Александър Дюма
Жозеф Балзамо — бунтът на масоните (101)

99.
В тази глава читателят ще се срещне отново с един свой стар познайник, когото сигурно е смятал да забрави и за когото може би не е съжалявал

Господин Флажо предвиди, че скоро щеше да настъпи време, когато за адвокатите изобщо нямаше да има хляб. Ето защо той така нареди нещата с господин Гилду, че последният срещу сумата от двадесет и пет хиляди ливри му отстъпи канцеларията и клиентелата си. Ето как господин Флажо стана прокурор.

Въпреки достойнството на новото си положение и все по-нарастващото си влияние господин Флажо не напусна къщата си. За неговата любима госпожица Маргьорит би било непоносимо новите й съседи да не се обръщат към нея с „госпожо Флажо“, нито пък писарите на господин Гилду, преминали на служба при съпруга й, да не й отдадат дължимото уважение.

Пред вратата на господин Флажо каретата на господин Дьо Ришельо бе задържана от друга карета, която в момента спираше пред къщата. Маршалът забеляза шапката на жена, която се канеше да слезе от колата, и понеже той си беше останал галантен кавалер въпреки седемдесет и четирите си години, бързо нагази в мръсната кал, за да помогне на дамата да слезе. Но този ден на маршала не му вървеше — костеливият и сух крак, който стъпи на стълбичката, беше на възрастна жена. А набръчканото й лице, цялото наплескано с червило, окончателно го убеди, че тя беше не само стара, а и съвсем грохнала.

— Виждал съм някъде това лице — измърмори маршалът, а после попита на висок глас.

— Да, господин херцог — отвърна старицата.

— О! Нима имам честта госпожата да ме познава? — възкликна неприятно изненаданият херцог и се спря в началото на алеята.

— Коя жена не познава господин маршала и херцог Дьо Ришельо? — гласеше отговорът. — Това би означавало, че не е жена.

— А бих ли се осмелил да попитам на свой ред с кого имам честта да разговарям?

— Аз съм графиня Дьо Беарн. Ваша покорна слугиня, господине — отговори старицата и направи дворцов поклон.

— Очарован съм, госпожо. Направо съм възхитен — каза той. — Благодаря на щастливия случай, който ни срещна. И вие ли водите дела, госпожо графиньо?

— Само едно-единствено, херцог, но в замяна на това какво! Не може да не сте чули за него! Делото срещу семейство Дьо Салюс.

— Срещу семейство Дьо Салюс?! Ами да, госпожо графиньо!

Като сумтеше, старицата пусна херцога да мине пред нея. Маршалът позвъни и госпожа Флажо, която продължаваше да е портиерка и готвачка, макар да бе станала прокурорша, дойде да отвори.

Откриха Флажо вбесен, с перо, как се мъчи да диктува на първия си писар едно страховито изложение.

— Боже милостиви, какво има, господин Флажо? — извика графинята и звукът на гласа й накара прокурора да се обърне към тях.

— А, госпожо, аз съм ваш най-предан слуга! Стол за госпожа графиня Дьо Беарн! Господинът с вас ли е, госпожо… О, ако не ме лъжат очите, в дома ми е дошъл самият херцог Дьо Ришельо! Още един стол!

— Господин Флажо, какво става с моя процес?

— Но, госпожо, аз тъкмо се занимавах с вашия случай!

— Но бихте могли да изслушате господин херцога, нищо, че се занимавате с моя случай.

— Извинете ме, господин херцог — заяви господин Флажо, — но вие сте твърде любезен човек и ще ме разберете…

— Разбирам, господин Флажо, разбирам.

— Ето, сега вече съм изцяло на ваше разположение.

— О, бъдете спокоен, няма да злоупотребявам с времето ви. Всъщност вие знаете какво ме води насам.

— Във връзка с папката, която господин Рафте ми връчи оня ден.

— Може би… А ще ми помогнете ли да го спечеля! А и ще бъде много любезно от ваша страна.

— Господине, тази работа ще се проточи безкрайно.

— Хубава работа! Защо?

— Защото делото ще се гледа след една година най-рано.

— А каква е причината за това, моля ви?

— Обстоятелствата, господин херцог, обстоятелствата. В течение ли сте на кралския указ?

— Мисля, че да… Но кой точно? Негово величество издава много укази.

— Става дума за указа, който отмени нашето решение.

— Добре. И после?

— После, господин херцог… Ще отговорим на това предизвикателство, като изиграем всичките си козове.

— А като ги изиграете, драги, няма ли да провалите възможностите в Съда? Нещо не ми е съвсем ясно. Не знаех, че Съдът крие някакви козове.

— Може би долната камара отказва да приема нови дела?

Намеси се госпожа Дьо Беарн, въпреки че делото на господин Дьо Ришельо в ни най-малка степен не отклоняваше вниманието й от нейното собствено.

— И горната камара ли отказва?

— И още как… Двете камари решиха да не се занимават повече с дела, докато кралят не оттегли сам господин Д’Егийон.

— Значи няма да гледат и моето дело? — провикна се старицата с ужас, който дори не се постара да прикрие.

— Нито вашето, нито това на херцога, госпожо.

— Но това е нечувано!

— Госпожо — отговори важно прокурорът, — кралят се самозабрави.

— Но, господине, преди малко вие ми казахте, че се занимавате с моя случай — продължи госпожа Дьо Беарн.

— Да, така е…

— Господин Флажо — каза графиня Дьо Беарн, — преди четиридесет години аз избрах баща ви — о, той беше достоен човек — да води делата ми. След неговата смърт аз станах ваша клиентка. Спечелили сте поне десет-дванадесет хиляди ливри от моите дела, а може би щяхте да спечелите още толкова…

— Пишете, пишете, запишете тези думи — обърна се живо господин Флажо към писаря. — Това е свидетелство, доказателство, ще го включим в изложението.

— Но сега — продължи графинята — аз изтеглям преписката и документите си от вас. От този момент нататък вие повече не се ползвате с моето доверие.

Господин Флажо остана като гръмнат от неблагодарността на старицата. За миг той се стресна, но после се съвзе от удара като мъченик, възвърнал вярата си в Бога.

— Така да бъде — провикна се той. — Върнете преписките на госпожата. Ще отбележите, че авторът на изложението е предпочел съвестта му да е чиста пред възможността да натрупа богатство.

— Извинете, госпожо — прошепна маршалът на ухото на графинята, — струва ми се, че не сте размислили добре.

— Да размисля върху какво, господин херцог?

— Вие изтегляте преписките си от този човек, който така смело протестира, но защо?

— Ще ги занеса на друг прокурор или на друг адвокат — извика графинята.

— Госпожо — продължи да шепне на ухото на госпожа Дьо Беарн маршалът, — щом като е решено, че двете камари няма да гледат никакви дела, и другият прокурор няма да направи за вас нищо повече от господин Флажо…

— Но това е заговор тогава!

— Мислите ли, че господин Флажо е толкова глупав, че да протестира само той и да загуби работата си, ако не беше уверен, че неговите събратя ще последват примера му и ще го подкрепят!

— А вие защо го защитавате, господине?

— Аз заявявам, че господин Флажо е един твърде честен прокурор и че у него моите документи са на толкова сигурно място, колкото в собствения ми дом!

— С основание хората говорят, господин маршал, че имате извънредно великодушен характер и че притежавате дух на либерал! — провикна се възхитеният господин Флажо.

— Ласкаете ме, скъпи ми прокуроре! — каза Ришельо, като се поклони.

Окуражен, Флажо се обърна отново към графинята:

— А аз ви казвам, че за да се гледа някога вашето дело, госпожо, кралят трябва да изпрати в голямата съдебна зала швейцарската гвардия, кралската кавалерия и двадесет оръдия! — заяви господин Флажо с толкова войнствен вид, че направо ужаси клиентката си.

— Значи вие не вярвате, че кралят ще се измъкне от затрудненото положение в случая? — попита тихо Ришельо, като се обърна към господин Флажо.

— Невъзможно е, господин маршал… Това е невероятен случай… Да остане Франция без правосъдие, това е все едно да остане без хляб!

— Затова сме решени на всичко.

Като каза това, господин Флажо се потупа силно в гърдите.

— Действително това е много критично положение за министерството — обърна се Ришельо към спътничката си. — Нали, госпожо?

— О, да — отговори след малко старата графиня. — Твърде неприятно е за мене, че съм засегната от този конфликт, след като не се меся изобщо в това, което става.

— Моето лично мнение, госпожо, е — заяви важно маршалът, — че има един човек, който би могъл да ви помогне. Един доста влиятелен човек, но дали ще се съгласи?

— Проява на твърде голямо любопитство ли ще бъде от моя страна, господин маршал, ако ви запитам за името на тази всемогъща личност?

— Вашата кръщелница, госпожо.

— А-а! Госпожа Дю Бари!

— Самата тя.

Херцогът прехапа устни.

— Ще идете ли в Люсиен?

— И то без да се колебая нито миг.

— Но графиня Дю Бари едва ли ще успее да разбие съпротивата на Съда!

— Аз ще й кажа, че искам делото ми да се гледа, и понеже тя не би могла да ми откаже каквото и да било след услугата, която й направих, ще настоява пред краля това да стане.

— Господин Флажо, окажете ми удоволствието да подготвите добре моето дело, тъй като то ще се гледа по-скоро, отколкото вие си мислите. Аз ви го казвам…

Господин Флажо поклати недоверчиво глава, но това не я разколеба.

В същото време херцогът размишляваше.

— Щом като отивате в Люсиен, госпожо, ще предадете ли моите най-смирени почитания?

— На драго сърце, господин херцог!

— Ние сме другари по нещастие — и вашето, и моето дело пострадаха.

— Така е, господин херцог. Сбогом, господа.

— Окажете ми честта да приемете ръката ми, госпожо. Аз ще ви придружа до каретата. Още веднъж сбогом, господин Флажо. Оставям ви с вашите занимания…

Маршалът заведе графинята до каретата й.

— Рафте имаше право — каза си той. — Привържениците на Флажо ще вдигнат революция… Слава Богу, аз се вмъкнах и в двата лагера… От една страна, принадлежа към кралския двор, а, от друга, съм съдебен заседател… В политиката ще се замеси госпожа Дю Бари и сама ще се провали. Но ако удържи положението, разполагам с нещо за нея в Трианон! Този дявол Рафте наистина е мой ученик. В деня, когато стана министър, ще го назнача за началник на канцеларията ми.