимавай — вълкът напада точно в този момент… Ах, ето че, както ти казах, дочувам шум от чакалнята ти — сигурно идват да ти предложат министерството. Малката графиня добре се е потрудила за теб в спалнята.

Влезе вратарят.

— Пратеници от Съда — извести той с безпокойство.

— Я виж ти! — каза Ришельо.

— Пратеници от Съда ли? Тук? Какво искат от мен? — възкликна херцогът, когото усмивката на чичо му съвсем не успокои.

Господин Д’Егийон пребледня и стана, за да посрещне лично на вратата на салона двете длъжностни лица от Съда.

— С господин херцога Д’Егийон ли имаме честта да говорим? — запита един от служителите.

— Да, господа. Аз съм херцог Д’Егийон.

Пратеникът отвърна с дълбок поклон и веднага извади от пояса си официален документ, който прочете високо и ясно. Това бе решението на Кралския съд, в което подробно, обстоятелствено и изчерпателно се обясняваше колко виновен е херцог Д’Егийон, колко сериозни са подозренията към него, колко опетнена е дори неговата чест. Лишаваха господин Д’Егийон от правото му да изпълнява функциите си на пер на кралството.

— Това е жесток удар! — заяви Ришельо. — Ти вече не си пер на Франция, а това е унизително.

Херцогът се извърна с лице към чичо си, сякаш едва сега идваше на себе си и възвръщаше способността си да мисли.

— Та кой би могъл да очаква, че Съдът ще нанесе такъв жесток удар на любимеца на краля и на фаворитката? Тези хора ще бъдат унищожени.

Херцогът седна с ръце на пламналите си бузи.

— Всъщност — каза старият маршал, забивайки отново нож в раната, — щом Съдът ти отнема званието пер заради назначаването ти за командващ кралската кавалерия, той ще те обяви за виновен и ще те осъди на разстрел в деня, когато бъдеш назначен за министър. Тези хора те ненавиждат, Д’Егийон. Пази се от тях!

Херцогът изтърпя тази ужасна подигравка с твърдостта на герой. Нещастието пречистваше и извисяваше душата му.

— А като не си вече пер — продължи Ришельо, — ти няма да си изложен на омразата на облечените в тоги… Оттегли се за няколко години, остани в сянка. При това забравата — твоето спасение, ще дойде независимо от желанието ти. Без званието пер ти ще стигнеш по-трудно до министерското място, но и ще си спестиш куп неприятности… Ако пък имаш желание да се бориш, имаш госпожа Дю Бари. Тя те обича, а това е една солидна опора.

Херцог Д’Егийон стана.

— Имате право, чичо — каза той спокойно. — В последните ви съвети към мен личи вашата мъдрост. Госпожа Дю Бари, на която ме представихте и на която казахте толкова хубави неща за мен, при това с такъв плам, че всички в Люсиен могат да ги потвърдят, ще ме защити. Слава Богу, тя ме обича, смела е, а и упражнява силно влияние върху Негово величество. Благодаря ви за съвета, чичо. Оттеглям се при нея като в спасително пристанище. Бургиньон, конете ми! Към Люсиен!

Вечерта Рафте попита херцога какво се е случило през деня. Ришельо не можа да сподави една въздишка.

— Монсеньор, чуйте мнението на господин Флажо!

— А! Я виж ти! И какво казва господин Флажо? И най-напред с какво се занимава той?

— Ами той е прокурор, господине.

— Е, и?

— Е, и неговото мнение е, че този път кралят няма да се измъкне.

— Охо! И кой ще попречи на лъва?

— Бога ми, господине — ще му попречи плъхът.

— Искаш да кажеш господин Флажо?

— Така поне смята той самият.

— А ти вярваш ли му?

— Вярвам винаги на прокурор, който си е наумил да причини някому неприятности.

— Трябва да видим, Рафте, с какви средства за това разполага господин Флажо.