Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Gargantua et Pantagruel, 1533–1564 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Дора Попова, 1982 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- NomaD (2013-2015 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2015-2016 г.)
Издание:
Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел
Превела от френски: Дора Попова
Илюстрации: Гюстав Доре
Превод от френски: Дора Попова
Превод на стиховете: Георги Мицков
Редактор: Иван Гранитски
Коректор: Величка Божинова
Художник: Кънчо Кънев
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012
ISBN: 978-954-09-0619-5
Rabelais
Œuvres complètes
Editions du Seuil
Paris 1973
© Дора Попова, превод,
© Георги Мицков, превод на стиховете
© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012
Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.
Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.
Издателство „Народна култура“, София, 1982.
Формат 16/70/100.
Печатни коли 46.5
Печат Лито Балкан АД
История
- — Добавяне
Глава XXIII
Как Пантагрюел напусна Париж, когато научи, че дипсодите[1] нахълтали в страната на амавротите, и защо милите във Франция са толкова къси
Не след дълго Пантагрюел научи, че баща му Гаргантюа бил отнесен от феята Морган в Страната на феите, както някога били отнесени Ожие и Артур, и че като чули за това, дипсодите прехвърлили границата, опустошили голямата земя Утопия и обсадили столицата на амавротите. Ето защо, без да се сбогува с никого, Пантагрюел напусна Париж, тъй като работата беше спешна, и се отправи за Руан.
Пътем Пантагрюел, комуто милите във Франция се сториха къси в сравнение с милите в други страни, запита Панюрж дали това има някакви причини и основания и тогава Панюрж му разказа историята, която monachus Маротус дю Лак излага в „Деянията на канарските крале“.
— Някога — започна Панюрж — хората не измервали земята ни с мили, ни с милиарии[2], ни със стадии[3], ни с парасанги[4], докато най-после крал Фарамонд измислил някакво разделение и го въвел по следния начин: избрал сто красиви и снажни млади парижани, издръжливи и смели, и сто красиви девойки от Пикардия, хранил ги и ги поил цяла неделя както се полага, а после повикал младежите, дал всекиму девойка и пари за из пътя и им заповядал да поскитат накъдето очи им видят и там, дето се полюбят с девойките, да поставят камък — и това, рекъл той, да бъде една миля.
Тръгнали младите хора радостни и весели и тъй като пращели от сили, а разполагали и с време, любели се на път и под път и затова френските мили са толкова къси. Но после, когато походили повечко и изплезили езици от умора, пък и маслото в кандилцето се изчерпало, те престанали да се любят тъй често и се задоволявали (говоря за мъжете) с жалкото и безстрастно „един път на ден“. Ето защо в Бретония, в Ландите, в Германия и в други, по-отдалечени страни милите са толкова дълги. Други автори дават други обяснения на този въпрос, аз обаче намирам това за най-правдоподобно.
Пантагрюел споделяше напълно неговото мнение.
От Руан те се отправиха за Онфльор[5], дето Пантагрюел, Панюрж, Епистемон, Евстен и Карпалим се качиха на кораб.
И тук, докато в очакване на попътен вятър калафатеха кораба, Пантагрюел получи от някаква парижанка (която доста време бе издържал) писмо със следния адрес:
За „най-обичания от красавците и най-неверния от храбреците П. Н. Т. Г. Р. Л.“