Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Gargantua et Pantagruel, 1533–1564 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Дора Попова, 1982 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- NomaD (2013-2015 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2015-2016 г.)
Издание:
Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел
Превела от френски: Дора Попова
Илюстрации: Гюстав Доре
Превод от френски: Дора Попова
Превод на стиховете: Георги Мицков
Редактор: Иван Гранитски
Коректор: Величка Божинова
Художник: Кънчо Кънев
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012
ISBN: 978-954-09-0619-5
Rabelais
Œuvres complètes
Editions du Seuil
Paris 1973
© Дора Попова, превод,
© Георги Мицков, превод на стиховете
© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012
Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.
Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.
Издателство „Народна култура“, София, 1982.
Формат 16/70/100.
Печатни коли 46.5
Печат Лито Балкан АД
История
- — Добавяне
Глава XLIV
Как върховната жрица Бакбук представи Панюрж на Божествената бутилка
Тук благородната жрица Бакбук заповяда на Панюрж да падне на колене и да целуне фонтана, а после го накара да се изправи и изиграе около него три итимба[1]. След това му нареди да седне между два, отрано донесени за тази цел, стола направо на пода. Сетне разтвори ритуалната си книга и шепнейки нещо на лявото му ухо, го накара да запее следната гроздоберска песен:
О, тайнствена Бутилка,
пред теб стоя в захлас,
безмълвен извор на познания,
главата ми е пълна със мътилка
и затова нетърпелив очаквам аз
да ми разкриеш светли прорицания
чрез своите заклинания,
такъв е поводът на моята молба.
Сам Бакхус чак във Индия далечна зарад теб води борба
и в твойто съдържание благословено
вля същността на своята съдба,
човешка мъдрост, временна и тленна.
С примамната ти течност, пивка и блажена,
човек от всичките пороци се спасява,
шумяща и пенлива, сладка и безценна,
Ной също ти отдаде свойта слава.
О, дай ми отговор тогава
на моето страдание,
съд с чудотворна власт,
в мен тръпне всяка жилка,
о, тайнствена Бутилка,
пред теб стоя в захлас,
безмълвен извор на познания,
искряща без мътилка,
от теб очаквам аз
съдбовни прорицания.
След тази песен Бакбук хвърли нещо във фонтана и водата мигом закипя като големия котел в Бургьой на празника на тоягите. Панюрж мълчаливо слушаше с едно ухо, а Бакбук стоеше до него на колене, когато от Свещената бутилка се понесе шум като от пчели, изхвръкващи от тялото на младо биче, убито и разсечено по способа на Аристей[2], или като от стрели, изхвърлени от арбалет, или от внезапно плиснал летен дъжд. И тогава се чу една-единствена дума: „Тринк.“
— Боже справедливи — извика Панюрж, — бутилката се счупи или може би се пукна, истина ви казвам. Така говорят кристалните бутилки и в нашия край, когато се пукат край огъня.
Тогава Бакбук се изправи и като улови нежно Панюрж под ръка, каза:
— Приятелю, благодарете на небето — това е ваш дълг: вие веднага чухте думата на Божествената бутилка, и то такава весела, мъдра, ясна, каквато не съм чувала да я произнася, откакто служа при пресветия й оракул. Станете, елате да надникнем в главата с тълкуването на тази чудесна дума.
— Че да надникнем — съгласи се Панюрж. — Днес да не би да съм по-глупав от вчера! Кажете, къде е тази книга? Къде е тази глава? Нека най-после видим този весел тълковник!