Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Gargantua et Pantagruel, 1533–1564 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Дора Попова, 1982 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- NomaD (2013-2015 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2015-2016 г.)
Издание:
Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел
Превела от френски: Дора Попова
Илюстрации: Гюстав Доре
Превод от френски: Дора Попова
Превод на стиховете: Георги Мицков
Редактор: Иван Гранитски
Коректор: Величка Божинова
Художник: Кънчо Кънев
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012
ISBN: 978-954-09-0619-5
Rabelais
Œuvres complètes
Editions du Seuil
Paris 1973
© Дора Попова, превод,
© Георги Мицков, превод на стиховете
© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012
Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.
Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.
Издателство „Народна култура“, София, 1982.
Формат 16/70/100.
Печатни коли 46.5
Печат Лито Балкан АД
История
- — Добавяне
Глава III
Защо на Звънливия остров има само един папа
Тогава ние запитахме метр Едитус защо при това множество птици, представени тук във всички техни разновидности, папата е само един. Той ни отговори, че такъв бил предвечният закон и съдбовното предопределение на небесните светила: от клирици се раждат свещеници и иноци, без плътско съвкупление, както у пчелите. От свещеници се раждат епископи, от епископи — миловидни кардинали, а от кардинал, стига само смъртта да не го изпревари, пръква папа; и обикновено папата е само един, както в пчелните кошери има само една царица и в света — само едно слънце.
Когато папата, не дай боже, се спомине, от породата на кардиналите се ражда друг, който го замества, но повтарям, без плътско съвкупление. Така че от тази порода има само едно-единствено лице с непрекъсната приемственост — точно както у арабския феникс. Вярно е, преди около две хиляди седемстотин и шест луни се родили едновременно двама папи, но това било беда, най-голямата от всички, каквито някога са сполетявали този остров. Защото, продължи Едитус, в този период птиците едни други се скубели и се изподрали така, че островът се оказал застрашен да остане без обитатели.
Някои от птиците се присъединили към единия от папите и го поддържали, други — към другия и го защитавали; трети мълчали като риби и никога вече не запели, а и камбаните им, над които тъкмо тогава била наложена възбрана, нито веднъж не звъннали. В това метежно време те повикали на помощ императори, крале, херцози, маркизи, графове, барони, а така също и представители на всички общини на материка и този разкол и тези размирици приключили само след смъртта на единия от папите, когато множествеността отново била сведена до единствеността.
После запитахме стареца какво кара тези птици да пеят безспир.
Едитус ни отговори, че това са звънците, висящи над клетките им. И продължи:
— Искате ли — запита той — да накарам сега да запеят онези иноци, които виждате ей там — начучулени като диви чучулиги с чували за филтриране на червено винце?
— Искаме! Как да не искаме! — отвърнахме ние. Тогава той удари камбанката шест пъти подред и иноците мигом долетяха и запяха.
— Ами ако аз ударя тази камбанка, ще запеят ли онези птици, чиито пера са с цвят на пушена херинга[1]?
— Разбира се! — отвърна Едитус.
Панюрж залюля камбанката и пушените птици веднага долетяха и запяха в хор, но гласовете им бяха хрипливи и неприятни. Едитус ни каза също, че те се хранят само с риба като чаплите и морските гарвани и че това е петата разновидност новоизлюпени лъженабожници. Каза още, че според сведения, получени от Робер Валбренг, който се отбил при тях на връщане от Африка, тук скоро щяла да долети и шеста разновидност — така наречените капуцини, по-намусени, по-мършави и по-непоносими от всяка друга разновидност на острова.
— Африка — забеляза Пантагрюел — по стар обичай ражда на бял свят все нови и нови чудатости.