Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (242)

Глава XXIV
Как в присъствие на кралицата бе даден весел бал-турнир^[1]

След вечерята в присъствието на госпожа кралицата бе даден бал-турнир, достоен не само да бъде гледан, но и да остане завинаги в паметта на зрителите. Преди откриването му застлаха пода на залата с огромен кадифен килим във вид на шахматна дъска, тоест разделен на бели и жълти квадрати, широки и дълги по три лакътя всеки. После в залата влязоха трийсет и двама млади хора, шестнайсет от които бяха в златни одежди, а именно: осем млади нимфи, облечени тъй, както древните си представяли свитата на Диана, крал, кралица, двама от охраната на двореца, двама рицари и двама стрелци. Така подредени влязоха и други шестнайсет, облечени в сребърни одежди. И всички се разположиха на килима по следния начин: кралете застанаха на последната редица в четвъртия квадрат, така че златният крал бе на бял квадрат, а сребърният — на жълт; кралиците заеха места до кралете: златната на жълт квадрат, сребърната на бял; редом с кралете и кралиците, в качеството си на техни телохранители, застанаха и стрелците, след стрелците — рицарите, след рицарите — стражата. Следващата редица на тази и на другата страна заеха осем нимфи. Между двете редици нимфи останаха четири реда празни квадрати.

Всяка партия си имаше свои музиканти, облечени в еднакви ливреи — едните от оранжева дамаска, другите от бяла; те бяха по осем от всяка страна и имаха най-разнообразни и необичайни инструменти, благозвучни и чудно мелодични, вариращи по тон, време и такт според развитието на бала, което аз намирах за чудесно, като имах предвид разнообразните стъпки, ходове, скокове, връщания, измъквания, засади, отстъпления и внезапни нападения.

Но онова, което поразяваше човешкото въображение, бе според мен поведението на участниците в бала: те така бързо долавяха звука, съответстващ на настъпленията и отстъпленията им, че с преминаване на музикантите в друг тон тутакси се озоваваха на съответните места въпреки множеството ходове, които се налагаше да предприемат. Правилата тук бяха такива: нимфите, заемащи предните редици и готови да влязат в бой, настъпват напред срещу неприятеля от квадрат на квадрат, с изключение на първия ход, когато им се разрешава да преминат два квадрата; за разлика от всички останали нимфите никога не отстъпват. Ако стане така, че една от тях се приближи до редицата на краля-неприятел, нейният крал я увенчава с кралски венец и от тази минута тя се движи като кралица, ползваща се от всички нейни преимущества; иначе нимфите атакуват неприятеля само напред, и то в диагонал. Обаче не им е позволено ни на тях, ни на други да пленяват когото и да било от своите неприятели, ако чрез този свой ход оставят краля си без прикритие и изложен на удари.

Кралете се движат и вземат неприятели във всички направления, но преминават само от квадрат на квадрат — от белия в жълтия и обратно, с изключение на първия ход; в такъв случай, ако тяхната редица е свободна от всякакви други фигури освен от стражата, кралят има право да върне стражата на мястото й и сам да застане под нейна защита.

Кралиците маневрират с много по-голяма свобода на действие от всички останали фигури, тоест те настъпват навсякъде, във всички направления, по всички начини, на всякакви разстояния, стига само мястото да не бъде заето от едного от нейните, а така също и по диагонал в нейния цвят.

Стрелците се движат и напред, и назад, и колкото искат далеч, но никога не менят цвета на своя квадрат.

Рицарите се движат и вземат под прав ъгъл, преминавайки свободно даже и заетия от неговите или от противниците квадрат, а освен това скачат наляво и надясно и на втори квадрат, без да държат сметка за цвета му; този скок е много опасен за противната партия и изисква от нейна страна голямо внимание, тъй като конниците никога не атакуват открито.

Стражите се движат и нападат само в права линия — надясно и наляво, назад и напред като кралете, с тази разлика, че могат да отидат колкото искат далече, стига само линията да е свободна.

Крайната цел на двете страни се свежда до това — да обсадят и затворят краля на враждебната партия, като го лишат от възможността да се изплъзне по един или друг начин. Когато най-после затворят краля така, че той не може ни да избяга, ни да получи помощ от своите, битката се прекратява и обсаденият крал загубва играта. Но за да го избавят от такава беда, всички негови воини са готови да му пожертват живота си.

И ето как, под звуците на музиката, сребърни и златни едни други се вземат в плен на бойното поле.

Когато някой вземе в плен неприятеля, покланя му се, а после леко го чуква по дясната ръка, отдалечава го от полесражението и застава на мястото му. Ако един от кралете попадне под удар, враждебната партия няма право да го плени; напротив, оня, който го поставя под удар или сам го нападне, е задължен да му се поклони доземи и да го предупреди за опасността с думите: „Господ да ви пази!“, за да могат воините на краля да го защитят и прикрият или пък сам той да смени мястото си, ако, не дай боже, никой не му се притече на помощ. Но, така или иначе, противникът не пленява краля, а, напротив, прикляка на лявото си коляно и му казва: „Добър ден!“

И с това турнирът завършва.