Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (176)

Глава XXVI
Как добрият Макроб разказва на Пантагрюел за живота и кончината на херосите

Тогава добрият Макроб каза така:

— Любезни пътешественици! Това е един от Спорадските острови, но не вашите Споради, които се намират в Карпатско море^[1], а океанските Споради. Някога богат и даже пребогат, населен и привличащ чужденците, днес с времето и със залеза на света той, както виждате, е обеднял и запустял.

Тази тъмна гора, простряла се надлъж и шир върху повече от два милиона триста и четиридесет хиляди стадия^[305], е обитавана от демони и хероси, които вече са поостарели; и ние даже предполагаме, че кометата, която наблюдавахме цели три дни, помръкна внезапно, когато вчера един от тях умря и че неговата смърт именно е предизвикала страшната буря, от която пострадахте. И право да ви кажа, докато те са живи и здрави, тук и на съседните острови всичко върви благополучно, а и в морето цари тишина и спокойствие. Но когато някой умре, от гората се възземат гръмки и жалостиви вопли, на сушата се появяват болести, стихии и бедствия, във въздуха — мрак и вихри, а в морето — урагани и бури.

— Има истина във вашите думи — забеляза Пантагрюел. — Това е като главнята или като свещта, която, докато гори и свети, озарява всичко наоколо, радва всичко живо, на всекиго оказва услуга със своята светлина, не пакости, нито причинява неудоволствие, но когато бъде угасена, разваля въздуха с дима и миризмата си, затруднява всички и у всекиго извиква неудоволствие. Така, докато обитават телата си, тези чисти и велики души са мирни, полезни, приятни, почтени. В часа обаче, в който ги напуснат, на островите и на материците се появяват силни сътресения на въздуха, мрак, мълнии, градушка, земята се тресе от земетръси и от земни бучения, а морето — от бури и урагани, и всичко това се съпровожда с човешки жалби, с религиозни смутове, с погроми на царства и сгромолясвания на републики.

— Ние се уверихме в това с очите си след смъртта на благочестивия и мъдър рицар Гийом дю Беле — забеляза Епистемон. — Докато той бе жив, Франция благоденстваше и всички й завиждаха, всички се съюзяваха с нея, всички се бояха от силата й. А след смъртта му целият свят дълго гледаше на нея с презрение.

— Така станало и след смъртта на Анхиз в Дрепани, някъде в Сицилия — продължи Пантагрюел, — когато бурята причинила на Еней големи неприятности. И вероятно поради същата причина жестокосърдечният тиранин и цар юдейски Ирод, усещайки да се приближава страшната, нелепа смърт (той умрял от питиразис, жив изяден от червеи и въшки, както умрели преди него Луций Сула, Ферекид Сирийски, учител на Питагор, гръцкият поет Алкмон и други) и предвиждайки, че след смъртта му евреите ще ликуват и ще запалят празнични огньове, позвал в двореца си всички знатни люде и управници от всички градове, села и замъци на Юдея под лъжливия претекст, че желае да им съобщи важни наредби относно управлението на провинцията и нейната охрана. Когато хората надошли и му се представили, той заповядал да ги затворят в придворния хиподрум, а после казал на сестра си Саломе и на мъжа й Александър: „Сигурен съм, че евреите ще се радват след смъртта ми; но ако вие чуете и изпълните това, което ви кажа, погребението ми ще бъде тържествено и целият народ ще ме оплаква. Щом умра, накарайте стрелците от моята охрана, които аз вече лично предупредих, да убият всички тези знатни люде и управници, затворени в хиподрума. Сторите ли това, цяла Юдея ще потъне в скръб и печал и чужденците ще помислят, че тази скръб е причинена от моята смърт, че страната скърби за отлетялата душа на херос.“

Друг отчаян тиранин се е ръководил от същите подбуди, когато е казал: „След смъртта ми огън да погълне земята“, тоест целият свят да загине!

А омразният Нерон внесъл, според Светоний, следната поправка: не „след мене“, а „още в мое време“. Тези мерзки думи, които Цицерон споменава в книга трета De finibus^[306] и Сенека — в книга втора De clementia^[307], Дион Никейски^[308] и Свида^[309] приписват на император Тиберий.