Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (49)

Глава XLVII
Как Грангузие събра легионите си и как Фанфарон уби Шишо, а после как сам бе убит по заповед на Пикрошол

В същото време от Бесе, Виьо-Марше, Сен-Жак, Трено, Парили, Ривиера, Рош-Сен-Пол, Вовретон, Потил, Бреемон, Пен-де Клан, Краван, Гранмон, Бурд-Виломер, Юим, Сьогре, Юсе, Сен-Луан Панзу, Кудро, Верона, Кулен, Шузе, Варен, Бургьой, Ил-Бушар, Круле, Нарсе, Канд, Монсоро и други съседни владения пристигнаха при Грангузие пратеници и казаха, че те вече знаят какви злини му е причинил Пикрошол и че по силата на отдавна съществуващия между тях съюз предоставят на негово разпореждане всичко, което притежават — хора, пари и военни боеприпаси.

Общата парична сума по договора възлизаше, според пресмятанията им, на сто тридесет и четири милиона и две и половина златни екю. Войската броеше петнайсет хиляди гвардейци, трийсет и две хиляди конници, осемдесет и девет хиляди стрелци, сто и четиридесет хиляди доброволци, единайсет хиляди и двеста оръдия, обикновени и двойни, василики и спироли, а към тях придадоха и четиридесет и седем хиляди пионери. Издръжка и храна за тази войска бяха обезпечени за шест месеца и четири дни.

В отговор на това предложение Гаргантюа не каза ни „да“, ни „не“; той им поблагодари горещо и заяви, че не би желал да ги лишава от такова множество доблестни мъже. И побърза да приведе в боева готовност легионите, които обикновено държеше в Дьовиниер, Шавини, Граво и в Кенкене и които разполагаха с две хиляди и петстотин гвардейци, шейсет и шест хиляди пехотинци, двайсет и шест хиляди стрелци, двеста тежки оръдия, двайсет и две хиляди пионери и шест хиляди конници, и всички тъй добре обслужвани от своите интенданти, доставчици, налбанти, оръжейни майстори и други специалисти, нужни във време на война, тъй добре обучени във военното изкуство, тъй добре въоръжени, тъй добре познаващи знамената на своите части, тъй изпълнителни и тъй покорни на своите военачалници, тъй бързи в бягане, тъй неотстъпни в атака и тъй благоразумни при разузнаване, че приличаха по-скоро на хармонично звучащ орган или на часовников механизъм, отколкото на армия или на опълчение.

Още с пристигането си Фанфарон се представи на Пикрошол и подробно му разказа какво се бе случило с него, как бе постъпил и какво бе видял. Накрая решително го посъветва да се споразумее с Грангузие, когото сега той признава за най-почтения човек на света, и добави, че не е нито изгодно, нито разумно да се отнася така със своите съседи, от които е видял само добро, а най-главното, че тази война ще им донесе само загуби и злочестини, тъй като силите на Пикрошол не са такива, че да може да ги противопостави на Грангузие.

Но Фанфарон още не бе изрекъл последните думи, когато гласът на Шишо прогърмя.

— Тежко и горко на владетеля — рече той, — обкръжен от хора, които врагът лесно подкупва. Аз зная, че Фанфарон е от тях, защото виждам как се е променил и с каква радост би се присъединил към нашите неприятели, за да воюва срещу нас, ако те поискат да го задържат при себе си. Ала както доблестните и храбрите люде са възхвалявани и уважавани от приятели и неприятели, така и подлеците са осъждани от всички и никому не внушават доверие и даже когато враговете се възползуват от тях в осъществяване на користолтобивите си цели, и тогава те не могат да не презират подлостта и предателството.

При тези думи треперещият от негодувание Фанфарон изтегли от ножницата сабята си и прободе Шишо малко над лявата гръд. Шишо мигом се пресели на оня свят, а Фанфарон измъкна сабята от тялото му и високо каза:

— Така ще загине всеки, който хули верните служители.

Вбесен, Пикрошол посочи окървавената шпага и извика:

— Затова ли ти дадоха тази сабя — да убиеш тъй подло, и то пред очите ми, добрия мой приятел Шишо?

И веднага заповяда на телохранителите си да го съсекат на парчета, което те сториха начаса и с такава жестокост, че цялата зала потъна в кръв. После Пикрошол нареди трупа на Шишо да изгорят с почести, а другия — на Фанфарон — да хвърлят от крепостните стени в рова. Властта за това зверско деяние се разнесе по цялата войска и мнозина вече започнаха да роптаят срещу Пикрошол, а Кокошкаров дори се осмели да му каже:

— Господарю, не зная какво ще излезе от цялата тази работа. Чини ми се, че хората ви вече губят вяра. Те намират хранителните ни припаси за недостатъчни; и освен това не е тайна, че нашите редици силно оредяха след тези две-три схватки с врага. А неприятелят получава мощни подкрепления. Ако стане така, че ни обсади, не виждам как ще се измъкнем от обръча му.

— Дявол да ви вземе! — прокле по навик Пикрошол. — Вие сте като мелюнските змиорки — крещите, преди да ви одерат. Нека само се опитат!