Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (154)

Глава IV
Как Пантагрюел отговори на баща си и как му изпрати множество красиви и редки неща

След като прочете гореупоменатото писмо, Пантагрюел се впусна в разговор за било и небило с пратеника Маликорн и тъй като по всичко изглеждаше, че скоро няма да се наприказва, Панюрж не се стърпя и накрая го прекъсна:

— Кога ще пиете вие? Кога ще пием ние? Кога ще пие и господин пратеникът? Не се ли наприказвахте най-после и не е ли вече време да се пие?

— Право думаш — отвърна Пантагрюел. — Нареди да приготвят обяд в съседната гостоприемница, ей там оная, дето вместо надпис над входа й има изрисуван сатир на кон.

Междувременно Пантагрюел написа на Гаргантюа следното писмо:

„Предобри ми татко! Непредвидените и неочаквани събития в този мимолетен живот извикват у нас по-дълбоки и по-силни вълнения (такива, че понякога душата се откъсва от тялото даже когато получените известия носят удовлетворение и радост), отколкото ония, които предвиждаме и очакваме. Ето защо ненадейното пристигане на вашия пратеник Маликорн така силно ме развълнува и зарадва. Аз наистина не съм се надявал да видя когото и да било от вашите слуги, нито да получа известие от вас преди края на пътешествието си. И с удоволствие се отдавах на приятния спомен за вашето августейше величество, отпечатан или по-точно казано, изсечен и врязан в паметта ми, и живо си представях вашия своеобразен и добродушен образ.

Но тъй като вие ме изпреварихте с приятното си писмо, а с устните донесения на пратеника ви за вашето здраве и благополучие, както и за това на целия кралски дом, съживихте и укрепихте духа ми, то и днес, както и всякога досега, първо трябва да благодаря на небесния наш спасител и да го помоля да ви запази здрав и читав; второ, да ви изкажа вечната си признателност за тази гореща и неизменна любов, която изпитвате към мен, вашия послушен син и немарлив слуга. В древни времена някакъв римлянин, на име Фурний, казал на Цезар Август, който помилвал и опростил баща му, участник в заговора срещу Антоний: «Чрез доброто, което ми правиш, ти ме покриваш с позор, тъй като аз съм безсилен да ти се отплатя и следователно ще ми бъде съдено да живея и умра с клеймото на неблагодарник.» Така и аз мога да кажа, че вашата необикновена бащинска нежност ме поставя в мъчителната неизбежност да живея и умра, без да ви се отблагодаря. В свое оправдание аз мога само да се позова на философията на стоиците, които съзирали в благодеянието три страни: една, която дава, друга, която получава, и трета, която възнаграждава; при това те считали, че облагодетелстваният доволно възнаграждава благодетеля, ако с радост приеме благодеянието и запази спомена за него за цял живот. И обратно — оня, който презре и забрави стореното му добро, е най-неблагодарният човек на света.

И така, потиснат от неизброимите задължения, произтичащи от вашата безгранична доброта, и безсилен макар и от малко да ви се отблагодаря, аз в краен случай бих искал предварително да отхвърля лъжливото обвинение, че с време споменът за вас ще избледнее в душата ми; напротив, моите устни не ще престанат да признават и шепнат, че да ви отдам равностойна отплата, не е по силите ми, нито е в моите възможности.

Впрочем аз се уповавам на божията помощ и милосърдие и се надявам, че краят на нашето пътешествие ще бъде подобен на началото му и че всички ние ще се завърнем весели и здрави. Аз няма да ви изпращам сега коментарии и ефемериди^[1], та по-късно, когато се видим, да получите точно описание на цялото наше пътешествие. Между другото тук намерих скитски лос — необикновено, чудно животно — мени цвета на кожата и козината си в зависимост от обкръжаващите го предмети. Вие ще се привържете към него. То е хрисимо и непридирчиво като агънце. Изпращам ви още три млади еднорога, по-кротки и по-послушни от котенца. Аз разговарях с вашия човек и му обясних как трябва да се отнася с тях. Те не могат да пасат трева по ливадите — пречи им дългият рог на челото. Плодове ядат направо от дръвчетата или в специални ясли или се хранят от ръка с трева, зърно, ябълки, круши и с всички видове плодове и зеленчуци. Учудвам се защо древните писатели ги считат за диви, свирепи и опасни и казват, че никой никога не ги е виждал живи. Ако нямате нищо против, изпитайте ги и вие ще се убедите, че те са най-добрите животни на света, стига само да не ги мамите и дразните.

Изпращам ви още живота и подвизите на Ахил, великолепно извезани на ковьори. И ви обещавам да донеса всички редки видове животни, растения, птици и драгоценни камъни, надявайки се и тук на помощта на господа бога, комуто непрестанно се моля за вас.

Писано на остров Медамоти на 15 юни. Панюрж, брат Жан, Епистемон, Ксеноман, Гимнаст, Евстен, Ризотом и Карпалим почтително ви целуват ръка и хиляди пъти ви поздравяват.

 

Ваш покорен син и слуга Пантагрюел“

Докато Пантагрюел пишеше гореприведеното писмо, всички останали горещо приветстваха, честваха и прегръщаха Маликорн. Един господ знае колко му се радваха и как от всички страни се надпреварваха да го обсипват с подаръци. След като написа писмото, Пантагрюел нагости госта и му подари дебела златна верижка на стойност осемстотин екю, във всяко седмо звено на която бяха втъкнати големи брилянти, рубини, изумруди, тюркоази и перли, а на лодкарите му раздаде по петстотин екю с изображение на слънцето. На баща си изпрати лоса, наметнат с атлазена попона, цялата обшита със злато, ковьорите, на които бяха извезани животът и подвизите на Ахил, както и трите еднорога, с попони от златен брокат. Накрая всички напуснаха Медамоти — Маликорн, за да се завърне при Гаргантюа, Пантагрюел, за да продължи пътешествието си. Когато излязоха в открито море, Пантагрюел помоли Епистемон да прочете на глас донесените от пратеника книги, които се оказаха весели и приятни и копия от които с удоволствие бих ви дал, ако, разбира се, се помолите, както подобава.