Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (196)

Глава XLVI
Как орачът от Острова на папефигите надхитри дяволчето

Към средата на юли дяволчето довтасало на полето с цял полк други дяволчета, приближило се до орача и казало:

— Е, селяко, какво прави, докато ме нямаше? Хайде, време е да делим.

— Право думаш, време е! — казал орачът.

И започнал с хората си да коси житото, докато дяволчетата скубели от земята сламата. Орачът изчукал зърното, провеял го с веялка, насипал го в чували и го отнесъл на пазара. Дяволчетата сторили същото и като дошли на пазара, седнали близо до орача да продават сламата си. Орачът продал житото си скъпо и прескъпо и напълнил с пари кесията си, която висяла на пояса му. Дяволите не продали нищо и не само това, ами станали за смях на всички селяни.

Когато пазарът свършил, дяволът казал на орача:

— Измами ме ти, но следващия път няма да успееш.

— Господин дяволе — отвърнал орачът, — че защо да съм ви измамил? Нали пръв избирахте? Истината е друга, господин дяволе: при този избор вие искахте да ме измамите, надявайки се, че моят дял няма да ми донесе нищо и че вие ще получите всичко, което съм посял, за да изкусявате с него нещастните хора, лицемерите и скъперниците и ги омотавате във вашите примки. Но вие сте още твърде млад в този занаят. Зърното под земята гние и умира, а от него покълва друго, което аз продадох пред очите ви. И така, вие избрахте по-лошото — ненапразно Евангелието ви проклина.

— Да оставим сега това — прекъснал го дяволът, — ами я ми кажи, с какво може да засееш нашето поле през следващата година?

— Като добър стопанин — отвърнал орачът, — предлагам да го засеем с ряпа.

— Хитър селяк си ти — рекъл дяволът. — Засей колкото може повече ряпа — аз ще я пазя от бури и няма да я очукам с град. Но добре запомни, че което е над земята, е мое, другото, под земята — твое. На работа, селяко, на работа! А аз ще отида да изкусявам еретиците; душите им са вкусни, особено когато са изпечени на скара. Господин Луцифер страда от стомах и няма да е зле да си хапне нещо топло.

Дошло време да се прибира реколтата и дяволът, с куп дяволчета от епископския съвет, и този път довтасал на уреченото място. Срещнал се с орача и хората му и започнал да реже и събира шумата. Зад него орачът разкопавал и изтръгвал големите репи и ги пъхал в чували. След това всички вкупом се отправили към пазара. Орачът продал репите си скъпо и прескъпо. Дяволът не продал нищо. И което било по-лошо, всички открито му се смеели.

— Виждам аз, селяко — казал тогава дяволът, — ти и този път ме измами. Затова искам веднъж за винаги да решим въпроса с това поле. И то при следните условия: ще започнем да се дращим един друг и оня, който пръв се предаде, ще загуби своята част от полето. Така цялото поле ще стане притежание на победителя. Ще се срещнем с теб след седмица. Ще видиш ти, селяко, как дращи дяволът! Аз ходих да изкушавам сплетници, лъжедоносници, нотариуси-фалшификатори и недобросъвестни адвокати, но те чрез посредник ми съобщиха, че и така са мои. Пък и Луцифер се отвращава от душите им и обикновено ги препраща в кухнята, освен когато са добре осолени. За закуска няма нищо по-хубаво от ученици, за обяд — от адвокати, за следобед — от лозари, за вечеря — от търговци, за Бъдни вечер — от камериерки и за всяко време — от таласъми. Така е. И наистина при всяко ядене господин Луцифер яде като предястие таласъми. Някога обичаше да закусва с ученици. Но за нещастие от няколко години насам те започнаха да изучават Библията. Поради тази причина не можем да отмъкнем нито един от тях. И мисля, че ако не са лицемерните им наставници със заплахи, с клевети и насилие да изтръгват свети Павел от ръцете им, оттук нататък не ще е лесно да се облажим с ученици. На обяд обикновено предлагат на Луцифер недобросъвестни адвокати, заобикалящи законите и изнудващи бедните хора, и тъкмо такива адвокати никога не му липсват. Но еднообразната храна, както знаете, дотяга. Затова съвсем неотдавна той на всеослушание заяви, че на драго сърце би си хапнал душа на лъженабожник, който е молитствал, без да изпроси божието милосърдие. И обеща двойно възнаграждение на оня, който му донесе такава душа още топла, направо от огъня. Всички до един се заловихме с тая работа. Но нищо не излезе. Лъженабожниците увещават благородните дами да правят подаяния на манастирите им. И Луцифер вече се въздържа да ги яде, особено откакто получи силни болки в стомаха, след като в северните области неговите доставчици, въглищари и колбасари, го обидиха горчиво. За вечеря той никога не се отказва от лихвари, аптекари, фалшификатори на документи, на пари и на всякаква търговска стока. Понякога, когато е на градус, има обичай, преди да заспи, да се пооблажи с някоя и друга камериерка, която пие господарско винце, а после пълни цукала с воняща течност. И тъй, на работа, селяко, на работа! А аз ще отида да подмамя трапезундските ученици да изоставят бащи и майки, да презират нравите и обичаите на страната, да престъпват кралските укази, да живеят за свое удоволствие, да хулят и осмиват всичко живо и скрити под малката весела шапчица на поетичната възвишеност, да играят роля на безобидни веселяци.