Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gargantua et Pantagruel, –1564 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2013-2015 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2015-2016 г.)

Издание:

Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел

Превела от френски: Дора Попова

Илюстрации: Гюстав Доре

Превод от френски: Дора Попова

Превод на стиховете: Георги Мицков

Редактор: Иван Гранитски

Коректор: Величка Божинова

Художник: Кънчо Кънев

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012

ISBN: 978-954-09-0619-5

 

Rabelais

Œuvres complètes

Editions du Seuil

Paris 1973

 

© Дора Попова, превод,

© Георги Мицков, превод на стиховете

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012

 

Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.

Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.

Издателство „Народна култура“, София, 1982.

 

Формат 16/70/100.

Печатни коли 46.5

 

Печат Лито Балкан АД

История

  1. — Добавяне

Глава XXXIV
Как пристигнахме при оракула на Бутилката

Благодарение на нашия славен фенер, който осветяваше пътя и ни водеше от весело по-весело, ние пристигнахме на желания остров, дето живееше оракулът на Бутилката. Стъпвайки на суша, Панюрж пъргаво подскочи на един крак и каза на Пантагрюел:

— Днес вече имаме това, за което толкова се блъскахме и трепахме.

После любезно се поклони на нашия фенер, а той от своя страна ни посъветва да не губим надежда и в никакъв случай да не се боим от онова, което може да се изпречи пред очите ни.

По пътя за храма на Божествената бутилка стана нужда да прекосим голямо лозе, засадено с всички видове лози, като почнеш от фалернската, малвоазийската, мускадската, табийската, бонската, миревалската, орлеанската, пикардийската, арбоазката, кусинската, анжуйската, гравската, корсиканската, веронската, та свършиш с неракската и с още много други. Някога добрият Бакхус насадил това лозе с такава любов, че то през цялата година било зелено и пълно с цветове и плодове като портокаловите дръвчета в Сан Ремо. Нашият чудотворен фенер заповяда всеки от нас да изяде по три зърна грозде, да подложи с листа обувките си и да вземе зелено клонче в лявата си ръка. В края на лозето минахме под някаква антична арка, на която бе изваян много мило трофеят на пиячите, тоест на една страна дълъг низ от бутилки, кожени манерки, стъкленици, шишенца, буренца, кюпове, гърнета, качета, кани, стомни и всякакви антични съдове, окачени на сенчеста асма; на друга — чесън, лук, шунка, хайвер, банички, пушени говежди езици, отлежало сирене и всички видове колбаси, смесени с лозови листа и много изкусно прикрепени към лозови клонки; на трета — стотина вида чаши, със столчета и без столчета, купи, потири, метални чаши, гаванки, бокали, фиали и още цяла една подобна Бакхусова артилерия. На лицевата страна на античната арка, под зоофора, бе написано следното двустишие:

Минаваш ли под тази арка,

вземи фенер със светлина по-ярка.

— А, виж, колкото до светлина — каза Пантагрюел, — слава на бога, запасени сме. Защото кой каквото ще да казва, но по-хубав и по-чудесен фенер от нашия няма в цяла Фенерия.

Зад арката съгледахме прелестна, просторна беседка, направена изцяло от лозови пръчки, по които пъстрееха гроздове с петстотин различни цвята и с петстотин различни форми (разбира се, създадени не от природата, а от изкусната човешка ръка), а именно: жълти, сини, светлокафяви, гълъбови, бели, черни, зелени, виолетови, пъстри, шарени, продълговати, кръгли, триъгълни, яйцевидни, коронообразни, головласи, брадати, мустакати. Три стари бръшляна, яркозелени и обсипани със зърнест плод, покриваха края на беседката. Тук нашият знаменит фенер заповяда всеки от нас да си направи от бръшляна албанско кепе и да го нахлузи на главата си, което бе изпълнено без всякакви възражения.

— В онова време — каза тогава Пантагрюел — под такъв навес не би се осмелил да мине и самият жрец на Юпитер.

— Причината за това — забеляза нашият пресветъл фенер — е от мистическо естество и е достъпна само за посветени. Ако той мине оттук, виното, тоест гроздето, би се оказало над самата му глава и така тя ще изглежда подвластна на виното, но той няма да мине, и не за друго, а за да стане ясно, че жреците, както и всички, отдали се и посветили се всецяло на божествено съзерцание, трябва да запазват спокойствие на духа и да избягват всякакво смущение на сетивата, което в никоя друга страст не се проявява с такава сила, както в страстта към виното. Вие също не бихте имали достъп до храма на Божествената бутилка, ако когато минавате под навеса, благородната жрица Бакбук не види в обувките ви подложка от лозови листа. Това в нейните очи ще бъде очевидно доказателство на обратното, диаметрално противоположното, а именно, че вие презирате виното и го потъпквате с крака, тоест че сте го подчинили напълно.

— Аз за беда съм човек неук — рече брат Жан, — но в требника си прочетох, че в Апокалипсиса се описва едно непостижимо за ума видение: жена, а под краката и луна. Биго ми обясни, че упоменатата жена е от особена порода и че е създадена не както другите жени: у тях, обратно, луната е над главата, вследствие на което и мозъкът у тях е лунатически, та ето защо, любезен мой господин фенер, вашите думи не извикват у мен никакво съмнение.