Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (125)

Глава XXIX
Как Пантагрюел, за да изведе Панюрж от затрудненията му, позва на съвет богослов, лекар, законовед и философ

Когато се явиха в двореца, те разказаха на Пантагрюел подробно всичко около пътуването си и накрая му показаха стихчето на Котаранмърморан. След като го прочете и препрочете, Пантагрюел каза:

— Този отговор ми харесва повече от всички остана ли. Човекът иска да каже, че всеки, който намисли да се жени, трябва сам да бъде съдия на своите собствени на мерения и да се съветва единствено със себе си. Моето мнение всякога е било такова и аз ви го казах още от самото начало, когато за пръв път ми заговорихте за това. Ала аз си спомням, че вие тогава ми се надсмяхте в себе си, и разбирам, че вашият егоизъм и вашето самолюбие ви тласкат по погрешен път. Но да подхванем работата иначе.

Ето как разсъждавам аз: всичко, което ние представляваме и което притежаваме, се състои, както знаем, от три неща — душа, тяло и нашите имущества. Опазването на всяко едно от тези три неща е поверено съответно на три категории хора: душата — на теолозите, тялото — на лекарите и имуществата — на юристите. Аз съм на мнение в неделя да поканим тук на обяд теолог, лекар и юрист. Заедно с тях ще обсъдим вашето затруднение.

— Кълна се в свети Пико — извика Панюрж, — че нищо няма да излезе от това, отсега да ви го кажа. И като си помисли само човек как всичко на този свят е обърнато с главата надолу: поверяваме душите си на теолози, а те повечето са еретици, телата си — на лекари, а те ненавиждат лекарствата и не прибягват до никакви медицински средства, имуществата си — на адвокати, а адвокатите никога не се съдят помежду си.

— Вие разсъждавате като същински царедворец — забеляза Пантагрюел. — Във всеки случай аз отричам всичко, казано от вас по първа точка, тъй като главната и, бих казал, единствена и всепоглъщаща грижа на добрите богослови е именно тази — с думи, с дела и с писания да разсейват заблудите и религиозните извращения (а камо ли сами да се поддават на тях) и дълбоко в сърцата да насаждат истинската и живата католическа вяра.

Колкото до втората точка, аз я приемам: когато се касае до собственото им здраве, добрите лекари отдават такова значение на профилактичните мерки и толкова усърдно ги прилагат, че не изпитват необходимост да прибягват до терапевтиката и да се осланят на лечебните свойства на лекарствата.

Не възразявам и по третата точка — така е, добрите адвокати дотолкова са погълнати от защитата и обосноваването на чуждите права, че нямат ни време, ни желание да се погрижат за своите.

Но, така или иначе, идущата неделя ще поканим от теолозите отец Хипотадей, от лекарите — нашия метр Рондибилис^[1], а от юристите — приятеля ни Бридуа; но аз съм на мнение да се придържаме към питагорейската тетрада^[2] и да поканим като четвърти гост нашия верен приятел — философа Труйоган, тъй като само такъв знаменит философ като Труйоган е способен да разреши всякакви спорни въпроси. Карпалим, моля те, нареди да бъдат поканени на обяд следващата неделя.

Според мен — забеляза Епистемон — по-достойни от тези четирима не може да се намерят в цялата страна. Аз имам предвид не само съвършенството на всеки от тях в неговата специалност, което тук не бих могъл да изтъкна с няколко думи, но още и това, че Рондибилис сега е женен, а преди не, Хипотадей никога не е бил женен — ни преди, ни сега, Бридуа някога е бил женен, но вече не е, а Труйоган всякога е бил женен — и преди, и сега. Между впрочем ще спестя труда на Карпалим: ако нямате нищо против, аз сам ще отида да поканя Бридуа — той е стар мой познайник и трябва да поговоря с него около учението и бъдещето на високо образования му син, който слуша в Тулуза лекциите на най-учения и всеуважаван Боасоне^[3].

— Постъпете, както намерите за добре — рече Пантагрюел. — И помислете дали и аз не бих могъл да бъда полезен на неговия син, както и на достопочтения сеньор Боасоне, когото обичам и почитам като един от най-осведомените в своята област учени. Аз с радост ще сторя за тях всичко, което е по силите ми.