Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мария Антоанета (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Joseph Balsamo, –1847 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 23 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
dave (2009)

Издание:

ИК „Труд“, 2005 г.

Превод: Силвия Колева, 2004, 2005 г.

Художник: Виктор Паунов, 2005 г.

История

  1. — Добавяне

98.
Отмъщението на господин Д’Егийон

В деня след обявяването на страшната присъда херцог Дьо Ришельо, който вече се бе завърнал във Версай и бе възобновил обичайния си начин на живот, видя, че при него влиза Рафте с писмо в ръка.

— Какво има пак, Рафте? — попита маршалът.

— Нещо неприятно, предполагам, монсеньор.

— А защо смяташ така?

— Защото писмото е от херцог Д’Егийон.

Херцогът протегна ръка.

— Дай ми го — заяви той. — Аз съм смел човек.

— Предупреждавам ви, монсеньор, че пратеникът се смя като луд, докато ми предаваше писмото — прекъсна думите на господаря си Рафте.

— Боже Господи! Няма ли да ми го дадеш най-после, мъчител такъв? — провикна се маршалът, като счупи печата на писмото.

После го прочете.

— Охо, как се мръщите! — възкликна Рафте, който, скръстил ръце на гърба, наблюдаваше господаря си.

— Нима подобно нещо е възможно? — възкликна на свой ред Ришельо, като продължаваше да чете.

— Работата изглежда сериозна, нали?

Херцогът отново зачете писмото.

— Ама че великодушен крал! — каза той след няколко секунди.

— Да не би да е назначил господин Д’Егийон за министър?

— Дори нещо повече.

— Охо! И какво точно е направил?

— Чети и кажи мнението си.

На свой ред Рафте прочете бележчицата. Тя беше написана от ръката на господин Д’Егийон и съдържаше следното:

Скъпи чичо,

Добрият ви съвет вече даде чудесни резултати. Аз споделих мъките си с прекрасната приятелка на нашето семейство госпожа графинята Дю Бари, която пък поиска да предаде моята изповед на Негово величество. Кралят възнегодува срещу издевателствата на господа съдиите над човека, който вярно му е служил. По време на състоялия се днес кралски съвет Негово величество отмени присъдата и ми възложи отново функциите на пер на Франция.

Скъпи чичо, зная, че тази вест ще ви достави огромно удоволствие. Ето защо ви изпращам съдържанието на текста, оповестяващ днешното решение на краля. Накарах един секретар да го препише и вие ще го узнаете преди всички.

Херцог Д’Егийон

— Факт е, че Съдът загуби — поде Рафте.

— Както и аз.

— За момента — да.

— Завинаги! Вчера предчувствах, че на главата ми ще се струпат неприятности, а ти ме успокояваше. Може би вие не разбирате колко непоносими са за мен подигравките на всички в Люсиен! В момента господин Д’Егийон ме клевети и ми се подиграва в прегръдките на госпожа Дю Бари. А госпожица Шон и Жан дю Бари се спукват от присмех за моя сметка. А негърчето пък се тъпче с бонбони и ми отправя присмехулни жестове. По дяволите! Аз имам благ характер, но това ме вбесява!

— Но в такъв случай не трябваше да се захващате с това, което направихте, монсеньор — заяви философски Рафте.

— Вие ме подтикнахте към тези действия, господин секретар?

— А какво ме засяга дали господин Д’Егийон е или не е пер на Франция? Питам ви, монсеньор, какво… Вашият племенник не ми е направил нищо лошо, струва ми се.

— Господин Рафте, вие сте нахалник!

— Четиридесет и девет години ми повтаряте едно и също, монсеньор!

— Ако така се грижите за интересите ми, Рафте…

— За интересите на дребните ви игри ли, монсеньор? Не, в никакъв случай, господин херцог… Но независимо че сте много умен мъж, вие вършите глупости, каквито не бих простил дори на обикновен служител като мен.

— Изяснете какво точно искате да кажете, господин Рафте. Ако съм сгрешил, ще си призная.

— Вчера изпитвахте нужда да си отмъстите, нали така? Пожелахте да се наслаждавате на унижението на вашия племенник, поискахте да допринесете и вие с нещо за присъдата на Съда, да преброите колко пъти ще потрепери вашата жертва и колко пъти ще подскочи сърцето й — както се изразява господин Кребийон-син. Е, добре, господин маршал! Подобни зрелища се заплащат винаги скъпо, удоволствието не е безплатно…

— А какво бихте сторили на мое място, остроумнико?

— Нищо… щях да чакам, без да давам признаци на живот. Само че вас направо ви сърбяха ръцете да изправите един срещу друг госпожа Дю Бари и Съда в момента, когато тя предпочете Д’Егийон, защото е по-млад от вас. Вие ще продължите да упорствате, а господин Д’Егийон ще уреди нещата между госпожа Дю Бари и Съда и тогава той ще бъде назначен за министър, а вас или ще заточат, или пък ще хвърлят в Бастилията.

В яда си маршалът изсипа цялото съдържание на табакерата си върху килима.

— Ама че предсказания! — въздъхна след дълго мълчание маршалът. — Та вие направо гадаете в бъдещето! Но какво ще кажете за настоящето?

— Господин маршалът е твърде мъдър човек и няма нужда от съвети.

— Да не би и ти да се подиграваш с мен, хитрецо?

— Внимавайте, господин маршал! Бъркате датите. Човек, който е надхвърлил четиридесетте, не може да бъде наричан хитрец! А аз съм на шестдесет и седем.

— О, това е без значение… измъкни ме от положението. Бързо, бързо!

— Монсеньор, ако вестта за днешния кралски указ вече беше стигнала до Париж, не бих казал… Искате ли да изпратим куриер при господин председателя Д’Алигр?

— За да ни се подиграват!

— Какво странно честолюбие имате, господин маршал!

Маршалът познаваше добре мрачните настроения на Рафте.

— Хайде, не ми се сърди — каза той. — Ако не съм разбрал нещо, обясни ми го.

— Монсеньор иска да му начертая план на поведение ли?

— Слушам.

— Ще изпратите на господин Д’Алигр — започна Рафте сърдито, — писмото на господин Д’Егийон, а към него ще прибавите текста на решението, взето от краля на съвета. Ще изчакате Съдът да се произнесе, а това ще стане веднага. После ще се качите в каретата си и ще направите посещение на вашия прокурор, господин Флажо.

— Моля? — извика Ришельо, когото това име накара и сега, както и предишната вечер, да подскочи. — И какво, дявол да го вземе, ще правя аз у господин Флажо?

— Вече имах честта да ви кажа, монсеньор, че господин Флажо е вашият прокурор.

— И какво от това?

— Ами… той е ваш прокурор, а щом е такъв, сигурно движи ваши дела… някакви процеси… Вие ще отидете да го попитате как вървят те.

— Утре ли?

— Да, господин маршал. Утре.

— Но това е ваша работа, господин Рафте.

— О, не, не… Така беше, докато господин Флажо беше само един обикновен чиновник. Тогава бяхме равни, но тъй като от утре господин Флажо ще бъде ни повече, ни по-малко като Атила, бич за кралете[1], няма да е под достойнството на един херцог, пер или маршал на Франция да разговаря с такъв всемогъщ човек.

— Сериозно ли говориш или ще играем някаква комедия?

— Ще се ядосам много, когато утре се опитате да ми докажете, че сте отгатнали всичко предварително… Лека нощ, господин маршал. Не забравяйте — куриерът до господин Д’Алигр трябва да тръгне веднага, а утре вие трябва да посетите господин Флажо.

Бележки

[1] Атила (395 — 453 г. сл. Хр.) — владетел на хуните. Понеже победил императорите, нарекъл себе си Бич Божи — бел.прев.