Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мария Антоанета (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Joseph Balsamo, –1847 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 22 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
dave (2009)

Издание:

ИК „Труд“, 2005 г.

Превод: Силвия Колева, 2004, 2005 г.

Художник: Виктор Паунов, 2005 г.

История

  1. — Добавяне

71.
Завръщане към живота

Докато Русо смяташе, че напълно е успокоил болния, Терез разказваше на всичките си съседки, че благодарение на предписанията на учения лекар, господин Дьо Жюсьо, Жилбер е в пълна безопасност. Като знаеше, че момъкът е влюбен и като го изненада, че не спазва лекарските препоръки, Русо беше решил, че Жилбер ще допусне същите грешки, ако има премного свобода.

И Русо като добър баща на семейство беше затворил по-грижливо от обикновено катинара на тавана на Жилбер, позволявайки му in petto[1] да отиде до прозореца, но не му даваше да излезе.

Жилбер си даваше сметка, че след като Русо го беше заключил, изкушението да излезе през вратата, за да види госпожица Дьо Таверне, беше осуетено.

Всъщност входът на павилиона беше откъм „Кок-Ерон“, а Жилбер, затворен на улица „Платриер“, не можеше да се добере до никоя друга улица и следователно не му беше и необходимо да отваря вратата. Оставаха прозорците. Таванското прозорче гледаше към стена, висока четиридесет и осем стъпки. Човек не би поел риска да се спусне по нея, ако не е пиян или луд. Да счупи катинара! Лесно е да се направи, но нямаше да му остане никаква надежда за връщане в гостоприемния дом.

След като прегледа тръбата, след като откачи връвчиците, висящи по стените, и ги измери, след като премери и височината на око, Жилбер се почувства силен и решителен.

Той сплете така въженцата, че да се получи здраво въже. Опита силите си, като увисна на една греда в мансардата, и щастлив, че нито веднъж не повърна кръв, докато траеше упражнението, той реши, че ще предприеме излизането още същата нощ.

За да заблуди по-успешно господин Жак и Терез, той се престори на болен и лежа в леглото до два часа, до момента, в който, след като се беше наобядвал, Русо тръгваше на разходка и се връщаше чак вечерта. Жилбер съобщи, че ще спи чак до сутринта на другия ден.

Русо отговори, че тъй като ще вечеря в града, е щастлив да види Жилбер в такова добро разположение на духа. Разделиха се с уверения за взаимно уважение. След като Русо излезе, Жилбер развърза връвчиците и ги сплете за всеки случай.

Той опипа пак тръбата и керемидите и започна да дебне в градината. Това продължи чак до вечерта.

Бележки

[1] in petto (итал.) — мислено — бел.прев.