Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (71)

Глава X
Как Пантагрюел разреши един удивително неясен и труден спор, и то толкова справедливо и мъдро, че предизвика всеобщо възхищение

Ръководейки се от съветите на баща си, които никога не забравяше, Пантагрюел реши в един от близките дни да подложи на проверка своите познания.

И наистина, той заповяда да разлепят по всички кръстопътища на града девет хиляди седемстотин шейсет и четири тезиса относно всички отрасли на знанията и засягащи най-щекотливите въпроси в цялата наука.

Най-напред излезе на улица „Фоар“^[1] срещу всички професори, студенти и оратори и ги накара до един да си глътнат езиците. После излезе в Сорбоната срещу всички богослови, което продължи цели шест седмици от четири часа сутринта до шест вечерта, с една само почивка от два часа, колкото да похапне и се подкрепи.

На диспута присъствуваха мнозина съдийски сановници: докладчици, председатели на съдилища, съветници, членове на сметни палати, секретари, адвокати и други, а така също представители на върховния контрол и професори от медицинския и юридическия факултет. И забележете, че мнозина от тях се отдадоха на словесната си стихия, ала въпреки всичките им фанфари и кьорфишеци той ги направи равни със земята и убедително им доказа, че са телета, облечени в мантия.

Тогава всички в един глас започнаха да говорят и да разправят за неговите изумителни познания — всички, даже жените от простолюдието: перачки, сводници, готвачки, продавачки и други, когато го виждаха да минава из улицата, казваха: „Този е той!“ Това доставяше удоволствие на Пантагрюел точно както на най-знатния гръцки оратор Демостен, когато грохнала старица, сочейки го с пръст, казвала: „Това е той!“

Тъкмо по него време съдът се занимаваше с процеса на двама велможи: от една страна господин Лижезадников, ищецът, и от друга — ответникът, господин Смуквинцев, и това дело бе тъй сложно заплетено и така трудно за изясняване от юридическа гледна точка, че парламентският съд го разбра толкова, колкото старовисоконемски език. Накрая по заповед на краля бяха свикани на съвещание четиримата най-учени и най-известни членове на различни френски парламенти, както Висшият съвет и всички най-изтъкнати професори не само от френските, но и от английските и италианските университети, като например Язон, Филип Деций, Петрус дьо Петронибус^[2] и още редица други стари равини. Това събрание заседаваше вече четиридесет и шест седмици, без да си изясни делото, нито да го разбере поне дотолкова, че да го подведе под някакъв член на закона, и това така обърка заседателите, че те от срам най-позорно се накакаха. Но един от тях, на име Дю Дуе^[3], най-ученият, най-съобразителният и най-мъдрият, каза на останалите, докато те още си блъскаха ангелите:

— Господа, ние сме тук отдавна и не за да вършим бог знае какво, а само за да пилеем средства; ясно е, че не можем ни да навлезем, ни да излезем от това дело, и колкото повече се занимаваме с него, толкова по-малко го разбираме, което ни изпълва със срам и угризения; и ми се чини, че няма да приключим с чест тази история, защото всички наши речи и изказвания са вятър и мъгла. Затова ето какво съм намислил: вие, разбира се, сте слушали за великия човек, метр Пантагрюел, героя на големите публични диспути, в които той излезе срещу всички и след което бе всепризнат за най-големия учен на нашето време. Аз предлагам да го извикаме тук и да поприказваме с него по това дело, защото, ако и той не го реши, никой друг няма да го реши.

Всички съветници и доктори приеха предложението на драго сърце. И тозчас изпроводиха хора да подирят Пантагрюел и да го помолят да се занимае с делото, да го проучи изтънко и да им съобщи решението, което той намери за най-правилно. За тази цел те му набутаха в ръцете всички досиета и актове — товар, който можеха да вдигнат наведнъж само четири яки магарета. Тук Пантагрюел неочаквано ги запита:

— А господа тъжителите живи ли са още?

— Да — отвърнаха другите.

— Тогава за какъв дявол ми са всички тези книжа, с които ме товарите? Не е ли по-добре да чуем как спорят по своя въпрос самите тъжители, отколкото да четем някакви безсмислици, които са само измама, дяволски цеполови каутели^[4] и извращения на закона? Защото аз съм убеден, че вие и всички други, в чиито ръце е попаднало това дело, сте изсмукали от пръстите си какви ли не pro и contra и че делото само по себе си е ясно и просто за разрешаване, но че вие сте го замъглили с нелепи и безразсъдни доводи и с височайшите глупости на Акурс, Бартол, Кастро, Имола, Иполит, Панорм, Бертаким, Александър, Курций и прочие стари скудоумци, непроумели и най-елементарния закон на „Пандектите“ и които са истински телета, в пълно неведение на най-необходимото за разбиране духа на закона. Всеизвестно е, че те не са познавали ни гръцки, ни латински, а само готски и варварски. Известно е също така, първо, че законите са били заимствувани от гърците, за което свидетелствува Улпиан в De Origine juris^[5] (книга последна), и че всички закони са изпълнени с гръцки думи и изрази; второ, че те са съставени на латински, на най-изящен и изискан латински, който далеч превъзхожда латинския дори на Салуст, Варон, Цицерон, Сенека, Тит Ливий и на Квинтилиан. Как ще разберат юридически текстове такива смахнати старци, които никога не са виждали хубава латинска книга, доказателство за което е техният стил, стил на коминочистачи, на готвачи или на помощници-готвачи, но не и на законоведи?

Освен това, като имаме предвид, че законите изникват на основата на нравствената и естествената философия, как ще ги разберат те — тези празноглавци, които, боже прости ми, проумяват философията по-малко от моето муле? Що се отнася до познания по хуманитарните науки, древността и историята, то те могат да се похвалят с такива, колкото жабата — с пера, макар че правото се осланя на тях и без познания по тези науки то не би могло да бъде разбрано, което ще обясня по-нашироко в отделен труд. И така, ако вие желаете да се занимая с това дело, то, първо, изгорете всички тези книжа и, второ, доведете двамата тъжители при мен и след като ги изслушам, ще ви кажа мнението си без преструвка и без заобикалки.

Някои обаче не се съгласиха, защото вие знаете, че във всяко общество глупавите са повече от умните и че по-голямата част всякога взема връх над по-добрата, както е казал по повод на картагенците Тит Ливий. Но гореупоменатият Дю Дуе смело продължаваше да държи на своето, заявявайки, че Пантагрюел е прав, като казва, че всички тези регистри, анкети, първи и втори изказвания на страните, заявления за отвод на свидетелите, възражения против отвода на свидетелите и прочие дяволщини не са нищо друго освен извращение на закона и съзнателно протакане на процеса и всички съдии да отидат по дяволите, ако не поведат делото иначе, тоест в съгласие с евангелската и философската истина.

Накъсо казано, всички бумаги бяха изгорени, а двамата враждуващи велможи позваха в съда.

Тогава Пантагрюел ги запита:

— Между вас ли се води този голям спор?

— Да, господине — отвърнаха те.

— А кой от двама ви е ищецът?

— Аз — рече сеньор Лижезадников.

— Тогава, приятелю мой, разправете ми сега дума по дума вашата история според истината; защото, дявол го взел, кажете ли макар една-единствена невярна думица, тозчас ще ви снема главата от плещите, за да ви покажа, че в съда и пред неговите служители трябва да се говори само истината. И тъй, внимавайте да не прибавите или премълчите нещо от истината по въпроса. Моля, говорете!