Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Gargantua et Pantagruel, 1533–1564 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Дора Попова, 1982 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- NomaD (2013-2015 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2015-2016 г.)
Издание:
Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел
Превела от френски: Дора Попова
Илюстрации: Гюстав Доре
Превод от френски: Дора Попова
Превод на стиховете: Георги Мицков
Редактор: Иван Гранитски
Коректор: Величка Божинова
Художник: Кънчо Кънев
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012
ISBN: 978-954-09-0619-5
Rabelais
Œuvres complètes
Editions du Seuil
Paris 1973
© Дора Попова, превод,
© Георги Мицков, превод на стиховете
© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012
Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.
Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.
Издателство „Народна култура“, София, 1982.
Формат 16/70/100.
Печатни коли 46.5
Печат Лито Балкан АД
История
- — Добавяне
Глава XLVI
Как Панюрж и другите, обхванати от поетически бяс, заговориха в рими
— Да не си полудял или може би си омагьосан? — запита брат Жан. — Вижте го само как се пеняви! Чуйте го как римува! Какво, дявол го взел, е ял този човек? Гледа като заклано теле! Няма ли да е по-добре да отиде по-настрана? Да се изака нейде по-далеч? Да попасе кучешка трева, та да си очисти стомаха? Или пък по манастирски да напъха до лакът ръка в гърлото си, белки му олекне на далака? По нас казват — клин клин избива.
Пантагрюел го прекъсна и каза:
Аз знам, че тук бесът е поетичен
и той на Бакхус е така привичен,
затуй го кара в тоя дух да пее:
Добре умее
да си живее,
вино който лее
като вода.
Оре и сее
и в танц лудее
или се смее
дори в беда.
Ах, цар е, да,
като звезда
усмивки лее.
Какъв човек пламтящ и патетичен,
да ги оплюе тъй добре умее,
но го е жал пиячи да осмее.
— Как — зина в почуда брат Жан, — и вие ли заговорихте в рима? Ей богу, значи, всички сме понаправили главата! Да можеше отнейде да ни види сега Гаргантюа! И право да си кажа, вече сам не зная дали и аз да почна да римувам, или не. Че съм вързан по тази част, не оспорвам, така е, но щом всички сме го ударили на рими, ще се опитам и аз, пък дано свети Йоан ми помогне! Хайде холан, та да не съм по-глупав от другите. Само, моля, не връзвайте кусур, ако не е съвсем като дантела:
О, боже наш и на Христа отец,
ти вино от вода изобрети,
стори фенер от моя бял гъзец,
та в двора на съседа да блести.
Тук Панюрж не се стърпя и на свой ред продължи:
На Пития триножника прочут
за нас не си направи много труд
да ни изпрати знак по-уверен
и според мене изворът свещен
по тъмен път незнаен и нелесен
от Делфи тук нарочно е пренесен.
И Плутарх, както аз самия знам,
е идвал и е пил във тоя храм.
Той вероятно първи е открил,
и в спора сигурно би победил
защо оракулът седи безгласен.
Въпросът тук е много прост и ясен,
триножникът ни сочи сам напук,
от Делфи че е бил донесен тук.
И той фатално днес ни предвещава,
сам Атеней в това ни уверява,
триножникът във същност е бутилка,
напълнена с вино, а не с мътилка,
което крие истината свята.
Подобна искреност не е позната
във никое божествено изкуство,
тъй както ни изпълва то със чувство
и на мига в душата ни олеква.
Брат Жан го моля с мен да се съветва
и докато сме всички още тук,
да чуе нейния предсказващ звук,
че няма да избегне от венчило,
и нека с нея се държи по-мило,
внимателно и да не я гневи,
че може скъпо да плати, уви!
Затуй аз го съветвам съкровено
да хвърли малко брашънце смирено
в лицето й безмълвно и свещено.
На това брат Жан разпалено отвърна:
Аз женен! О, кълна се откровено
в чепика и навоите спарени
на свети Беноа, че за жена
достойнството не ще си оскверня,
от вас тук всеки би го потвърдил,
че с расото си бих се разделил
и себе си самия бих презрял,
но свободата си не бих продал.
Да бъда роб на някаква съпруга,
да лягам с нея, мислейки за друга,
за бога, туй е просто невъзможно,
отгоре на това пък и безбожно.
Пред Цезар не прегъвам колене,
пред Александър всемогъщи не,
ни тях, ни друг, аз никого не бръсна.
Тук Панюрж смъкна дългата си фуста и своето мистическо одеяние и отвърна на брат Жан така:
Ти кой си бе? Една гадина мръсна,
осъдена и люта пепелянка,
а аз спасен със своята осанка
със мойта арфа ще си свиря в рая,
на твойто рамо ще се изпикая,
пикнята ми ще вземеш за роса.
Бог върши скрито свойте чудеса
и може би да те отпрати в ада,
което според мене ти се пада.
Дано по-умен бъдеш тоя път,
не е изключено във някой кът
да срещнеш и самата Прозерпина,
подземната и хубава богиня.
И тя ако ли страстно пожелае
с новак във ада да се съчетае,
без много да умуваш и се маеш,
по мъжки гледай да я оседлаеш.
Ала признай си, без да се преструваш,
победата не ще ли отпразнуваш,
в задимената механа на ада
ще вдигнеш пълна чаша със наслада
и сам ще пиеш в чест на Прозерпина,
тъй щедра към монасите богиня.
— Върви по дяволите, стар глупако! — каза брат Жан. — Стига вече рими, езикът ми се оплете от толкоз стихоплетство. Я по-добре да поговорим за това как да се отблагодарим.