Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (17)

Глава XV
Как Гаргантюа бе поставен под попечителството на други възпитатели

И тъй, бащата виждаше, че синът му наистина се учи прекалено усърдно и че всичкото си време посвещава на книгите, но особен напредък той не забелязваше и което бе още по-лошо, Гаргантюа ставаше все по-глупав, все по-тъп, по-разсеян и по-бъбрив.

И Грангузие се оплака на дон Филип де Маре, вицекрал на Папелигос^[1], който в отговор му каза, че по-добре ще стори нищо да не чете, отколкото да чете такива книги и под ръководството на такива учители, тъй като тяхната наука е глупост, а дълбоката им премъдрост — пустота, която принизява най-добрите и благородни умове и погубва всяко цвете на младостта.

— Знаете ли що — рече вицекралят, — сторете следното: повикайте тук кого да е от днешните млади хора, учили година-две, не повече. Ако той отстъпи на вашия син по ум, красноречие, съобразителност, държание и възпитание, можете да ме считате за последен глупак.

Тази мисъл се понрави много на Грангузие и той нареди на хората си да постъпят точно така.

Вечерта гореупоменатият де Маре доведе със себе си в трапезарията един от своите млади пажове от Вилгонжи, на име Евдемон^[2] — тъй чистичък, тъй прилично сресан, тъй засмян и любезен, че приличаше по-скоро на ангелче, отколкото на човек.

— Погледнете този момък — рече де Маре на Грангузие. — Той още няма дванайсет години. Нека видим сега, ако нямате нищо против, кой повече знае: вашите празнодумци от онова време или днешните млади хора.

Предложението се понрави на Грангузие и той заповяда пажът да започне.

Тогава Евдемон с шапка в ръка поиска разрешение от своя господар, вицекраля, да стане и устремил към Гаргантюа открит и спокоен поглед, разтвори румената си уста и с юношеска скромност започна да го хвали и превъзнася, първо, неговите добродетели и благонравие, второ, учеността му, трето, благородството му, четвърто, телесната му красота, след което смирено го посъветва да се отнася с дълбока почит към баща си, сторил всичко, за да му даде добро образование. Накрая помоли Гаргантюа да го счита за най-предан свой слуга, тъй като сега той, Евдемон, иска от небето само една милост — да угоди на Гаргантюа чрез някоя приятна нему услуга.

Всичко това пажът изговори ясно и изразително на безукорен и изящен латински, напомнящ по-скоро езика на Гракх, Цицерон или на Емилий^[3], нежели езика на съвременния юноша.

Вместо отговор Гаргантюа захлупи лице в шапката си и зарева като крава, способен да изреве една-едничка дума, колкото може умряло магаре да пръдне.

Баща му се разгневи толкова много, че бе готов да утрепе метр Ахмаков. Но подбирайки думите си, гореупоменатият де Маре съумя да го възпре и гневът на Грангузие поутихна. Тогава той нареди да изплатят на наставника дължимото, да го напоят по богословски, а после да го изпратят по дяволите.

— Ех — рече си Грангузие, — де да можеше сега да се насвятка като англичанин, че после да пукне, та нищо да не му платим.

Когато метр Ахмаков си отиде, Грангузие запита вицекраля кого би го посъветвал да вземе за наставник на Гаргантюа и двамата решиха да натоварят с тази длъжност Понократ^[4], възпитателя на Евдемон, а после всички вкупом да се отправят към Париж, за да научат как се обучаваше френската младеж по това време.