Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (255)

Глава XXXVII
Как дверите на храма се отвориха от само себе си

В края на стълбата ние се озовахме пред красив портал от фин яспис, построен в дорийски стил и вкус и върху чиято лицева страна с йонически букви от най-чисто злато беше написано: εν οίνω αλήθεια, което ще рече: истината е във виното. Двете масивни крила на вратата, направени от коринтски бронз, с миниатюрни, изкусно изваяни и покрити с емайл гипсови украшения, бяха затворени и плътно вклинени едно в друго, без брава, без верига, без каквато и да е друга заключалка; на тях висеше само голям колкото египетски боб индийски диамант; този диамант бе поставен в златна рамка с два заострени края и имаше форма на шестоъгълник, окичен от всяка страна с чеснова скилидка.

Тук нашият благороден фенер ни помоли да го извиним и отказа да ни съпровожда по-нататък: сега ние трябваше да се ръководим от наставленията на върховната жрица Бакбук, тъй като на фенера бе запретено да прониква в храма по причини, които простосмъртните по-добре било да не знаят. Но за всеки случай фенерът ни посъветва да не губим присъствие на духа, да надвием страха си и да не се боим от нищо, а колкото до завръщането ни, да се доверим на жрицата. После смъкна диаманта, който висеше точно над цепнатината, дето се съединяваха двете крила на вратата, положи го надясно в предвидената за тази цел сребърна кутия, изтегли изпод пантите шнур от червена коприна, дълъг туаз и половина и окичен с чеснова скилидка, завърза го на златните куки, поставени нарочно от двете страни на портала, и се оттегли.

И в същия миг, без някой да ги докосне, двете крила на вратата се разтвориха от само себе си и отваряйки се, не изскърцаха остро, нито се затресоха силно, както обикновено правят медните врати, тежки и неподатливи, а издадоха някакъв мек и приятен за слуха шум, отекващ под свода на храма, и Пантагрюел веднага разбра каква е работата, тъй като между крилата и прага на вратата забеляза два малки цилиндъра, които се хлъзгаха по твърд офит, гладък и излъскан от постоянното движение на крилата.

Не вярвайки на очите си, аз се питах как тези крила се отварят от само себе си, без някой да ги докосне. И за да отгатна това чудо, още с влизането ни в храма вперих поглед в стената и вратата, нетърпелив да узная с помощта на какъв уред се отваря, и вече бях склонен да мисля, че нашият любезен фенер е докоснал мястото, дето се срещат двете й крила, с тревата, наречена етиопис, която отваря всички ключалки, когато по вътрешния нит на крилата внезапно съгледах тънка стоманена пластинка, прикована към коринтския бронз.

Забелязах и други две плочи от индийски магнит, широки и дебели длан и половина, сини на цвят и много лъскави и гладки; те с цялата си дебелина бяха вградени в стената на храма, точно там, дето в нея се опираха широко разтворените крила на вратата.

И едва тогава разбрах, че именно притегателната сила на магнита по някакъв необикновен, тайнствен закон на природата привежда в движение стоманените пластинки; двете крила на вратата еднакво му се подчиняваха и също започваха да се движат само след отдалечаване на упоменатия диамант, тъй като неговата близост преустановява естественото въздействие на магнита върху стоманата, а освен това нужно бе да бъдат отдалечени и двете чеснови скилидки, които нашият весел фенер беше закачил на шнура, тъй като чесънът лишава магнита от притегателната му сила.

На едната от упоменатите две плочи, а именно на дясната, със старинни латински букви беше изкусно изсечен следният шестостъпен ямб:

Ducunt volentem fata, nolentem trahunt.

Покорният съдбата води, а непокорния го влачи.

На лявата плоча видях друг надпис, изсечен с красиви големи букви:

ΠΡΟΣ ΤΕΛΟΣ ΑΥΤΩΝ ΠΑΝΤΑ ΚΙΝΕΙΤΑΙ

Към своя край се движи всичко.