Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (95)

Глава XXXIV
Заключение и извинение на автора

И така, господа, вие чухте началото на ужасяващата история на моя господар и повелител Пантагрюел. С това аз завършвам първата книга; главата малко ме понаболява и усещам, че от гроздовия сок клапите на мозъка ми действуват зле.

Края на историята ще имате около следващия Франкфуртски панаир и тогава ще научите как се ожени Панюрж и как още в първия месец след сватбата му поставиха рога; ще научите как Пантагрюел намери философския камък и как въобще трябва да се търси и ползува този камък; как преброди Каспийските планини, как тръгна с кораб по Атлантическия океан, как разгроми канибалите и завоюва Бисерните острови, как се ожени за дъщерята на индийския цар, именуван Презвитер Йоан, как воюва с дяволите, как подпали пет адски двореца, разграби главния дворец на ада, хвърли Прозерпина в огъня, изби на Луцифер четири зъба и счупи рога на задника му, как предприе пътешествие до луната, за да се увери дали наистина луната е нащърбена и вярно ли е, че трите й четвъртини се намират в главите на жените, и хиляди още малки приключения, едно от друго по-весели и по-правдоподобни. Това са хубави евангелски сказания на френски език.

Лека нощ, господа, pardonnate my^[1] и моля, не придавайте особено значение на моите грешки, както не придавате значение на своите собствени. Ако ми кажете: „Високоуважаеми авторе, струва ни се, че не сте дотам умен, щом пишете такива измишльотини и небивалици“, то и аз ще ви отвърна, че и вие сте не по-умни от мен, щом си губите времето да ги четете.

Но ако ги четете, за да се забавлявате, както аз ги пиша, за да убивам времето си, ние с вас заслужаваме повече снизхождение, нежели онези фарисеи, лицемери, лъженабожници, ипокрити, чернокапци, нечестивци и прочие антихристи, надянали всевъзможни маски, за да заблуждават света.

Защото те карат народа да вярва, че живеят само за да се отдават на пост и молитва и че ако при все това нещо хапват, то е, за да поддържат крехкото си тленно тяло, а всъщност един бог знае колко си угаждат.

Et Curios simulant, sed bacchanalia vivunt.^[2]

Вие можете да прочетете тази истина, написана с големи и лъскави букви по розовите им мутри и по тлъстите им шкембета, стига само да не са намазани със сяра.

Колкото до умствените им занимания, те се ограничават единствено в четене на пантагрюелически книги, но не за да се смеят и веселят от сърце, а за да пакостят на този и онзи, като хитруват, лъжат, доносничат, подслушват или с други думи, като хулят и клеветят. С това те ми напомнят селските просяци, които по черешово време бърникат в детските изпражнения да търсят костилки, та после да ги продават на дрогистите, за да правят от тях бадемово масло.

Избягвайте такива хора, заклеймете ги и ги презрете, както правя аз, това ще е от полза за вас, и ако желаете да бъдете добри пантагрюелисти (тоест да живеете в мир, в здраве, в радост, да пиете и се веселите), никога не се доверявайте на хора, които надничат през дупка.

Край на хрониките за Пантагрюел, краля на дипсодите, показан в истинския му вид, с всички негови потресаващи дела и подвизи, съчинени от покойния метр Алкофрибас, извлекател на квинтесенции.