Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (80)

Глава XIX
Как Панюрж обърка англичанина, разискващ посредством знаци

И тъй, насъбралите се наостриха уши в тишината, а англичанинът вдигна високо първо едната ръка, после другата, събра пръсти във вид на кокоше дупе, както се изразяват в Шинон, и четири пъти подред одраска с нокти ту едната, ту другата ръка, след което отпусна пръсти и с дланта на едната ръка оглушително плесна другата. После отново съедини ръце, плесна с тях два пъти и четири пъти стисна и отпусна пръсти; след това съедини ръце и ги вдигна нагоре, сякаш се молеше на бога.

Тук Панюрж неочаквано вдигна дясната ръка, пъхна палеца в дясната ноздра, а останалите четири пръста прибра и опъна към върха на носа, затвори напълно лявото око, а дясното само леко присви, отпущайки ниско и мигач, и вежда; после високо вдигна лявата ръка, плътно стисна и опъна четирите пръста, а палеца пъхна в лявата ноздра, след което лявата ръка зае точно такова положение, каквото и дясната, отделени една от друга на разстояние половин лакът. Накрая отпусна и двете ръце, а след туй изведнъж ги вдигна на височина на раменете си, сякаш се целеше в носа на англичанина.

— Ако Меркурий… — неочаквано захвана англичанинът.

Но Панюрж го прекъсна, казвайки: „Маско, вие проговорихте!“

Тогава англичанинът направи следния знак: вдигна нагоре широко разтворена лявата ръка, сви в юмрук четирите пръста и докосна с опънат палец върха на носа си. После с бързо движение вдигна широко разтворена дясната ръка и все така разтворена я спусна надолу, за да срещне палеца там, дето се прегъва кутрето на лявата, и бавно започна да движи във въздуха четирите пръста на тази ръка; после обратно: с дясната направи това, което току-що бе направил с лявата, а с лявата — онова, което вече бе направил с дясната.

Панюрж не се уплаши кой знае колко; с лявата ръка той придръпна нагоре огромния си копчелък, а с дясната измъкна оттам парче биволско ребро и две еднакво дебели пръчки, едната от черен абанос, другата от червено бразилско дърво, разположи ги симетрично между пръстите на тази ръка и удряйки ги една в друга, започна да издава звук, подобен на чесалата на бретонските прокажени, но малко по-звучен и по-хармоничен, И в същото време весело си тананикаше, без да снема очи от англичанина.

Според мнението на богослови, лекари и хирурзи този знак показвал, че англичанинът е болен от Проказа.

Според мнението на съветници, законоведи и канонисти с този знак той искал да каже, че и прокажените могат да бъдат посвоему щастливи, както ни разкри това някога господ.

Англичанинът не се смути кой знае колко; той вдигна двете си ръце нагоре, сви трите големи пръста, мушна палеца между показалеца и средния пръст, опъна двата малки пръста и протегна ръце към Панюрж, а после ги съедини така, че десният палец докосваше палеца на лявата ръка, а малкият пръст на лявата — малкия пръст на дясната.

Тогава Панюрж на свой ред вдигна ръце и без да каже дума, направи следния знак: с нокътя на левия показалец докосна нокътя на палеца на същата ръка така, че образува нещо като халка, и събра в юмрук всички пръсти на дясната ръка, с изключение на показалеца, който много пъти вкара и изкара от халката. После протегна показалеца и средния пръст на дясната ръка, опъна ги колкото можа и ги насочи към Таумаст. След това опря левия палец в ъгъла на лявото око, като движеше грациозно насам-натам разперената си ръка, наподобяваща птиче крило или перка на риба; същото направи и с дясната, чийто показалец постави в ъгъла на дясното око.

Таумаст пребели лице и започна да трепери, а после стори следния знак: със средния пръст на дясната ръка чукна възглавничката точно под палеца, после с десния показалец образува халка, подобна на халката на Панюрж, направена с лявата ръка, но показалеца постави отдолу, а не отгоре както Панюрж.

Тук Панюрж плесна с ръце и силно духна в шепата си. Като направи това, той отново пъхна показалеца на дясната ръка в халката на лявата и така продължи да го пъха и вади не зная колко пъти. Накрая вирна брадичка и втренчено загледа Таумаст.

Хората, които не разбираха нищо от такива знаци, сега ясно разбраха, че чрез този знак Панюрж без думи питаше Таумаст:

„Какво ще кажеш на това, а?“

По челото на Таумаст неочаквано избиха едри капки пот и той досущ заприлича на човек, потънал в дълбоко съзерцание. След малко се поопомни и срещна ноктите на лявата си ръка с ноктите на дясната, после разтвори пръсти в полукръг и същевременно се помъчи да вдигне колкото може по-високо двете си ръце.

В отговор на това Панюрж внезапно постави под брадичката си показалеца на дясната ръка, а кутрето на същата ръка пъхна в халката на лявата и започна много мелодично да почуква горните зъби в долните.

Замаян от напрежение, Таумаст изведнъж се изправи, но изправяйки се, така се изпусна, че развоня колкото сто дявола, взети заедно. Присъствуващите започнаха да си запушват носовете, защото от смут и вълнение човекът се накака. После вдигна дясната ръка и събра краищата на пръстите, а лявата положи върху гърдите.

В отговор на това Панюрж придръпна дългия си копчелък с пискюла, разтегли го на лакът и половина и с лявата ръка го задържа някое време в това положение, а с дясната взе портокала, подхвърли го във въздуха седем пъти подред, като на осмия го скри в шепата си и продължи да го държи високо, без да се движи; след всичко това затръска хубавия си копчелък, привличайки към него вниманието на Таумаст.

Тогава Таумаст започна да надува бузи като същински гайдар и да диша силно, сякаш надуваше свински мехур.

В отговор на това Панюрж забоде в задника си един от пръстите на лявата си ръка, а с уста засмука въздуха така, като че изсмукваше сурова стрида от черупката й или сърбаше чорба; после леко отвори уста и с дланта на дясната ръка започна да се удря по устните и да диша дълбоко и глухо, сякаш този въздух идваше от диафрагмата и излизаше през трахеята, и това той повтори шестнайсет пъти подред.

А Таумаст продължаваше да поема дъх издълбоко и да диша като вол.

Тогава Панюрж захапа показалеца на дясната си ръка и здраво го стисна с уста. После го измъкна, а той изплющя като бъзово пушкало, с което децата изстрелват репички. И това Панюрж повтори девет пъти подред. Но тук стана нещо неочаквано.

— А-а, господа! — извика Таумаст. — Ето къде е тайната! Той бръкна до лакти с ръка в нея!

Като каза тези думи, Таумаст измъкна кинжала си и го насочи с острието надолу.

В отговор на това Панюрж улови за края дългия си копчелък и с всички сили го затръска, а после събра над глава двете си ръце, наподобявайки гребен, изплези език и погледна като заклана коза.

— А, разбирам… Е, и какво? — рече Таумаст и опрял в гърди дръжката на кинжала, подложи ръка под острието му и леко мръдна краищата на пръстите си.

В отговор на това Панюрж сведе глава наляво и постави средния пръст в дясното ухо, а палеца опъна нагоре. После скръсти ръце на гърди, изкашля се пет пъти подред и на петия път тропна с десния крак. Накрая вдигна лява ръка и сви пръсти в юмрук, като насочи палеца към челото, а с дясната удари гърдите си шест пъти подред.

Недоволен, види се, от всичко това, Таумаст опря в края на носа показалеца на лявата си ръка, а останалите пръсти стисна в юмрук.

Тогава Панюрж пъхна двата средни пръста в устата си, разтегли я най-много колкото можа и като показа всичките си зъби, придърпа надолу с палеца и показалеца клепачите си така, че изглеждаше, както се стори на присъствуващите, от грозен по-грозен.