Александър Дюма
Жозеф Балзамо — бунтът на масоните (82)

80.
Малкият Трианон

Когато Луи XIV построил Версай, той си дал сметка за неудобството на големите му размери.

Тогава великият крал, който беше човек на уединението, накарал да му построят Трианон — за да си почива и да крие част от живота си там. Трианон, построен като умален образец на Версай, се сторил твърде внушителен на Луи XV и той накарал архитект Габриел^[1] да му построи Малкия Трианон — павилион с размери само около шестдесет квадратни стъпки.

От Големия Трианон, който беше официалното жилище на Луи XV, се отиваше в Малкия през една овощна градина. Тя свързваше двете резиденции с помощта на дървен мост.

Именно през тази градина, проектирана и залесена от Ла Кентини, Луи XV поведе господин Дьо Шоазьол към Малкия Трианон след описаната вече от нас работна среща. Той искаше да покаже какви подобрения е направил за новото жилище на дофина и дофината.

Господин Дьо Шоазьол се възхищаваше от всичко и изказваше мнение за всичко с проницателността и усърдието на придворен, с други думи, той даваше възможност на краля да му разкаже как от ден на ден Малкият Трианон става все по-красив и по-привлекателен за живеене, а министърът добавяше, че това е семейното жилище на Негово величество.

— Дофината — каза кралят — е все още малко дива, каквито са впрочем всички млади германки. Тя говори добре френски, но има лек акцент, който издава чужденката у нея. Но тук, в Трианон, тя ще се среща само с приятели и ще говори само когато пожелае.

— В резултат на това тя ще говори все по-добре френски. Вече забелязах, Нейно кралско величество е изградена личност — добави господин Дьо Шоазьол.

По пътя двамата се натъкнаха на господин дофина, който се беше разположил на една морава и измерваше височината на слънцето. Шоазьол направи нисък поклон и тъй като дофинът не го заговори, той замълча. Кралят произнесе на висок глас няколко думи, защото искаше да бъдат чути от внука му.

— Луи е учен мъж, но греши, че си блъска главата с наука. Жена му ще бъде недоволна.

— О, не, няма — възрази нежен глас и иззад храстите изскочи една жена.

Кралят видя, че дофината изостави един човек, натоварен с моливи, листа и компас. Тя прекъсна разговора си с него и се затича към Негово величество.

— Сир — каза тя, — това е моят архитект господин Мик^[2].

— А! — възкликна кралят. — Нима и вие страдате от болестта да строите, госпожо?

— Болестта е наследствена, сир. Ще подредя отново този голям парк, в който всички скучаят.

— Какво наричате естествена градина? — попита кралят. — Аз все пак смятах, че дърветата и цветята, покрай които минах, и плодовете, които откъснах, докато идвах насам, са естествени.

— Дори човек да се разхожда сто години из градините ви, сир, ще вижда навред само прави алеи и стени от жив плет, подрязани под ъгъл четиридесет и пет градуса — така твърди дофинът — или пък водни пространства, редувани с морави и озеленени площи, разположени терасовидно или шахматно.

— Ами това грозно ли ви изглежда?

— Просто не е естествено.

— Ето, че моята внучка обича природата! — възкликна кралят развеселен. — Да видим какво ще направите от моя Трианон…

— Рекички, водопадчета, мостчета, пещерички, скалички, горички, хълмчета, къщички, планинки и долинки.

— Като за кукли!

— О, не, сир! За крале, каквито ще станем ние — възрази принцесата, без да забележи червенината, която покри бузите на дядо й, и без да си даде сметка, че думите й съдържаха злокобно пророчество.

— Значи ще разбутате всичко, но какво ще построите?

— Няма да руша, ще съхраня… Сир, на моите прислужници ще бъде студено в жилищата, които заварих.

— А къде ще ги настаните, ако разрушите всичко? Не в двореца, смятам — там има място най-много за двама души.

— Ще запазя помещенията за прислугата такива, каквито са, сир.

И дофината посочи с ръка прозорците на коридора, които вече описахме.

— Кого виждам! — провикна се кралят, като сложи ръка пред очите си вместо козирка.

— Една жена, сир — каза господин Дьо Шоазьол.

— Една госпожица, която ще взема при себе си — обясни дофината.

— Това е госпожица Дьо Таверне — отсече Шоазьол, след като позна момичето благодарение на зорките си очи.

— А! — каза кралят. — Я виж ти! Взели сте при вас семейство Таверне!

— Тя ще ми чете, сир.

— Много добре — каза кралят, без да откъсне очи от покрития с решетки прозорец, през който гледаше съвсем невинно и без да подозира, че я наблюдават, госпожица Дьо Таверне, все още бледа след инцидента.

— Колко е бледа! — забеляза господин Дьо Шоазьол.

— Едва не са я смазали по време на суматохата, господин херцог.

— Отдавна ли е при вас?

— От вчера, сир. Щом се настаних, я повиках да дойде.

— Неприветлив дом за едно такова красиво момиче — каза Луи XV. — Този дявол Габриел е бил голям некадърник. Не е помислил, че като пораснат, дърветата ще затулят сградата с помещенията за прислугата и оттам няма да се вижда нищо.

— Ваше величество желае ли да се убеди в противното? — предложи дофината, която жадуваше да покаже на всеки гост колко е хубаво жилището й.

— Добре. Идвате ли, Шоазьол?

— Сир, два часът е. Имам съдебно заседание в два и половина, достатъчно време, за да се върна във Версай…

— Е, добре, вървете, херцог, и пораздрусайте мъжете с черни тоги! Вие, госпожо, ми покажете малките жилища. Аз съм безумно пристрастен към вътрешната архитектура.

— Елате, господин Мик — обърна се дофината към своя архитект. — Ще имате щастието да получите няколко съвета от Негово величество. Той разбира от всичко!

Кралят закрачи пръв, дофината го последва.

— Кой живее тук? — попита Луи XV.

— Все още никой, сир.

— Но на първата врата има ключ!

— О, да, наистина. Госпожица Дьо Таверне днес се пренася.

— Е, тогава покажете ми нейното жилище, за да добия обща представа.

— Както желаете, сир — отговори дофината.

И тя въведе краля в единствената стая, свързана с преддверие и два будоара.

Няколко вече внесени и подредени мебели, книги и клавесин привлякоха вниманието на краля. Най-силно впечатление му направи огромен букет чудно красиви цветя, които госпожица Дьо Таверне беше натопила в японска порцеланова ваза.

— Ах! — каза кралят. — Какви прекрасни цветя! А вие искате да промените градината… Кой, по дяволите, снабдява вашите хора с подобни цветя? Градинарят се грижи добре за госпожица Дьо Таверне. Кой е градинар тук?

— Не зная, сир. Господин Дьо Жюсьо се грижи за назначението на градинарите ми.

Кралят хвърли изпълнен с любопитство поглед към малкото жилище, погледна и през прозореца на дворчето, а после си тръгна. Негово величество прекоси парка и се върна в Големия Трианон, където го очакваха екипажите му, за да го отведат на кратък лов с карети от три до шест часа следобед.

А през това време дофинът все още измерваше височината на слънцето.