Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (36)

Глава XXXIV
Как Гаргантюа напусна Париж, за да защити своето отечество, и как Гимнаст се срещна с неприятеля

В същото това време Гаргантюа, напуснал Париж с голямата си кобила веднага след прочитане на бащиното си писмо, минаваше вече моста Нонен заедно с Понократ, Гимнаст и Евдемон, които, за да го последват, бяха наели пощенски коне. Свитата с неговите книги и философските трактати се движеше с обикновена скорост.

Още с пристигането си в Париле той научи от ратая Гуге, че Пикрошол, укрепил се в Ларош-Клермо, бил изпратил под предводителството на военачалника Трипе многобройна войска, за да обкръжи гората Вед и Вогодри, че тази войска оплячкосала де що срещнала по пътя до самата маслобойна Биляр и че злодеянията, извършени в страната, били нещо невиждано и нечувано. Гаргантюа така много се изплаши от всичко това, че не знаеше какво да мисли, ни какво да стори. Тогава Понократ го посъветва да отиде при сеньор Лавогийон, стар техен приятел и съюзник, който можеше да им даде по-точни сведения. Сеньор дю Лавогийон с готовност се съгласи да им помогне и им препоръча да изпратят едного от хората си да разузнае страната и да установи къде именно се намира неприятелят, а в това време, съобразно обстоятелствата, да започнат да действуват. Гимнаст предложи да тръгне сам, но после решиха, че е по-разумно да изпратят с него човек, който добре познава всички пътища из този край, всички потайни пътеки и реки.

И така, Гимнаст тръгна на път, придружаван от Развейпрахов, коняря на сеньор дю Лавогийон, и заедно с него извърши разузнаване във всички направления. Междувременно Гаргантюа си отдъхна, хапна набързо със своите хора и заръча да дадат на кобилата му торба зоб, което се равняваше на седемдесет и четири мюида и три буасо^[1].

А Гимнаст и придружаващият го коняр яздиха, яздиха и най-после се натъкнаха на враговете, тръгнали кой накъдето види, без път, без водач, грабейки всичко, което им попадне подръка. Те отдалеч съгледаха Гимнаст и се втурнаха към него да го оберат. Тогава той извика:

— Господа, аз съм беден дявол. Имайте милост към мен. Ето последните ми грошове — да ги изпием, нали са aurum potabile^[2], а за да ви платя пътния налог, готов съм и коня си да продам. Считайте ме за свой! Уверявам ви, няма друг, който по-добре от мен да умее да улови кокошка, да я изкорми, да я оскубе, да я изпече, да я сготви, пък, дявол го взел, даже и да я нареже и натъкми както трябва със сол и черен пипер. А сега, по случай благополучното ми пристигане, пия за здравето на всички веселяци.

След тези думи Гимнаст отвори манерката си и отпи от нея няколко глътки. Разбойниците го зяпаха и плезеха езици като хрътки, очаквайки да пият след него, но за беда тъкмо в тази минута дотича военачалникът Трипе. Гимнаст му предложи манерката си и каза:

— Пийте, капитане, пийте без страх, аз го опитах вече, винцето е от Лафе-Монжо.

— Как! — разсърди се Трипе. — Този хитрец се подиграва с нас. Кой си ти?

— Аз съм беден дявол — отвърна Гимнаст.

— А — рече Трипе, — щом си беден дявол, ще те пусна да минеш, зер беден дявол ни налог, ни откуп плаща. Но аз никога още не съм виждал беден дявол такъв хубав кон да язди. Я, господин дяволе, слезете от коня, та аз да го яхна, и ако той не ме понесе като хала, вие, господин дяволе, ще ме вземете, защото аз много обичам дявол да ме взема.