Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (124)

Глава XXVIII
Как брат Жан утешава Панюрж в желанието си да разсее страховете му от изневяра

— Аз те разбирам — каза брат Жан, — но времето взема връх над всички неща — даже мраморът и порфирът остаряват и се разрушават. Ако днес ти все още не си стар, след някоя и друга година ще те чуя да признаваш, че стрелецът ти бие отбой. Гледам, че косите ти вече сивеят. Брадата ти с тия бели, сиви, кафяви и черни петна по-скоро ми напомня географска карта на света. Погледни: ето Азия — тук минават Тигър и Ефрат. Ето Африка, с нейната Лунна планина. Виждаш ли Нилските блата? А оттатък е Европа. Виждаш ли Телем? Този кичур, бял като къделя, наподобява Хиперборейските планини^[1].

Ей, бъчвичко моя, приятелю мой, когато сняг покрие планините, искам да кажа, главата и брадата, долу в копчелъшките низини няма топлина.

— Да се скапеш макар! — сопна се Панюрж. — Какво разбираш ти от топика^[2]! Когато снегът покрие планините, долу в низините бушуват мълнии, гръмотевици, светкавици, фурии напращели, кървясали, урагани, стихии, бури и всевъзможни дяволи. Доказателство ли искаш? Иди в Швейцария и виж езерото Вундерберлих, на четири мили от Берн, по посока към Сион. Смееш се ти на посивелите ми коси, а забравяш, че и праза природата го е създала с бяла главица и със зелена, права и твърда опашка.

Наистина, сам аз усещам в себе си някои признаци на старост, искам да кажа, на зелената старост, но по това никому нито дума — нека то да си остане между нас. Работата е там, че сега винцето ми се услажда повечко и като че ли множко налитам на него, което преди не забелязвах; и още нещо — сега повече от преди се боя да не налетя на лошо винце. Е, тук долавям нещо като залез, което ще рече, че пладне преваля. Но това не е беда! Аз и днес съм приятен компаньон, даже още по-приятен от преди. От старост аз не се боя, дявол я взел! И не това ме тревожи сега. Боя се да не би, когато тръгне на път нашият господар Пантагрюел, когото съм длъжен да придружавам даже ако рече да отиде по дяволите, да не би, казвам, тогава жена ми да ме стори рогоносец. Ето кое е страшно: защото всички, към които се обърнах, ме заплашват и уверяват, че небето ми е отредило такава съдба.

— Не всекиму е дадено да бъде рогоносец — отвърна брат Жан. — Ако ти си рогоносец, ergo^[3] жена ти ще бъде красива, ergo тя ще се държи добре с тебе, ergo ти ще имаш много приятели, ergo ще спасиш душата си. Такава е монашеската риторика. По-хубаво от това не може и да се желае, грешниче! Такова блаженство ти никога не си познавал. И дума да не става, че нещо ще загубиш. Напротив, богатства ще натрупаш. Ако такава е орисията ти, нима ще тръгнеш срещу нея? Кажи,

блуднико посърнал, блуднико мухлясал,

блуднико ръждясал, блуднико превтасал,

блуднико изстинал, блуднико изсъхнал,

блуднико вцепенен, блуднико вдървен,

блуднико грохнал, блуднико повехнал,

блуднико изнурен, блуднико съкрушен,

блуднико обезмаслен, блуднико изцеден,

блуднико слабовати, блуднико глуповати,

блуднико непокорен, блуднико своеволен,

блуднико обезсилен, блуднико сразен,

блуднико хилав, блуднико тромав,

блуднико повален, блуднико завален,

блуднико тутав, блуднико мършав,

блуднико изчерпан, блуднико скапан,

блуднико смачкан, блуднико окъсан,

блуднико разпилян, блуднико пропилян,

блуднико пухкав, блуднико синкав,

блуднико рохкав, блуднико рехък,

блуднико мъртвороден, блуднико от род нероден,

блуднико скверен, блуднико недостоен,

блуднико бледен, блуднико беден,

блуднико червив, блуднико заядлив,

блуднико чепат, блуднико инат,

блуднико празен, блуднико безплоден,

блуднико невъзможен, блуднико фантастичен,

блуднико остарял, блуднико взел-дал,

блуднико тегав, блуднико пипав,

блуднико флегматичен, блуднико енигматичен,

блуднико тревожен, блуднико метежен,

блуднико скопен, блуднико поразен,

блуднико изрязан, блуднико кастриран,

блуднико шугав, блуднико крастав,

блуднико изсипан, блуднико изкормен,

блуднико разнищен, блуднико прояден,

блуднико скрофулозен, блуднико нервозен,

блуднико окъсан, блуднико разпасан,

блуднико матиран, блуднико ликвидиран,

блуднико нагизден, блуднико наконтен,

блуднико набеден, блуднико оскандален,

блуднико проточен, блуднико просрочен,

блуднико изпружен, блуднико ненужен,

блуднико консервиран, блуднико фанатизиран,

блуднико разложен, блуднико всевъзможен,

блуднико всевечен, блуднико запечен,

блуднико шамаросан, блуднико анатемосан,

блуднико прилъган, блуднико измамен,

блуднико набъбнал, блуднико подпухнал,

блуднико обрулен, блуднико посечен,

блуднико напукан, блуднико одраскан,

блуднико пъзлив, блуднико смрадлив,

блуднико фамозен, блуднико скрупульозен,

блуднико неуталожен, блуднико невъзможен,

блуднико урочасан, блуднико гранясал,

блуднико слабичък, блуднико мъничък,

блуднико овехтял, блуднико прекипял,

блуднико посрамен, блуднико безпътен,

блуднико затъпял, блуднико потъмнял,

блуднико тревожен, блуднико безотраден,

блуднико отколешен, блуднико невчерашен,

блуднико хроми, блуднико нелепи,

блуднико неук, блуднико груб,

блуднико мрачен, блуднико невзрачен,

блуднико пръдлив, блуднико ревлив,

блуднико прогонен, блуднико засипан,

блуднико измъчен, блуднико покрусен,

блуднико сащисан, блуднико залисан,

блуднико несретен, блуднико бездомен,

блуднико зовящ, блуднико крещящ,

блуднико отречен, блуднико обречен,

блуднико убит, блуднико затрит,

блуднико ограбен, блуднико оголен,

блуднико повален, блуднико унищожен,

блуднико анулиран, блуднико консумиран,

блуднико лапнимуха, блуднико без глава,

блуднико самотен, блуднико втресен,

блуднико, ти, дяволе, Панюрж, приятелю, затуй, че съдбата ти била такава, да не би да искаш да сринеш звездите, да объркаш всички небесни сфери, да отклониш от пътя им движещите сили, да притъпиш вретената, да намериш кусур на макарите, да се усъмниш в мотовилките, да не одобриш свилените нишки, да размотаеш кълбата на Парките?

Ти си болен, друже мой! И си по-неразумен от гигантите^[4]. Я ела сам ти, стар хаирсъзино! Кажи ми сега, какво предпочиташ — да ревнуваш без причина или да носиш рогца, без да подозираш това?

— Не бих искал ни едното, ни другото — отвърна Панюрж. — Но ако забележа нещо, ще въведа такъв ред, че тояга няма да остане на този свят. Честна дума ти казвам, брат Жан, чини ми се, най-добре ще сторя да не се женя. Чуй какво ми говорят камбаните сега, когато сме по-близо до тях:

Не се жени, не се жени,

не, не, не, не, не, не,

ожениш ли се, о, не се жени,

не, не, не, не, не, не,

във чудо ще се видиш, видиш,

ще носиш и рога.

Боже всемогъщи! Усещам, че ми призлява. Нима вие, мозъци подстригани, не знаете как да помогнете на мойта болка? Такива антихристи ли ни е създала природата, та жененият човек да не може да поживее на света, без да го накиснат в тези рогати истории?

— Искам — рече брат Жан — да ти кажа такова средство, благодарение на което жена ти без твое съгласие и знание да не бъде в състояние да ти постави рога.

— Казвай, блуднико брадати — извика Панюрж, — казвай, аз те слушам, приятелю мой!

— Носи — продължи брат Жан — пръстена на Ханс Карвел, великия златар на Милиндския цар. Ханс Карвел бил човек учен, трудолюбив, възпитан, разумен, благоразумен, хрисим, добросърдечен, милозлив, а бил и философ, че на туй отгоре веселяк, компаньон и шегобиец, какъвто в цял свят няма и няма да намериш, и такъв един мъничък, пълничък мекичък, закръгленичък, със заоблено шкембе и с глава, която тръскал като маймуна. На стари години се оженил за дъщерята на съдията Конкордат, млада, хубава, гиздава, любезна, учтива, ала прекалено внимателна към съседите и прислужниците си. Ето защо след някоя и друга седмица човекът станал ревнив като тигър и започнал да я подозира — досещаш се в какво. На млади години човек какви ли не ги върши! И за да тури край на тази работа, започнал да й разказва една след друга и една от друга по-поучителни истории за плачевните последици от измяната, четял й разкази за добродетелни жени, проповядвал й целомъдрие, написал за нея книга, в която похвалявал съпружеската вярност и осъждал безмилостно и остро безпътните омъжени жени, а накрая й дал и хубава огърлица от източни сапфири. Какво ли не опитал човекът, ала жената си знаела своето и продължавала да се усмихва и да прави мили очи на съседите, и то така, че ревността му от ден на ден ставала по-голяма. Една нощ, когато, измъчван от съмнения, лежал до жена си, той сънувал, че говори с дявола и че му се оплаква от нея. Дяволът го утешил, надянал на големия му пръст халка и рекъл:

— Давам ти тази халка. Докато я носиш на пръста си, жена ти никога няма да ти измени без твое знание и съгласие.

— Благодаря ти от сърце, господин дяволе — казал Ханс Карвел. — Оттук нататък от Мохамед се отказвам, но халката от пръста си не снемам.

И дяволът изчезнал. Събудил се Ханс Карвел зарадван и какво да види — пръстът му заврян в онова най-потайно местенце на жена му. Пропуснах да кажа, че като усетила тази работа, жена му обърнала гръб към него, искайки сякаш да каже: „Е, да, но не!“, и тогава на Ханс Карвел се сторило, че му смъкват халката. Какво ще речеш, сигурно средство, нали? Следвай този пример и бъди уверен, че халката на твоята жена всякога ще бъде на пръста ти.

Тук свършил техният разговор, свършило и пътешествието им.