Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (55)

Глава LIII
Как и с какви средства бе построена Телемската обител

За построяване и обзавеждане на абатството Гаргантюа отпусна в брой два милиона седемстотин хиляди осемстотин трийсет и един „дълговлакнести овни“ и обеща до завършване на строежа ежегодно да придава от доходите на река Див^[1] един милион шестстотин шейсет и девет хиляди екю с изображение на слънцето и още толкова с изображение на Квачката. За издръжка на обитателите Гаргантюа определи дар от два милиона триста шейсет и девет хиляди петстотин и четиринайсет „нобиле с роза“ под формата на поземлена рента, гарантирана, погасена и платима всяка година пред манастирската порта, в потвърждение на което издаде и специална грамота.

Зданието бе построено във вид на шестоъгълник с големи кръгли кули в ъглите, всяка от по шейсет крачки в диаметър и еднакви по големина и форма. На брега на реката Лоара, която протичаше на север, се издигаше кулата, наречена Арктика; на източната страна се извисяваше друга кула, назовавана Калаера; следващата кула се именуваше Анатолия, по-нататък възправяше снага Месембрина, още по-нататък — Хесперия и на края — Криера. Разстоянието между отделните кули се равняваше на триста и дванайсет стъпки. Зданието беше шестетажно; ако считаме сутерена за пръв етаж. Сводовете на втория етаж напомняха дръжки на кошници, а всички останали етажи бяха облицовани с фландърски гипс във формата на лампади.

Покривът, от хубави шиферни плочи, завършваше с подпорна оловна греда, украсена с малки човешки фигурки и животни, изкусно изработени и позлатени. От покрива, между прозорците, на известно разстояние от стените, се спускаха водосточни тръби, боядисани по диагонал в златисто и синьо. Долу те завършваха с широки улеи, от които водата се стичаше под зданието, а оттам — в реката.

Това здание бе стократно по-красиво от Бониве, Шамбор и Шантий; то съдържаше девет хиляди триста трийсет и два апартамента, състоящ се всеки от всекидневна, тоалетна, гардеробна, място за молитва и коридор, който водеше към голяма зала. Кулите се свързваха помежду си отвътре и с жилищния корпус посредством вита стълба, стъпалата на която, дълги двайсет и две стъпки и високи три пръста, бяха направени от порфир, нумидийски камък и пъстър мрамор. От площадка до площадка водеха дванайсет такива стъпала. На всяка площадка имаше две прекрасни антични арки, през които проникваше светлината и които отвеждаха към остъклен балкон, равен по ширина на стълбата, а стълбата излизаше до самата стреха и там завършваше с павилион. По тази именно стълба бе възможно от коя да е страна да се премине в голямата зала, а от залата — към жилищните помещения.

Между кулите Арктика и Криера се намираха обширни библиотеки, където се съхраняваха латински, гръцки, еврейски, френски, италиански и испански книги, разпределени според езика в различни етажи.

В средата се виждаше великолепна стълба, която започваше вън от жилището със свод, широк шест туаза^[2]. Тя беше толкова съразмерна и широка, че шестима бронирани воини с копие на бедрото можеха едновременно да се изкачат до самия връх на зданието.

Между кулите Анатолия и Месембрина се простираха разкошни, просторни галерии, с многобагрени фрески по стените, изобразяващи подвизи на древни герои, исторически събития и различни пейзажи. И тук, между тези две кули, имаше стълба и врата, подобни на ония, които видяхме откъм реката. А над входа с големи антични букви бе написано следното: