Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gargantua et Pantagruel, –1564 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2013-2015 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2015-2016 г.)

Издание:

Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел

Превела от френски: Дора Попова

Илюстрации: Гюстав Доре

Превод от френски: Дора Попова

Превод на стиховете: Георги Мицков

Редактор: Иван Гранитски

Коректор: Величка Божинова

Художник: Кънчо Кънев

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012

ISBN: 978-954-09-0619-5

 

Rabelais

Œuvres complètes

Editions du Seuil

Paris 1973

 

© Дора Попова, превод,

© Георги Мицков, превод на стиховете

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012

 

Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.

Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.

Издателство „Народна култура“, София, 1982.

 

Формат 16/70/100.

Печатни коли 46.5

 

Печат Лито Балкан АД

История

  1. — Добавяне

Глава LXI
Как Пантагрюел и неговите хора повдигат времето

— А към кой вид от тези отровни животни отнасяте бъдещата жена на Панюрж? — полюбопитства брат Жан.

— Ти ли, о женоугоднико, ти ли, стар блуднико, злословиш по адрес на жените? — запита на свой ред Панюрж.

— Кълна се в каквото поискате — захвана Епистемон, — но и Еврипидовата Андромаха ни уверява, че благодарение на човешката изобретателност, както и на божествените откровения, намерен е лек срещу всички отровни зверове, но че и до ден-днешен не е намерен лек срещу зла жена.

— Този развейпрах Еврипид открай време хули жените — каза Панюрж. — Затуй небето си отмъсти, като повели да бъде разкъсан от псета, както ни уверява неговият недоброжелател — Аристофан. Е, да продължим! Чий ред е? Говори!

— Сега мога да пикая когато и колкото искам — ухили се Епистемон.

— А моят търбух за щастие е натъпкан както се полага — каза Ксеноман. — Сега вече няма да се кандилка.

— И на мен ни винце, ни хлебец липсва — заяви Карпалим. — Край на всяка жажда, край на всички пости.

— Благодарение на бога, пък и на вас — додаде Панюрж, — сега съм си весел като сипка, волен като сокол и лекокрил като пеперуда. Ненапразно хубостникът Еврипид казва чрез устата на славния пияница Силен:

Няма разум и линее

който пие, а не пее.

Наш дълг е всякога да въздаваме хвала на милостивия бог, наш създател, спасител и покровител, който с този сладък хляб, с това хубаво и студено винце и с тези вкусни гозби ни донесе изцеление, без да забравяме удоволствието и насладата, които изпитвахме, докато си пиехме и похапвахме. Но вие оставихте без отговор въпроса на преблажения и достопочтен брат Жан: как да повдигнем времето?

— Щом се задоволявате с такова просто решение на поставените от вас въпроси, то и аз се задоволявам с него — каза Пантагрюел. — На друго място и при друг случай ще си поговорим повече, ако нямате нищо против. А сега остава да приключим с въпроса на брат Жан: как да повдигнем времето? Та нима не го повдигнахме по наше усмотрение? Погледнете само вимпела! Погледнете как свистят платната! Погледнете как пращят греди, драйрепи и шкоти! Когато вдигахме и изпразвахме чашите, повдигнахме, по силата на една скрита връзка с природата, и времето. Атлант и Херкулес точно така повдигнали времето, ако, разбира се, вярваме на древните митолози. Впрочем те го повдигнали с половин градус по-високо, отколкото е позволено: Атлант, за да засвидетелства повече внимание на Херкулес, който му бил на гости, а Херкулес — защото го измъчила жаждата, когато прекосявал Либийската пустиня.

— Боже неботворче — възкликна брат Жан, прекъсвайки разговора, — слушал съм от мнозина почтени учени, че икономът на вашия добър баща спестява ежегодно повече от хиляда и осемстотин бъчонки винце само като принуждава гостите и домашните ви да пият, преди да ожаднеят.

— Също както Херкулес и едногърбите и двугърбите камили — продължи Пантагрюел, — и те пият за предишната, настоящата и бъдещата си жажда. Вследствие на това небивало повдигане на времето на небесния свод се появили невиждани дотогава трептения и колебания, които предизвикали толкова спорове и раздори сред смахнатите астролози.

— Тъй ами — настави Панюрж, — и не току-така поговорката казва:

Щом пие, щастлив е, от нищо му не мига,

и весел всеки миг, наздравица той вдига.

— А като си хапнахме и пийнахме — отново подхвана Пантагрюел, — ние не само повдигнахме времето, но и кораба разтоварихме; и го разтоварихме не само както била разтоварена Езоповата кошница[1], тоест като изядохме хранителните припаси, а и като отхвърлихме веднъж за винаги постите. И наистина, както мъртвото тяло е по-тежко от живото, така и гладният човек е по-тежък от оня, който е хапнал и пийнал. И много прави са хората, когато сутрин, на път, си хапват и пийват, а после си казват: „Сега конете ни ще припкат по-бързо.“ Вие сигурно знаете, че древните амиклеяни никого от боговете не почитали така и никому не се кланяли така, както на благородния отец Бакхус, и че в знак на почит го назовавали Псила. Псила на гръцки значи крила. И наистина, както птиците благодарение на крилете летят високо в небесата, така благодарение на Бакхус (тоест на доброто, вкусно и упоително винце) и душата на човека се въззема нагоре, а тялото и всичко земно в него омеква и олеква.

Бележки

[1] Езоповата кошница — в един от анекдотите за Езоп се разказва, че по време на някакво пътешествие приел да носи кошница с провизии, по-тежка от всички други, но която с всеки ден ставала по-лека.