Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (98)

Глава II
Как Панюрж бе обявен за собственик на замъка Рагу в Дипсодия и как си ядеше хляба на зелено

Със заповед на правителството на целокупна Дипсодия Пантагрюел обяви Панюрж за собственик на замъка Рагу, чийто редовен годишен доход възлизаше на 6 789 106 789 реала, без да се считат печалбите от майските бръмбари и охлювите, печалби, които се движеха между 2 435 768 и 2 435 769 „дълговлакнести овни“. Когато реколтата на охлюви се оказваше богата и майските бръмбари се търсеха на пазара, тези печалби достигаха до 1 234 554 321 серафа. Но това, разбира се, не се случваше всяка година. И господин новият владетел на замъка така добре, така разумно подхвана работите си, че за по-малко от четиринайсет дни пропиля доходите и печалбите на стопанството си за цели три години напред. И не си мислете, че употреби тези средства, за да въздигне храмове, манастири, да построи училища и болници, нито си въобразявайте, че е гощавал кучетата си с наденици — нищо подобно: човекът прахоса парите си в безчет гуляи и пиршества, на които канеше куцо и сляпо и най-вече веселяци, млади девици и сладки женици, за която цел изсичаше гори, изгаряше дебели дървета, и не за друго, а за да им продава пепелта, събираше парите предварително, всичко купуваше триж по-скъпо, а го продаваше на безценица — с една дума, ядеше си хляба на зелено.

Когато научи за всичко това, Пантагрюел не се възмути, не се разсърди, нито се разгневи. Аз вече ви казах и пак повтарям — Пантагрюел бе най-добрият от всички велики и обикновени хора, опасвали някога сабя. Всяко нещо вземаше откъм добрата му страна и във всяка постъпка виждаше добронамереност. Нищо не го възмущаваше, нищо не го дразнеше. Впрочем той щеше да бъде изключен напълно от божествените селения на разума, ако се поддаваше на тъжни мисли или се вълнуваше, защото всички блага, които съществуват под слънцето и които земята таи в себе си по всички свои измерения — във височина, в дълбочина, надлъж и нашир, — не са достойни да възбудят страстите ни, нито да смутят разума и чувствата ни.

Пантагрюел се задоволи само с това — дръпна Панюрж настрана и кротко го смъмри, като му каза, че ако продължава да живее и разточителствува така, ще му бъде невъзможно или поне много трудно да го направи отново богат.

— Богат ли? — учуди се Панюрж. — Такова ли е вашето намерение? Наистина ли сте си наумили да ме сторите богат? В името на бога и на всички добри люде по света, не мислете за това, ами гледайте как по-весело да си поживеем. Никакви други помисли и щения да не проникват в светая светих на божествения ви ум. Никога черните облаци на тъгата и скуката да не помрачават неговата яснота. Бъдете весел, безгрижен, доволен — друго богатство аз не желая. Като рекли всички: „Пестете, та пестете!“, сякаш си плюли в устата. Има и такива — говорят за пестене, а не знаят какво искат. Посъветвайте се с мен! Що се отнася до моя начин на пестене, трябва да ви кажа следното: обвиняват ме тъкмо в това, в което аз подражавам на Парижкия университет и на Парламента, а те са два живи източника на пантеологическата мисъл^[1], както и на всяка справедливост. И който се съмнява в това, който не вярва сляпо в това, той е еретик. Ами че тези хора за един ден изяждат цял епископ^[2], искам да кажа, дохода на цялото епископство (а то е едно и също) за година напред, пък случва се и за две: обикновено това става в деня, когато епископът встъпва в своята енория. И той не е в състояние да измени този обичай, иначе ще го пречукат с камъни.

А сега няколко думи за моите основни добродетели.

Първо, благоразумие: аз искам да ми се заплаща предварително, защото човек не може да знае кой кого ще преживее. Може ли някой да ми каже дали светът ще просъществува още три години, или не? Пък даже и повече да просъществува, ще се намери ли такъв безумец, който да твърди, че той също ще проживее три години?

Пред всеки бог остава мълчалив,

кой знае, че до утре ще е жив?^[3]

Второ, справедливост: става реч за комутативната справедливост — купувам скъпо (тоест на кредит), а продавам евтино (тоест срещу суха пара). Какво казва Катон в своята книга за управление на семейството? Главата на семейството, казва той, трябва да бъде постоянен продавач. Така в края на краищата той непременно ще забогатее, стига само редовно да се снабдява със стока.

Трето, дистрибутивна^[4] справедливост: аз угощавам добри (забележете: добри) и любезни приятели, които точно като Одисей съдбата е изхвърлила на брега „Добрият апетит“ без късче хляб и вода, и мили (забележете: мили) и млади женички (забележете: млади, защото Хипократ казва, че младостта не може да понася глада, особено ако тя е жива, весела, буйна, подвижна, хвърковата). Тези женички на драго сърце и с готовност доставят удоволствие на почтените люде, тъй като са надъхани с Платон и Цицерон дотолкова, че се считат длъжни да живеят не само за себе си — частично те принадлежат на отечеството, частично — на приятелите си.

Четвърто, силата: сека дебели дървета като втори Милон, унищожавам тъмни гори, леговища на вълци, глигани и лисици, свърталища на разбойници и злодеи, гнезда на убийци, бърлоги на фалшификатори на монети, убежища на еретици, превръщам ги в светли поляни и в пъстроцветни ливади, кърша вършини и клони, а дънерите оставям за кресла за Страшния съд.

И най-после, въздържание: изяждайки хляба си на зелено, аз залъгвам глада си с шума и корени като отшелник, потискам в себе си поривите на плътта и ето как пестя, за да дам на болни и нуждаещи се. Защото, като постъпвам така, аз се спасявам от плевачите, които вземат скъпо и прескъпо, спасявам се от жътварите, които пият, не се шегуват, и не какво да е, а от чистото, натуралното, спасявам се от паберковачите, лакоми за млинки, от вършачите, които по думите на Вергилиевата Тестилида^[5] не оставят в градините ни стар, ни зелен лук, спасявам се и от мелничарите, а те са пладнешки крадци, и от хлебарите, които не са по-свестни от тях. Е, малка ли е тази печалба — при това в сметката не влизат щетите от мишки, гъгрици и житояди, нито фирата в хамбарите.

Със зеленото жито може да си приготвите превъзходен зелен сос — същински балсам за храносмилането; той съживява мозъка, разгонва по тялото животинските сокове, подсилва зрението, възбужда апетита, дразни приятно вкуса, укрепва сърцето, гъделичка езика, избистря цвета на лицето, заякчава мускулите, благоприятствува кръвообращението, отслабва натиска на диафрагмата, освежава черния дроб, намалява далака, облекчава бъбреците, прави по-гъвкави гръбначните прешлени, изпразва пикочния канал, разширява семепроводника, свива мускулите на семепроводниците, прочиства пикочния мехур, увеличава яйчицата, омекчава външната кожица, прави по-корава главичката, опъва члена, оправя стомаха, кара ви често да се оригвате, да пуфкате, да пръцкате, да се изхождате, да пикаете, да кихате, да хълцате, да кашляте, да храчите, да бълвате, да се прозявате, да се секнете, да дишате, да вдишвате, да издишвате, да хъркате, да се потите, а заедно с това притежава и още хиляди други редки преимущества.

— Разбирам — рече Пантагрюел, — вие искате да кажете, че хора не дотам умни не умеят в късо време да изразходват много. Вие не сте първият, поддал се на тази заблуда. Неин поддръжник е бил и Нерон; той уважавал и поставял над всички смъртни чича си Калигула, който така се изхитрил, че за ден-два успял да прахоса всичкото имане и наследството, оставени му от Тиберий. Но вместо да постъпвате според известните римски закони против чревоугодието и разкоша — имам предвид законите Орхи, Фапи, Диди, Лицини, Корнели, Лепиди, Анти, както и Коринтските закони, съгласно които никой няма право да изразходва в годината суми, по-големи от годишния си доход, — вие привнесохте проптервия — така римляните наричали жертвата, напомняща пасхалния агнец при евреите. В деня на тази жертва римляните изяждали всичко, което било за ядене, а остатъците хвърляли в огъня. За вас аз с право мога да кажа това, което Катон разказва за Албидий, пропилял цялото си състояние, а накрая запалил празния си дом и извикал: Consummatum est! — думи, които впоследствие произнесъл Тома Аквински, когато сам изял цяла морска минога^[6]. Но както и да е!