Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (264)

Глава XLVI
Как Панюрж и другите, обхванати от поетически бяс, заговориха в рими

— Да не си полудял или може би си омагьосан? — запита брат Жан. — Вижте го само как се пеняви! Чуйте го как римува! Какво, дявол го взел, е ял този човек? Гледа като заклано теле! Няма ли да е по-добре да отиде по-настрана? Да се изака нейде по-далеч? Да попасе кучешка трева, та да си очисти стомаха? Или пък по манастирски да напъха до лакът ръка в гърлото си, белки му олекне на далака? По нас казват — клин клин избива.

Пантагрюел го прекъсна и каза:

Аз знам, че тук бесът е поетичен

и той на Бакхус е така привичен,

затуй го кара в тоя дух да пее:

Добре умее

да си живее,

вино който лее

като вода.

Оре и сее

и в танц лудее

или се смее

дори в беда.

Ах, цар е, да,

като звезда

усмивки лее.

Какъв човек пламтящ и патетичен,

да ги оплюе тъй добре умее,

но го е жал пиячи да осмее.

— Как — зина в почуда брат Жан, — и вие ли заговорихте в рима? Ей богу, значи, всички сме понаправили главата! Да можеше отнейде да ни види сега Гаргантюа! И право да си кажа, вече сам не зная дали и аз да почна да римувам, или не. Че съм вързан по тази част, не оспорвам, така е, но щом всички сме го ударили на рими, ще се опитам и аз, пък дано свети Йоан ми помогне! Хайде холан, та да не съм по-глупав от другите. Само, моля, не връзвайте кусур, ако не е съвсем като дантела:

О, боже наш и на Христа отец,

ти вино от вода изобрети,

стори фенер от моя бял гъзец,

та в двора на съседа да блести.

Тук Панюрж не се стърпя и на свой ред продължи:

На Пития триножника прочут

за нас не си направи много труд

да ни изпрати знак по-уверен

и според мене изворът свещен

по тъмен път незнаен и нелесен

от Делфи тук нарочно е пренесен.

И Плутарх, както аз самия знам,

е идвал и е пил във тоя храм.

Той вероятно първи е открил,

и в спора сигурно би победил

защо оракулът седи безгласен.

Въпросът тук е много прост и ясен,

триножникът ни сочи сам напук,

от Делфи че е бил донесен тук.

И той фатално днес ни предвещава,

сам Атеней в това ни уверява,

триножникът във същност е бутилка,

напълнена с вино, а не с мътилка,

което крие истината свята.

Подобна искреност не е позната

във никое божествено изкуство,

тъй както ни изпълва то със чувство

и на мига в душата ни олеква.

Брат Жан го моля с мен да се съветва

и докато сме всички още тук,

да чуе нейния предсказващ звук,

че няма да избегне от венчило,

и нека с нея се държи по-мило,

внимателно и да не я гневи,

че може скъпо да плати, уви!

Затуй аз го съветвам съкровено

да хвърли малко брашънце смирено

в лицето й безмълвно и свещено.

На това брат Жан разпалено отвърна:

Аз женен! О, кълна се откровено

в чепика и навоите спарени

на свети Беноа, че за жена

достойнството не ще си оскверня,

от вас тук всеки би го потвърдил,

че с расото си бих се разделил

и себе си самия бих презрял,

но свободата си не бих продал.

Да бъда роб на някаква съпруга,

да лягам с нея, мислейки за друга,

за бога, туй е просто невъзможно,

отгоре на това пък и безбожно.

Пред Цезар не прегъвам колене,

пред Александър всемогъщи не,

ни тях, ни друг, аз никого не бръсна.

Тук Панюрж смъкна дългата си фуста и своето мистическо одеяние и отвърна на брат Жан така:

Ти кой си бе? Една гадина мръсна,

осъдена и люта пепелянка,

а аз спасен със своята осанка

със мойта арфа ще си свиря в рая,

на твойто рамо ще се изпикая,

пикнята ми ще вземеш за роса.

Бог върши скрито свойте чудеса

и може би да те отпрати в ада,

което според мене ти се пада.

Дано по-умен бъдеш тоя път,

не е изключено във някой кът

да срещнеш и самата Прозерпина,

подземната и хубава богиня.

И тя ако ли страстно пожелае

с новак във ада да се съчетае,

без много да умуваш и се маеш,

по мъжки гледай да я оседлаеш.

Ала признай си, без да се преструваш,

победата не ще ли отпразнуваш,

в задимената механа на ада

ще вдигнеш пълна чаша със наслада

и сам ще пиеш в чест на Прозерпина,

тъй щедра към монасите богиня.

— Върви по дяволите, стар глупако! — каза брат Жан. — Стига вече рими, езикът ми се оплете от толкоз стихоплетство. Я по-добре да поговорим за това как да се отблагодарим.