Александър Дюма
Жозеф Балзамо — бунтът на масоните (130)

128.
Вътрешна борба

Балзамо се спря пред момичето, а в сърцето му напираха болезнени чувства, болезнени, а не яростни. Може би причина за това беше разговорът му с Алтотас, който го беше изправил лице в лице с човешката нищожност и така беше изличил остатъците от гнева му. Балзамо реши да се вслуша в съвета на гръцкия философ, който, преди да направи каквото и да било, си казвал наум цялата азбука. Нашият герой предпочете да последва примера му, вместо да се поддаде на гнева — лошия съветник, изпратен от боговете на Ахил.

След миг на студено съзерцание пред канапето, където спеше Лоренца, той прошепна:

— Лоренца ме мрази, тя ме заплаши, че ще ме предаде, и наистина ме предаде. Аз вече нямам тайна, предадох я в ръцете на тази жена; все едно че съм я хвърлил на вятъра! Ах, какво нечувано нещастие! Аз дори не споменах за него на Алтотас, тъй като той не би ме разбрал. Ето какво стана — продължи той, като се пооживи, — доброто, което тя ми донесе, бе изместено от злото. Отсега нататък Лоренца може само да ми вреди… О, змийче с нежни извивки на тялото, което задушава, с позлатена шия, пълна с отрова! Спи, спи, защото, щом се събудиш, ще бъда принуден да те убия!

Балзамо се наведе със зловеща усмивка над младата жена, чиито сладострастно притворени очи се отвориха с приближаването му, както се отварят слънчогледът и чадърчето при първите лъчи на слънцето.

— О — каза Балзамо, — ще бъда принуден да затворя завинаги тези очи, които сега ме гледат толкова нежно, в които толкова бързо блясъкът на гнева прогонва любовния плам.

Лоренца се усмихна кротко и зъбите й като перли проблеснаха в устата й.

— Но ако убия жената, която ме мрази — прошепна си Балзамо и закърши отчаяно ръце, — ще убия и тази, която ме обича!

Сърцето му се изпълни с дълбока тъга и неосъзнато желание.

— О, не! — продължи той. — Напразни бяха моите клетви! Напразно отправях към нея заплахи! Никога няма да имам смелостта да я убия.

Нежният му поглед срещна влюбените очи на Лоренца. Бавно сложи ръка върху главата й. В този миг Лоренца, която сякаш четеше мислите му, продължително въздъхна, надигна се и в очарователната леност на съня постави нежните си бели ръце върху раменете на нашия герой. Той усети опияняващия й дъх съвсем близо до устните си.

— О, не! — извика Балзамо, като прокара ръка по пламналото си в огън чело и през замъглените си очи. — Не! Това опиянение ще ме доведе до безумие! Не, аз няма да мога вечно да устоявам на този съблазнителен демон! Редом до тази сирена аз ще забравя за мечтаната от мен слава, за могъществото, за безсмъртието и те ще ми се изплъзнат! О, не, не! Тя ще се събуди, трябва да се събуди, щом аз го искам!

Объркан, Балзамо отблъсна Лоренца и тя падна върху софата като нежен ефирен воал, като снежинка. И най-сръчната кокетка не би избрала по-съблазнителна поза, за да покаже на любимия си всички свои прелести. Балзамо намери малко сили в себе си и отстъпи няколко крачки, но подобно на Орфей се обърна и подобно на Орфей беше погубен.

— О, ако я събудя, борбата между нас пак ще започне. Ако се събуди, ще се самоубие или ще ме убие! А може и да ме принуди с предизвикателствата си да я убия. О, гибел, гибел! Да… Съдбата на тази жена е предначертана, струва ми се, че чета нейните огнени букви — любов и смърт! О, Лоренца, Лоренца, ти си създадена да обичаш и да умреш! А аз държа и любовта, и живота ти в собствените си ръце!

— Искам смърт — каза тя тихо и раздвижи влажните си и блестящи като корал устни, — но преди това искам да позная любовта!

Балзамо отстъпи, отдръпна главата си и с ръка закри очи. Задъханата от страст Лоренца го последва, пълзейки на колене.

— Приемам смъртта — повтори тя с опияняващ глас, — но искам любов!

Балзамо не можеше да устои повече на изкушението. Огнен пламък го заля.

— О, това е вече свръх силите ми! Аз воювах повече, отколкото беше във възможностите на едно човешко същество! Демон или ангел на съдбата ми, о, бъди доволен! Отдаден на егоизма и гордостта си, пожертвах благородните страсти, бушуващи в сърцето ми! О, не, не! Нямам право повече да се съпротивлявам на единственото човешко чувство, което кипи у мен! Обичам тази жена, а с любовта си й вредя повече, отколкото, ако я мразех! Моята любов ще причини смъртта й!

— О, любими мой! — въздъхна Лоренца.

— Нима ти ще приемеш този лъжовен живот вместо истинския?

— Аз те моля на колене за него. О, дай ми го! Този живот е моята любов и моето щастие!

— А ще те задоволи ли такъв живот, ако станеш моя жена? Аз те обичам страстно, знаеш това, нали?

— Да, защото чета в сърцето ти като в отворена книга.

— И никога няма да ме упрекнеш нито пред Бога, нито пред хората, че съм насилил волята ти и че съм излъгал сърцето ти?

— Никога! Напротив, пред Бога и пред хората аз ще ти благодаря, че си ми дарил любовта си! Та любовта е единственото богатство на света, единствената перла, единственият драгоценен диамант!

— А няма ли да страдаш за крилете си, бедна моя гълъбице? Ти вече никога не ще можеш да проникнеш заради мен в лъчезарните покои на Йехова, който озарява с щедрия си лъч челата на пророците. А когато поискам да узная бъдещето, когато поискам да направлявам хората, уви, твоят глас няма да ми отговаря повече. В твое лице аз имах и любимата, и пророчицата — моя гений помощник, а сега при мен ще остане само любимата. Освен това…

— А! Ти изпитваш съмнения! — извика Лоренца. — Виждам сянката на колебанието в сърцето ти!

— Винаги ли ще ме обичаш, Лоренца?

— Винаги! Винаги!

Балзамо прекара ръка по челото си.

— Добре. Така да бъде — прошепна той. — А и всъщност…

Нашият герой остана замислен още няколко мига.

— А и защо ли ми е всъщност точно тази жена! Нима е единствената на света? Не, разбира се. Докато тя ме дарява с щастие, другата ще продължи да ме прави богат и могъщ! Андре също притежава дарбата да гадае. Тя е млада, чиста, непорочна, а и аз не я обичам. Андре с лекота ми се покори в съня си, както ми се подчиняваш ти! Андре е моята нова жертва. За мен тя е една душа без стойност, обречена да следва опитите на лекаря! Андре, Андре, ти ще ми служиш! Ела в прегръдките ми, Лоренца! Тебе избирам за любима и любовница! С Андре ще бъда всемогъщ, а с Лоренца — щастлив! От този миг нататък животът ми е пълен, съвършен! Ето, че освен в безсмъртието аз постигнах мечтата на Алтотас! Макар и смъртен, съм равен на боговете!

Балзамо повдигна Лоренца от пода, разтвори ръце, а Лоренца се притисна до задъханата му гръд и се вплете в тялото му така, както бръшлянът се увива около дъба.