Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Gargantua et Pantagruel, 1533–1564 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Дора Попова, 1982 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- NomaD (2013-2015 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2015-2016 г.)
Издание:
Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел
Превела от френски: Дора Попова
Илюстрации: Гюстав Доре
Превод от френски: Дора Попова
Превод на стиховете: Георги Мицков
Редактор: Иван Гранитски
Коректор: Величка Божинова
Художник: Кънчо Кънев
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012
ISBN: 978-954-09-0619-5
Rabelais
Œuvres complètes
Editions du Seuil
Paris 1973
© Дора Попова, превод,
© Георги Мицков, превод на стиховете
© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012
Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.
Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.
Издателство „Народна култура“, София, 1982.
Формат 16/70/100.
Печатни коли 46.5
Печат Лито Балкан АД
История
- — Добавяне
Глава XXX
Как посетихме Атлазената страна
Доволни, че се запознахме с новия монашески орден на тананикащите братя, ние плавахме цели два дни, а на третия нашият лоцман откри остров — най-прелестният и най-чудесният от всички острови; наричаха го Къдравия остров, защото пътищата тук бяха къдрави. На този остров се намираше Атлазената страна, ползваща се с особено уважение сред придворните пажове; дърветата и тревите тук никога не губят ни цвят, ни листа и са направени от дамаска и от пъстро кадифе, а животните и птиците — от бродирана тъкан.
Видяхме много животни, птици и дървета, подобни на нашите по големина, обем и цвят, само че за разлика от тях нищо не ядат, не пеят и не хапят. Имаше и такива, каквито никога дотогава не бяхме виждали, като например слонове с различна големина; сред тях особено впечатление ми направиха шестте самци и шестте самки, които показвал в римския театър по времето на Германик, племенник на римския император Тиберий, техният възпитател: това са слонове учени, музиканти, философи, танцьори, играчи, фокусници; седяха чинно край масата и мълчаливо ядяха и пиеха като светите отци в трапезарията. Към муцуната си имат дълъг два лакътя придатък, който се нарича хобот и с този хобот те пият вода, взимат фурми, сливи и всякаква друга храна, отбраняват се и се бият с него като с ръка, вдигат хора във въздуха и после ги хвърлят на земята, а те, падайки, се тресат от смях. На краката си имат стави и съединения, имат, уверявам ви, а ония, които твърдят противното, сигурно са ги виждали само на картинка. Между зъбите им стърчат два големи рога — така ги нарича Юба, а и Павзаний казва, че това са рога, а не зъби. Филострат, напротив, поддържа, че са зъби, а не рога, а мен да питате, все ми е едно, стига само да ви е ясно, че са от истинска слонова кост, че са дълги три-четири лакътя и се намират на горната челюст, а не на долната. Ако повярвате на ония, които твърдят противното, ще изпаднете в конфузно положение, пък даже и да сте го прочели у Елиан, този най-безсрамен лъжец. Именно тук, а не някъде другаде, Плиний е видял слонове да танцуват по въже под звъна на звънчета като истински фокусници и да пристъпват по празничните маси, без да докосват пируващите.
Видях тук и носорог, много подобен на оня, който някога ми беше показал Анри Клеберг[1], и отличаващ се от нереза, оня, дето го бях видял в Лимож, само по това, че на муцуната си имаше остър рог, дълъг не по-малко от лакът; с този свой рог той се осмеляваше да напада слон и не дай боже да го прободе с него в корема (най-нежната и уязвима точка от тялото на слона) — животното мигом пада мъртво.
Видях трийсет и два еднорога: това е удивително коварно животно, много прилича на хубав кон, с тази само разлика, че има глава на елен, стъпала на слон, опашка на глиган, а на челото си остър, черен рог, дълъг от шест до седем фута, който у него обикновено виси като гребен на пуяк; когато еднорогът встъпва в бой или иска някак да си помогне, той изправя рога си, който тогава става твърд и корав. Видях как такъв кон, обкръжен от различни диви животни, чистеше извор със своя рог. По този повод Панюрж ми каза, че неговото църкало напомня рога на еднорогия — не по дължина, а по някои свойства и особености: той също тъй притежавал способността да очиства водата на локвите и изворите от нечистотии и зарази и както животните пиели смело след еднорогия, така и след него можело смело да се действа, без страх от шанкър, сифилис, трипер, обриви, язви и други гадости, тъй като неговият мощен рог очиствал всяка зараза, попаднала в метафизическата яма.
— Когато се ожените — каза брат Жан, — ще направим този опит с вашата жена. И защо, боже мой, да не го направим, щом така хубаво ни съветвате!
— Може — отвърна Панюрж, — но в стомаха си мигом ще усетите хапче, равно на двайсет и два цезароубийствени удара с меч, което ще ви възнесе при господа бога.
— А не може ли — запита брат Жан — вместо хапчета да му ударим по чашка хубаво винце?
Видях тук златното руно, завоювано от Язон. Ония, които разправят, че не било руно, ами златна ябълка, тъй като μηλον означава ябълка и овца, не са разбрали нищо от Атлазената страна.
Видях и хамелеон, такъв, какъвто го описва Аристотел и какъвто веднъж ми го беше показал Шарл Маре, прочут лекар в славния град Лион на река Рона, и този хамелеон се хранеше само с въздух.
Видях и три хидри, точно такива, каквито бях виждал дотогава. Нищо особено — обикновени седмоглави змии.
Видях четиринайсет феникса. Бях чел у някои автори, че на цял век се пада само по един феникс; но според моето скромно мнение тези, които твърдят това, пък бил той и самият Лактанций Фирмийски, не са го виждали никъде освен в Атлазената страна.
Видях тук и кожата на Апулеевото златно магаре.
Видях също така триста и девет пеликана, а после шест хиляди и шестнайсет птици селевкиди, които ходеха в стройни редици и гълтаха скакалци из пшеницата; видях кинамолги, аргатили[2], капримулги, тинункули, кротенотари или по-скоро онокротали, с тяхната широка човка, стимфалски харпии, пантери, доркади, семади, киноцефали, сатири, картазони, таранди, зубри, биволи, пегаси, сепии, неади, престери, серкопитеки, бизони, музимони, битури, офири, стриги и грифони.
Видях на кон и Средата на постите (Средата на август и Средата на март й държаха стремената), видях караконджули, кентаври, тигри, леопарди, хиени, жирафи, ориги.
Видях и ремора, малка рибка, наричана от гърците ехенеис, кацнала на голям кораб, който не се движеше, макар да бе в открито море и вятърът да надуваше платната му; мен да питате, това сигурно е бил корабът на тиранина Периандър, този същият, който бил спрян от дребната рибка въпреки вятъра. И не къде да е, а именно в Атлазената страна е видял Муциан тази рибка. Брат Жан ни каза, че в Съдебната палата някога владеели два вида риби, които тровели тялото и душата на всички ищци — големи и малки, бедни и богати, благородни и безродни. Първите били априлски риби — скумрии, а вторите — отровни, сиреч безкрайни процеси без присъда.
Видях още сфинксове, чакали, рисове, кефи, чиито предни лапи им служат за ръце, а задните — за крака, видях крокути, еали, големи като хипопотами, с опашка на слон, с челюсти на глиган и с подвижни рога, напомнящи магарешки уши; видях и кукрокути — много подвижни животни, големи, кажи-речи, колкото мирбалейски магарета; имат грива, гърди и опашка на лъв, крака на елен, уста до ушите и само два зъба — един отгоре и друг отдолу; говорят с човешки глас, но нечленоразделно.
Вие казвате, че никой досега не е виждал соколово гнездо, а аз видях единайсет и много внимателно ги разгледах.
Видях и алебарди, които може да се управляват само с лява ръка и каквито никога и никъде повече не съм виждал.
Видях ментикори, животни до немай-къде чудновати: имат туловище на лъв, козина червеникава, лице и уши на човек, три реда зъби, вкопчани едни в други, както ние вкопчваме едни в други пръстите на ръцете си; на опашката си имат жило и с него бодат като скорпион, а гласът им е много приятен.
Видях още катоблепи, малки, диви зверове, дребни на ръст, но с голяма глава, която трудно повдигат нагоре; очите им са толкова отровни, че който ги погледне — веднага умира, все едно, че е погледнал змей.
Видях и двугърби животни — сториха ми се невероятно подвижни и скокливи, а задниците си тресяха по-живо от стърчиопашка.
Видях най-после и млечни раци и което си е истина, такива дотогава не бях виждал — вървяха като хора и толкова чинно, че аз с мъка откъсвах погледа си от тях.