Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (92)

Глава XXXI
Как Пантагрюел влезе в столицата на амавротите и как Панюрж ожени крал Анарх и го направи продавач на зелен сос

След тази чудесна победа Пантагрюел изпрати Карпалим в амавротската столица да съобщи на жителите й, че крал Анарх е пленен и че всички врагове са разбити. Като чуха тази новина, всички граждани излязоха да го посрещнат в стройни редици, а после с подобаваща за случая тържественост и веселие го въведоха в града, накладоха из улиците хубави, буйни огньове и опънаха кръгли трапези, отрупани с всякакви ястия. Човек би казал, че се е върнало времето на Сатурн — толкова богато и пищно бе това тържество.

Но ето че Пантагрюел се изправи и пред всички каза: — Господа, желязото се кове, докато е горещо; така и ние, докато още не е изстинало желанието ни, трябва да превземем с пристъп цялото кралство на дипсодите. Аз възнамерявам да тръгна на поход рано утре, след закуска, така че които желаят да ме последват, да бъдат готови по това време. Не че се нуждая от повече бойци, за да превзема страната — аз напълно разчитам на своите сили, но виждам, че градът гъмжи от хора и че по улиците няма къде да се обърнеш. Ето защо аз искам да отведа желаещите от вас като колонисти в Дипсодия и да ви подаря цялата страна, а земята там е плодородна, въздухът здравословен, местността красива: друг такъв благодатен край няма да намерите в света — който от вас е бил там, може да потвърди това. Всеки, който иска да отиде там, нека бъде готов, както казах.

Слухът за това решение на Пантагрюел се пръсна из целия град и на другия ден на площада пред двореца се насъбраха милион осемстотин петдесет и шест хиляди и единадесет човека, без да се броят жените и децата. И всички тръгнаха право за Дипсодия в такъв стегнат строй, че напомняха чедата Израелеви, когато излязоха от Египет, за да преминат Червеното море.

Но преди да ви говоря за този поход, аз искам да ви разкажа как Панюрж постъпи с пленника си, крал Анарх. Панюрж си припомни думите на Епистемон относно това как се държат в Елисейските полета с бивши царе и богаташи и как бивши царе и богаташи си изкарват хляба с низки и срамни занаяти.

И така, един прекрасен ден Панюрж надяна на краля прост платнен елек, изпокъсан като арнаутска капа, и моряшки гащи, без обуща, за да не им развали, както той каза, вида, надяна му още синя шапчица с голямо петльово перо — не, прощавайте, доколкото си спомням, не с едно, а с две пера, и син, пропъстрен със зелено пояс и каза, че тази премяна много му прилича.

Като премени краля така, Панюрж го заведе при Пантагрюел и попита:

— Познавате ли този байно?

— Съвсем не — отвърна Пантагрюел.

— Пред вас стои истински крал; аз искам да направя от него почтен човек. Тези дяволски крале тук, на земята, са същински телета, нищо не знаят, за нищо ги не бива, само причиняват злини на нещастните си поданици, като разпалват войни заради собствените си низки прищевки. Аз искам да го изуча на занаят — ще продава зелен сос. Хайде, викай: „Купете си зелен сос!“

И клетникът се провикна.

— Ниско взе — разсърди се Панюрж и като го дръпна за ухото, настави: — Сега вземи по-високо: сол-ре-до! Така, така, дяволе неден, имаш гърло за трима и помни, че никога не си бил тъй честит, както в деня, в който престана да бъдеш крал.

Пантагрюел се забавляваше, като ги гледаше, защото смея да ви уверя, че бе човечец с най-добра душа. Та ето как стана Анарх добър продавач на зелен сос.

Не минаха два дни и Панюрж го ожени за някаква стара кримка; сам харчи по сватбата, сам плаща угощението с хубави овнешки глави, печено свинско с горчица и задушено с чесън, а на Пантагрюел изпрати пет коли с такива лакомства, които той изгълта до шушка, тъй майсторски бе приготвено всичко; и винце имаше доволно, и крушевица, и ябълково вино, а за да ги накара да танцуват, Панюрж нае някакъв сляп музикант да им свири с гъдулката си.

След гощавката отведе и двамата младоженци в двореца, представи ги на Пантагрюел и като посочи с пръст булката, рече:

— Тази повече няма да пука.

— Защо? — запита Пантагрюел.

— Защото е достатъчно нацепена — отвърна Панюрж.

— Какво значи това? — отново запита Пантагрюел.

— Не знаете ли — продължи Панюрж, — че когато пекат кестените цели, пукат като бесни и че за да не пукат, ги цепят. Та и нашата младоженка, нали си е хубаво нацепена отдолу, отсега нататък няма да пука.

Пантагрюел подари на младоженците малка къщица на тиха уличка, както и каменен хаван да си приготвят в него соса. И си заживяха двамцата в своята къщица, а Анарх стана най-усърдният продавач на зелен сос, какъвто някога е живял в Утопия; но някой ми разправяше отпосле, че жена му го биела като тъпан и горкият глупак бил толкова страхлив, че не смеел зъб да й обели.