Александър Дюма
Жозеф Балзамо — бунтът на масоните (96)

94.
Промяната

Никол не беше на себе си от радост — да напусне Таверне, за да отиде в Париж за нея не беше толкова голяма победа, колкото това да замени Париж с Трианон.

Когато пристигнаха в павилиона на „Отел дьо Ановр“, господин Дьо Ришельо хвана момичето за ръка и самичък я отведе на първия етаж, където го очакваше господин Рафте. Той вече бе написал куп писма вместо господаря си.

Ришельо се обърна към него и каза:

— Хей, Рафте, погледни това дете.

Рафте вдигна очи и погледна Никол.

— Много е приятна за гледане — каза той с красноречиво движение на устните си.

— Ами приликата, Рафте? Какво ще кажеш за приликата…

— Изключителна. Тя може да създаде щастието й или да осигури падението й.

— По-вероятно — падението й, но ние ще се справим с това, като въведем ред. Както виждате, Рафте, косите й са руси. Не е трудна работа, нали?

— Трябва само да ги боядисаме черни, господине!

Наистина само за десет минути Рафте боядиса в гарвановочерен цвят пепеляворусите коси на Никол. После прекара по гъстите й руси вежди обгорена на пламък от свещ карфица. Така той придаде на лицето й такъв невероятен израз, а на очите — такъв жив и на моменти мрачен огън, че човек би я взел за изскочила от вълшебна кутия фея, където дотогава я бе държал затворена господарят й магьосник.

— А сега, моя прекрасна — каза Ришельо, като подаде на слисаната Никол огледало, — погледнете колко красива сте, колко сте очарователна и най-вече колко малко приличате на предишната Никол. Не ви чака провал, а успех.

— О, монсеньор! — провикна се младото момиче.

— Да… А за да стане това, трябва само да се разбираме.

Никол се изчерви и сведе очи. Хитрушата беше подготвена за тези хвалебствия, които херцогът така добре умееше да изказва. Той разбра това и за да сложи край на недоразуменията, каза направо:

— Седнете в това кресло, детето ми. Ей там, до господин Рафте. Отворете добре ушите си и ме слушайте внимателно… О, господин Рафте съвсем не ни смущава, не се страхувайте! Напротив, той ще ни каже и своето мнение. Слушате ме, нали?

— Да, монсеньор — заекна Никол, засрамена, че се е объркала от суетност.

Разговорът на господин дьо Ришельо и Рафте с Никол продължи цял час. След това херцогът изпрати младото момиче да си легне при камериерките от дома му.

На другата сутрин една от неговите карети без герб откара Никол в Трианон и я остави пред решетъчната ограда заедно с пакета дрехи, който тя носеше със себе си.

А Никол, с гордо вдигната глава, леко сърце и надежда в очите, отиде да потропа на вратата на пристройката с жилищата за прислугата, след като се осведоми къде точно да търси господарката си.

Беше шест часът сутринта. Андре вече беше станала и се беше облякла, за да напише на баща си писмо, с което да го осведоми за щастливото събитие от предишната вечер. Както вече казахме на читателя, съдено беше негов вестител да бъде господин Дьо Ришельо.

През хубавите топли утрини Андре бе свободна и излизаше с книга в ръка. Тя скиташе самичка из гъстите гори, които се простират от Трианон до Версай, а после, след два часа разходка — размишления и мечти. Често не срещаше нито благородник, нито лакей.

Щом топлината проникнеше през гъстите сенки на дърветата, Андре се скриваше в стаята си. Там въздухът я разхлаждаше, понеже влизаше и от прозореца, и от вратата към коридора.

Както вече споменахме, младото момиче седеше в стаята си и пишеше на баща си, когато леко дискретно потропване по вратата към коридора привлече вниманието й.

Тя вдигна глава, като видя вратата да се отваря, и нададе слаб вик на изненада, тъй като от преддверието се усмихна сияещото лице на Никол.