Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (173)

Глава XXIII
Как след бурята Панюрж отново става приятен компаньон

— Хо, хо — викна Панюрж, — всичко си върви като по мед и масло! Бурята отмина. Моля, позволете ми да сляза пръв. Чака ме много бърза работа. А не трябва ли с още нещо да ви помогна? Дайте да навия това въже. Храбър съм аз, две мнения по това няма. Страхът за мен е почти непознат. Дайте, дайте, приятелю! Не, не, аз не съм от страхливите! Макар (признат грях не е грях) тази девета вълна, дето се търколи от носа до кърмата, да ме малко поуплаши.

— Събирай платната!

— Така, разбира се! А вие, брат Жан, защо сте скръстили ръце? Нима сега е време да се пие? Знаем ли дали мъчителят на свети Мартин не подготвя нова буря? Ами да бях ви помогнал с още нещо? Боже господи! Как се разкайвам, как се разкайвам, макар и малко късно! Защо не последвах учението на онези добри философи, дето казват, че е по-сигурно и по-приятно да се разхождаш край морето и да си плаваш до брега, както е за предпочитане да държиш коня за юздите и да си вървиш пеша. Хо, хо, хо, хвала тебе господи, всичко тръгна на добре. Че да бях ви помогнал с още нещо? Дайте, дайте, тази работа аз добре ще я свърша, дано само не ме чуе дяволът.

Между това Епистемон, който с всички сили се мъчеше да задържи едно от въжетата и ожули до кръв ръцете си, чу думите на Пантагрюел и каза:

— Мислите ли, господарю, че и аз не треперех като Панюрж? Страхът си е страх, но той не ми попречи да помагам наляво и надясно. Аз смятам, че щом по фатална и неизбежна необходимост наистина трябва да се мре в един или друг час, по един или друг начин, то такава е светата воля господня. Ето защо непрекъснато трябва да обръщаме очи към него, да търсим закрилата му, да го призоваваме и умоляваме. Но би било погрешно да се уповаваме само на него: ние трябва да полагаме усилия и всячески да му съдействаме. Да прощават празнодумците, сиреч богословите, че не зачитам законите им — аз говоря по съвест, а се придържам и към Светото писание. Вие знаете какво е казал консулът Гай Фламиний, когато бил притиснат от хитрия Анибал близо до Тразименското езеро в Перуджия. „Чеда мои — казал той на бойниците си, — не се надявайте да се измъкнем оттук с молитви и обети, ами тръгнете смело напред и само с меча ще си проправите път сред враговете.“ И Салуст цитира думите на Марк Порции Катон, който казва, че божията помощ не се добива с безполезни молитви и сълзи. Само с усърдие, с труд и с напрягане на всички сили се достига желаният изход във всяко дело. Ако в нужда и опасност покаже несъобразителност, малодушие и леност, човек напразно призовава боговете, които е възмутил и разгневил.

— Дяволите да ме вземат — провикна се брат Жан („Мен вече ме взеха наполовина“ — додаде Панюрж), — ала от вярно по-вярно е, че сьойиското лозе щеше да бъде до зърно обрано и унищожено, ако моя милост запееше Contra hostium insidias заедно с всички останали дяволи монаси, а не грабнеше тоягата да брани гроздето от лернейските разбойници.

— Чудесно — каза Панюрж, — всичко си върви добре. Само дето на брат Жан, тоест на брат Жан-мързелан, не му се ще да работи. Стои си човекът кротко и ме гледа как се потя и помагам на този почтен момък, господин първия матрос. Хей, господин началник! Извинете за безпокойството! Две думички, моля! Каква дебелина имат гредите на този кораб?

— Цели два пръста — отвърна лоцманът, — не се страхувайте!

— Боже господи — провикна се Панюрж, — значи, през цялото време ние сме само на два пръста от смъртта. Тази ли е тя една от деветте радости на брачния живот? Да, господин началнико, добре правите вие, като измервате опасността с лакти. Виж, колкото до мен, страх аз не зная що е — името ми е Гийом Безстрашния. Смелост търсете у мен, но не петльова фукня, а искам да кажа, смелост лъвска, неустрашимост на убиец. И не се боя от нищо… освен от опасностите.