Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (138)

Глава XLII
Как се раждат съдебните дела и как достигат съвършенство

— Ето защо — продължи Бридуа — аз, като всички вас, господа, не бързам и изчаквам, докато делото достигне зрелост и съвършенство във всички свои членове: става дума за актовете и чантите. Arg. in L. si major. C. commu. divi. et de cons., d. I, c. Solennitates et ibi gl.

При своето зараждане съдебното дело ми изглежда, както и вам, господа, безформено и несъвършено като новородено мече: такова мече няма ни крака, ни ръце, ни кожа, ни козина, ни глава — то е суров и безформен къс месо; но когато мечката го пооближе, всички негови органи започват да се открояват, ut no. doct. ff. ad leg. Aquil., L. II, in fi.

Така и на мен, както и вам, господа, зараждащите се съдебни дела на първо време изглеждат безформени и лишени от органи. Тогава тези дела разполагат само с един или два документа или с други думи, това са уродливи животни. Но когато изблъскате догоре чантите с документи, когато ги натрупате и затрупате всичко с тях, тогава само, с ръка на сърце, може да кажете, че делата са възмъжали и придобили форма, тъй като forma dat esse rei^[1], L. Si is qui, ff. ad leg. Falci in c. cum dilecta extra de rescrip.; Barbatia, consil. 12, lib 2, и преди него Bald m. c. ulti. extra de consue., L. Iulianus, ff. ad exhib., et L. quaesitum, ff de lega. III. Насочвам ви към gl. p. g. I c. Paulus:

Debile principium melior fortuna sequentur.^[2]

Както вие, господа, така и всички съдебни изпълнители, съдебни пристави, съдебни следователи, ходатаи, прокурори, анкетьори, архивари, адвокати, прошенописци, нотариуси и местни съдии, de quibus tit. III Cod, неуморно и постоянно изсмукват кесиите на ищеца и на ответника, поради която причина с течение на времето у съдебните дела се появяват глава, нозе, нокти, клюн, зъби, ръце, вени, артерии, нерви, мускули, сокове: това са чантите; gl. de Cons. d. IV c. Accepisti.

Qualis vestis erit, talia corda gerit.^[3]

Hic no^[4], че в този смисъл тъжителите са по-щастливи от министрите на правосъдието, тъй като

Beatius est dare quam accipere^[5],

ff commun., L. III et extra de celebra. Miss., cum Marthae, et 24 q.; I c., Odi gl.

Affectum dantis pensat censura tonantis.^[6]

По този начин съдебният процес достига съвършенство, стройност и красота на формата, както се казва в gl. Can:

Accipe, sume, cape sunt verba placentia papae.^[7]

И което още по-ясно е казано от Алберик де Розата in verb. Roma:

Roma manus rodit, quas rodere non valet odit.

Dantes custodit, non dantes spernit et odit.^[8]

И каква е, моля ви, причината?

Ad praesens ova cras pullis sunt meliora.^[9]

ut est glo., in L. Quun hi, ff. de transact. Неизгодите на противоположния метод са изложени in gl. C. de allu. L. F:

Cum labor in damno est, crescit mortalis, egestas.^[10]

Самата дума „процес“ произхожда от глагола „прецеждам“. И нашата задача е да прецеждаме делата и да ги изцеждаме от торбите. По този повод ще ви припомня следните чудесни шеги:

Litigando jura crescunt

Litigando jus acquiritur.^[11]

Item gl. in c. Illud, ext. de praesumpt. et C. de prob., L. instrumenta, non epistolis, L. non nudis,

Et cum non prosunt singula, multa juvant.^[12]

— Да, но — запита Празнодумов — как процедирате при углавни дела, когато обвиняемият е уловен във flagrante crimine^[13]?

— Така, както и вие, господа — отвърна Бридуа, — позволявам на ищеца и даже изрично му нареждам хубавичко да се наспи преди процеса, а после да се яви пред мен и да ми даде подробен и юридически обоснован отчет за всичко, което е видял насън, съгласно gl. 32. q. VII C. Si quis cum.

Quandoque bonus dormitat Homerus.^[14]

Този акт поражда някакъв друг орган на процеса, от този орган се ражда трети и така, бримка по бримка, голият е облечен. В края на краищата аз стигам до заключението, че благодарение на всестранната информация процесът е добре оформен и че неговите членове са достигнали съвършенство. И едва тогава прибягвам до моите зарчета и трябва да ви кажа, че такова вмешателство от моя страна не е нито безпричинно, нито необосновано.

Спомням си такъв случай: при обсадата на Стокхолм един гасконец, на име Грациано, родом от Сен-Север, проиграл всичките си пари, от което бил много опечален — pecunia, както знаете, est alter sanguis^[15], ut ait Antonio da Butrio, in c. accedens. II, extra., ut lit. non coutest., et Bald, in L. sib tuis, C. de op. Li. per no., et L. advocati, C. de advo, diu. jud: Pecunia est vita hominis et optimus fidejussor in necessitatibus.^[16] Когато играта свършила, той високо заявил пред всички свои приятели:

„Pao cap de bious, hillotz, qui pergudes de pippebous tresbure! ares que pergudes sant les mies bingt et quouatte bageuttes ta pla donnerien piez, trucz et patacz. Sey degun de bous aulx, qui boille truguar ambe iou a belz embiz?“^[17]

Но тъй като никой не му отговорил, той се отправил към групата на „стокилограмовите“ и се обърнал към тях със същите думи. Ала ландскнехтите му отвърнали така: „Der Guascongner thut schich usz mitt eim jedem ze schlagen, aber er ist geneigter zu staelen; darumb, lieben frauuen, hend serg zu inuerm hausraut.“^[18] И никой от тях не излязъл да се бие.

Тогава гасконецът се отправил към лагера на френските наемници, повторил и пред тях точно същите думи и весело ги приканил на бой, като същевременно ръкомахал и подскачал по гасконски, но и тук никой не му отговорил.

След всичко това гасконецът се проснал на края на полето, близо до палатките на дебелия Кристиян, рицаря де Крисе, и заспал.

Междувременно един от наемниците, проиграл също всички свои пари, излязъл със сабя в ръка с намерение да срази гасконеца, който като него бе загубил всичко:

Ploratur lachrymis amissa pecunia veris,^[19]

казва glos de poenitent. disl. 3, c. Sunt plures. Търсил го, правил, струвал и най-сетне го намерил заспал на края на полето. И му казал така: „Ей ти, дяволски сине, хайде ставай: ние с тебе проиграхме парите си. Ставай да се бием по мъжки и хубаво да се поритаме. Само гледай вердюнската ми сабя да не излезе по-дълга от твоя меч.“

Смаян до немай-къде, гасконецът му отвърнал: „Cap de sainct Arnault, quai seys-tu, qui me rebeillez? Que mau de taoverne te gyre! Ho sainet siobe, cap de Guascoigne, tapla dormie iou, quand, aguoest taquain me bingut estee.“^[20] Наемникът отново го приканил на бой, но гасконецът му рекъл:

„He paouret, iou te, esquinerie ares que son pia reposat. Vayne un pauc qui te posar comme iou puesse truqueren.“^[21] Позабравил мъката си, гасконецът бе загубил охота да се бие. Накъсо казано, вместо да се бият и стане така, че един друг се утрепят, те „сложили оръжие“ и отишли да се почерпят. Това добро дело бе извършил сънят — той бе укротил яростния гняв на двамата славни воини. Тук трябва да припомним златните думи на Джовани Андреа in c. ult. de sent, et re judic., libro secto: Sedendo et quiescendo fit anima prudens.^[22]