Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (101)

Глава V
Как Пантагрюел порицава длъжниците и заемодавците

— Разбирам — рече Пантагрюел, — вие, както виждам, отлично умеете да разсъждавате и говорите с жар. Но и до Петдесетница да проповядвате и глаголите, все едно, за ваше удивление в нищо няма да ме убедите и, въпреки красноречието ви в дългове никога няма да затъна. Не оставайте длъжен никому с нищо освен с взаимна любов, е казано в Библията.

Вие си послужихте с хубави образи и слова и те много ми се нравят, но чуйте сега какво аз ще ви кажа: представете си, че някой нагъл измамник и нахален заемотърсач се появи отново в града, където някога е върлувал неговото появяване ще предизвика сред гражданите по-голямо вълнение и по-голям ужас, отколкото ако пред тях се изправи самата чума в оня вид, в който се е представила пред тианския философ в Ефес. И аз съм на мнение, че персийците са били прави, когато са казвали, че да се лъже, е вторият порок, а да се задлъжнява — първият, защото обикновено дълговете и лъжата са тясно свързани помежду си.

Разбира се, не искам да кажа, че никога не бива да се взема и дава в заем. Няма човек, колкото и богат да е той, който да не прибягва понякога до заеми. И няма бедняк, който да не може понякога да му заеме. Да си припомним случая, разглеждан от Платон в неговите „Закони“: той забранява на съседите си да черпят вода от чужд кладенец, ако преди това не са се потрудили да разровят и разкопаят собствената си ливада, докато стигнат до оня пласт земя, наречен глина, и не открият там следи от изворна вода. Тук трябва да отбележа, че благодарение на своя състав тази мазна, силна, гладка и стегната земя задържа влагата и че изпаряването или оттичането на тази влага е твърде затруднено.

Така че много е срамно да търсиш пари в заем наляво и надясно, вместо да се трудиш и си ги спечелиш. Може да се заема според мен само тогава, когато на отрудения човек париците тъй и тъй не достигат или когато по някакво непредвидено стечение на обстоятелствата той внезапно загуби имота си.

Но да оставим този разговор и оттук нататък не се обвързвайте с кредитори, а от старите аз ще ви избавя.

— На мен не остава друго, освен да ви благодаря каза Панюрж, — и ако нашата благодарност трябва да съответствува на разположението, което показват към нас нашите благодетели, то моята благодарност към вас е безгранична и безпределна, тъй като любовта, която благоволявате да ми засвидетелствувате, няма цена тя надхвърля всяка тежина, всяко число, всяка мярка, тя е безгранична и безпределна. Ако благодарността трябва да отговаря на благодеянието, а радостта — на облагодетелствуването, тогава аз няма как да ви се отблагодаря. Вие ми правите много добрини, безкрайно повече, отколкото съм достоен за тях, повече, отколкото заслужавам, повече, отколкото, откровено казано, струвам; във всеки случай не така много, както вие си представяте. Но не това ме кара да страдам, не това ме мъчи и гнети. Питам се, как аджеба ще се живее оттук нататък без дългове и без заеми? Ще видите, че първите месеци ще съм намръщен и кисел, защото нито съм възпитан така, нито мога лесно да свикна с това. Та ви казвам — много се боя.

А освен това оттук нататък щом някой в Рагу се изтърве, непременно ще ме удари в носа. Всички пръдльовци в света, когато пръцкат, обикновено казват: „Ето за този, който се е издължил.“ Моите дни са преброени, усещам това. Предоставям на вас грижата за епитафия. И ще си умра така — окаден и опръцкан от света. Ако един ден някоя жена се запревива от газове в стомаха и никой от познатите церове не ги разгони, мъничко прашец от моята опръцкана и ненужна мумия сигурно ще й помогне. Колкото и малко да й дадете, тя така ще загърми, че сама ще се учуди.

Ето защо ще ви помоля да ми заемете ако не повече, то поне стотина-двеста екю, както крал Людовик XI, който поискал да избави от съдебни процеси Шартърския епископ Мил д’Иле, но после, пред настойчивите молби на епископа, отстъпил и му оставил един, колкото да се упражнява. Аз по-скоро бих предложил на кредиторите всички свои охлюви, даже и бръмбарите бих им придал, само да не осъмвам без дългове.

— Да оставим този разговор — прекъсна го Пантагрюел, — аз вече казах.