Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (26)

Глава XXIV
Как Гаргантюа използуваше времето си в дъждовни дни

В дъждовни и мрачни дни прекарваха времето до обяд както обикновено с тази само разлика, че запалваха буен и весел огън, за да поскършат хладния въздух. Но след обяд, вместо да се отдадат на обичайните гимнастически упражнения, те оставаха в къщи и в желанието си да съчетаят полезното с приятното, събираха сено, режеха и цепеха дърва, чукаха в плевника зърното. После се занимаваха с живопис и скулптура или подхващаха старинната игра дама, както я описва Леоник^[1] и чийто любител е нашият добър приятел Ласкарис^[2]. По време на играта си припомняха пасажи от древни автори, дето се намеква за нея или за други подобни игри.

Освен всичко това те често наблюдаваха как изливат метали или как отливат артилерийски оръдия, посещаваха каменоделци, бижутери и шлифовачи на скъпоценни камъни, алхимици и монетосекачи, тапицери, тъкачи, майстори на кадифета, часовникари, стъклари, печатари, органисти, бояджии и разни други занаятчии и като даваха всекиму нещо за почерпка, успяваха да изучат занаятите и да се запознаят с всички изобретения в тази област.

Присъствуваха на публични беседи, на тържествени церемонии, на състезания по реторика, слушаха пледоарии на знаменити адвокати и проповеди на свещеници.

Посещаваха зали и помещения за фехтовка и там Гаргантюа се състезаваше с майсторите и на дело им показваше, че владее всички родове оръжие не по-лошо, а може би и по-добре от тях.

Вместо да съставят хербарии, те навестяваха дрогисти, билкари, аптекари и с голямо внимание изучаваха плодовете, корените, листата, смолата, семената, чуждоземните маслодайни, както и начините на тяхното преработване.

Спохождаха и акробати, жонгльори и фокусници, при което Гаргантюа следеше техните движения, хватки и дяволии, вслушваше се в своеобразния им и живописен език и особено в брътвежа на пикардийските шонийци, родени сладкодумци и изкусни шарлатани.

Когато след всичко това се прибираха да вечерят, те се задоволяваха с по-малко, отколкото в други дни, и предпочитаха сухо, постало месо, за да обезвредят влиянието на влажния въздух, който дишаше тялото, лишено от освежителното въздействие на обичайните, ежедневни упражнения.

Така бе възпитаван Гаргантюа, засвидетелствуващ всеки ден все по-големи успехи и извличащ естествено от ежедневните упражнения всичката полза, която може да извлече съобразителният според възрастта си юноша; отначало тези упражнения му се сториха трудни, но с течение на времето станаха толкова приятни, леки и занимателни, че по-скоро напомняха кралски забавления, нежели ученически занятия.

Покрай всичко това Понократ, за да позволи на Гаргантюа да си отдъхне от силното умствено напрежение, веднъж в месеца избираше ясен и безоблачен ден, когато отрано напущаха града и се отправяха към Жантили, Булон, Монруж, Пон-Шарантон, Ване или към Сен-Клу. Там те пируваха и се веселяха на воля, шегуваха се, забавляваха се, пиеха до насита, играеха, пееха, танцуваха, търкаляха се на меката трева, тършуваха из птичи гнезда, ловяха пъдпъдъци, жаби, раци.

Но макар без книги и без учение, и този ден не протичаше без полза за тях: полегнали на зелената морава, те си преповтаряха наизуст някои хубави стихове от Вергилиевите „Георгики“, от Хезиод, от Полициановата „Рустика“, съчиняваха на латински шеговити епиграми, а после ги превеждаха на френски във форма на рондо или балада.

По време на тези пиршества те отделяха водата от разреденото вино с помощта на бръшлянова тръбичка, както ни учат Плиний и Катон в De re rust^[3], наливаха вино в каца с вода, а после го изсмукваха с фунийка, преливаха вода от един съд в друг или майсторяха малки автоматически приспособления, т.е. уреди, които се задвижваха от само себе си.