Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (174)

Глава XXIV
Как брат Жан обвинява Панюрж, че напразно се е страхувал по време на бурята

— Добър ден, господа — каза Панюрж, — добър ден на всички. Живи и здрави ли сте? Слава богу. А вие? Добре сте пристигнали и бъдете добре дошли! Хайде да слизаме! Ей, гребци, пускайте стълбата! Нека тази лодка се приближи. С какво мога да ви помогна? Аз хубаво се потрудих, работих колкото четири вола и сега съм гладен като вълк. Местността тук наистина е прекрасна, а и хората са добри. Момчета, още ли се нуждаете от моята помощ? За бога, не щадете потта ми! Адам, сиреч мъжът, е създаден да се труди, както птицата — да хвърчи. Господ-бог наш иска, запомнете това добре, да ядем хляба насъщен с пот на челото, а не със скръстени ръце като този дрипав монах, брат Жан, когото виждате тук и който пие като сюнгер и умира от страх. Ето най-после и хубаво време. Сега разбирам колко мъдър е благородният Анахарсис, когато на въпроса: кой кораб счита за най-сигурен, отвърнал: „Който е в пристана.“

— И още нещо — подхвана Пантагрюел, — когато го запитали кои са повече: мъртвите или живите, той на свой ред запитал: „На коя страна поставяте плаващите в морето?“, като по този начин намекнал, че ония, които плават в морето, ежеминутно са изправени пред смъртна опасност и че живеят мъртви и умират живи. А Катон казал, че на този свят би се разкайвал само за три неща: ако повери тайна на жена, ако пропилее един-единствен ден в бездействие и ако тръгне по море за някъде, дето би стигнал и по суша.

— Кълна се в почтеното си расо — рече брат Жан на Панюрж, — че ти, мое блудниче, се беше изплашил безпричинно и неоснователно, тъй като на тебе не е съдено да потънеш. Ти сигурно ще бъдеш обесен на високо дръвце или изгорен жив като свят великомъченик. Господарю, искате ли сигурно наметало срещу дъжда? Снемете тези дрехи от вълчи и язовецки кожи, накарайте да одерат Панюрж и се наметнете с неговата кожа. Но не дай боже да се приближите към огън или да минете покрай налбантин — тя мигом ще се превърне в пепел, затова пък ходете с нея по дъжд, сняг и градушка колкото си искате. И във вода да скочите не се страхувайте — вие никога няма да се намокрите. И ботуши си направете от нея — с тях нозете ви всякога ще бъдат сухи. И мехчета си съшийте, та да учите младите да плават с тях.

— Което ще рече — заключи Пантагрюел, — че кожата му е като тревата венерина коса, тя не се мокри, нито се навлажнява, колкото и да я държите във вода. И ненапразно я наричат adiantos^[303].

— Панюрж, приятелю мой — каза брат Жан, — моля те, не се страхувай от вода! Друга стихия ще сложи край на дните ти!

— Тъй да бъде! — отвърна Панюрж. — Но случва се понякога дяволските готвачи да се заплеснат и кога погледнеш, сварили месцето, дето е за скара; то и нашите, тукашните готвачи често шпековат пъдпъдъци и гълъби с намерение уж да ги пекат, а дорде усетиш, току-виж, ги сварили със зеле, с праз или с ряпа. Чуйте, драги приятели, пред цялата благородна компания заявявам, че говорейки за параклиса между Канд и Монсеро, посветен на господин свети Никола, аз имам предвид не друго, а чучур, от който капе розова водица и дето не водят на водопой ни теле, ни крава.

— Хитрец, и то голям хитрец — извика Евстен, — хитрец и половина! Не току-така ломбардците казват: Passato el pericolo, gabato el santo^[304].