Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (30)

Глава XXVIII
Как Пикрошол превзе с пристъп Ларош-Клермо и колко тежко и мъчително бе за Грангузие да предприеме война

Докато монахът, както вече разказахме, се сражаваше срещу злосторниците, нахълтали в манастирското лозе, Пикрошол прегази с войските си Ведския брод и стъпи в Ларош-Клермо, без да срещне каквато и да било съпротива. И тъй като вече се стъмняваше, реши да се разположи тук със своите хора, за да поукроти гнева си.

Рано сутринта Пикрошол превзе с пристъп градските стени и крепостта, организира защитата й и я снабди с бойни припаси, решил да се установи именно тук, в случай че го обсадят, тъй като както с извършените укрепителни работи, така и с естественото си разположение и местонахождение, крепостта представляваше най-благоприятна отбранителна позиция.

Но да го оставим засега тук и да се върнем в Париж, при нашия добър Гаргантюа, който от сутрин до вечер изучава полезните науки, редувайки умствени занимания с атлетически упражнения, и при неговия баща, добрия старец Грангузие; той се грее след вечеря на буйния и весел огън, чертаейки по стените на огнището с обгорелия край на дилафа, и докато кестените се пекат в жаравата, разказва на жена си и на домашните си за доброто старо време.

Точно в тази минута при него дотича един от пазачите на лозята, на име Пило, и му разказа от игла до конец за злодеянията и безчинствата на крал Пикрошол и как бе ограбил, разорил и опустошил цялата страна с изключение на сьойското лозе, което брат Жан Зъботрошача, за своя чест и слава, бе спасил. И добави, че засега упоменатият крал се намира в Ларош-Клермо, дето трескаво се укрепява със своите хора.

— Уви! Уви! — въздъхна Грангузие. — Що значи това, добри ми хора? Сън или истина е туй, що ми казвате? Пикрошол, стар всегдашен мой приятел, свързан с мен с кръвни и с родствени връзки, ме напада! Кой го подтиква към това? Кой го подстрекава? Кой го надъхва? Кой му дава такъв съвет? Ох, ох, ох, ох, ох! Боже, спасителю мой, помогни ми, просвети ме, научи ме какво да сторя! Под страх да загубя благоволението ти, кълна ти се, че никога никакви огорчения не съм му причинявал, поданиците му никога не съм предизвиквал и земите му никога не съм ограбвал. Напротив, помагал съм му и с хора, и с пари, и с влияние и всякога съм се старал да му бъда полезен със съвети… Не, сигурно лукавият го е оплел в мрежите си, щом ме наскърбява така! Добри ми боже, ти си всевиждащ и справедлив — от тебе никой нищо не може да скрие. Ако той е изгубил ума си и ти ми го изпращаш тук да го вразумя, дай ми сили и умение по мирен път да го поставя в подчинение на святата ти воля. Ох, ох, ох! Добри хора, приятели мои и мои верни слуги! Ще бъда ли принуден да ви дотягам с молбите си за помощ? Уви! На стари години аз само от спокойствие се нуждаех и цял живот съм ратувал само за мир. Но, види се, дошло е време и за мен да надяна броня върху старите си уморени и слаби плещи и да грабна с треперещата си ръка копието и боздугана, за да защитя и спася злочестите си поданици. Така ми подсказва здравият смисъл, тъй като от техния труд живеем и аз, и моите деца, и цялото мое домочадие.

И при все това аз няма да предприема война, докато не сторя опит да спася мира с всички мирни способи и средства. Такова е моето решение.

Тогава той свика военния съвет, дето изложи работата тъй, както си беше. И решиха да изпратят при Пикрошол разумни мъже, за да узнаят поради каква причина се бе разгневил така внезапно и бе нахълтал в земи, над които нямаше никакви права. Освен това решено бе да повикат Гаргантюа и приближените му, за да поемат защитата на отечеството и го избавят от тази беда. Грангузие се съгласи с всичко и даде съответни нареждания, а сам веднага изпроводи слугата си, някакъв баск, да намери час по-скоро Гаргантюа, комуто написа следното писмо: