Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (187)

Глава XXXVII
Как Пантагрюел изпроводи свои хора да доведат пълководците Наденицорезач и Бахуросекач, произнасяйки забележителна реч за собствените имена

Съветът реши за всеки случай да бъдат готови. Тогава по заповед на Пантагрюел Карпалим и Гимнаст събраха воините от корабите „Наздравица“ (с командващ Наденицорезач) и „Самар“ (с командващ младия Бахуросекач).

— Аз ще отида при тях вместо Гимнаст — каза Панюрж. — Неговото присъствие тук е крайно необходимо.

— Кълна се в расото си — каза брат Жан, — че гледаш да се измъкнеш от битката, блуднико, и че никога няма да се върнеш. Върви — загубата няма да е голяма. Ти ще вдигнеш такава олелия, така ще се разхленчиш и така ще се разпискаш, че ще изплашиш добрите войници.

— Брат Жан, мой духовен бащице, непременно ща се върна, и то много скоро — отвърна Панюрж. — Само заповядайте на тези омразни Наденици да не се навират из нашите кораби. Докато вие се сражавате, аз по примера на неустрашимия израелски военачалник Мойсей ще моля бог за вашата победа.

— Ако, не дай боже, тези Наденици ни нападнат — забеляза Епистемон, като се обърна към Пантагрюел, — имената на вашите двама пълководци Наденицорезач и Бахуросекач ще ни вдъхват бодрост и увереност в победата.

— Вие добре отгатвате моите намерения — каза Пантагрюел — и аз съм щастлив, че предусещате и ни предсказвате победа по имената на нашите пълководци. Този способ да се предвиждат събитията според значението на имената не датира от днес. Той е бил използван и строго съблюдаван още от питагорейците. Някога са го прилагали, и то с голяма полза за себе си, мнозина знатни люде и императори. Октавиан Август, вторият римски император, срещнал веднъж селянин на име Евтих, тоест блажен, а селянинът водел магаренце с име Никон, тоест побеждаващ, и вдъхновен от значението на тези имена, тутакси усетил вяра в своето щастие, в своята звезда, в своята победа. Веспасиан, друг римски император, се молел един ден сам-самичък в храма на Серапис; когато пред очите му неочаквано застанал неговият болен слуга на име Василид, тоест царски, у него мигновено се появила надеждата и сигурността, че ще завоюва римската империя. Регилиан бил избран за император от войниците си не заради нещо друго, а само основавайки се на значението на неговото име. Прегледайте по този въпрос „Кратил“^[1] на божествения Платон.

— Да пукна от жажда, ако не го прочета! — каза Ризотом. — Вие тъй често се позовавате на него.

— Спомнете си как на основание само на имена и числа питагорейците отгатнаха, че Патрокъл ще бъде убит от Хектор, Хектор — от Ахил, Ахил — от Парис, а Парис — от Филоктет. Аз просто треперя, като си помисля за чудното откритие на Питагор, който според четното или нечетно число на сричките на всяко собствено име е определял с кой крак човек куца, с кое око е кривоглед, на коя страна е подаграта му, коя част от тялото му е парализирана, в кое белодробно крило е плевритът и прочие естествени заболявания: четното число на сричките подсказвало поражение в лявата страна на тялото, а нечетното — поражение в дясната.

— Така е — съгласи се Епистемон, — аз самият бях свидетел на подобен опит по време на тържествената процесия в Сент, в която участваше тъй добрият, тъй благонравният, тъй мъдрият и справедлив ръководител Бриан Вале, сеньор Дю Дуе. Когато покрай него минаваше хром или хрома, кривоглед или кривогледа, гърбав или гърбава, всякога му съобщаваха имената им. Ако сричките на това или онова име съставляваха нечетно число, той, без да гледа, определяше кои хора са кривогледи с дясното око, кои куцат с десния крак и на кои гърбицата лежи надясно, а когато съставляваха четно, то всички поражения се оказваха на лява страна. И всеки път отгатваше точно — грешка не забелязах нито веднъж.

— Благодарение на това откритие — поде отново Пантагрюел — учените установиха, че Ахил бил ранен от стрелата на Парис в дясната пета, тъй като името му е образувано от нечетно число срички (тук трябва да се отбележи, че древните коленичели на дясното коляно). Венера била ранена от Диомед близо до Троя в лявата ръка, тъй като името й на гръцки се състои от четири срички. Вулкан куцал с левия крак, а Филип Македонски и Анибал били кривогледи с дясното око на същото основание. По същия питагорейски способ и със същата точност можем да открием ишиаса, хернията, мигрената.

Пак по повод на имената ще ви припомня как Александър Велики, син на цар Филип, за когото вече стана дума, доведе докрай делото си само благодарение правилното тълкуване на едно-единствено име. Той обсадил могъщия град Тир и в продължение на много седмици го атакувал, но всичко било напразно. Неговите снаряди и стенобитни оръдия се оказали безполезни: тирийци мигновено поправяли и възстановявали всичко. Покрусен и обезверен, Александър решил да вдигне обсадата, макар и да съзнавал, че такова отстъпление ще помрачи блясъка на славата му. Отдаден на тези скръбни мисли, той неусетно заспал и насън видял в палатката си сатир, който тропал и подскачал с козите си крака. Александър протягал ръце да го стигне, но сатирът всякога му убягвал. Пъшкал човекът, правил, струвал, докато най-после го уловил. Тъкмо в този момент той се събудил и разказал съня си на всички придворни философи и учени и всички единодушно потвърдили, че боговете му обещават победа и че Тир скоро ще бъде превзет. И наистина, ако разделите думата Satyros на две части, ще получите Sa Tyros, което значи: Тир е твой. И още при първия пристъп Александър превзел града и подчинил непокорните му жители.

И обратно, сега ще ви приведа друг пример, за да видите как значението на едно име довело Помпей до отчаяние. Победен от Цезар във Фарсалската битка, Помпей успял да се спаси чрез бягство. Той избрал морския път и не след дълго стигнал на остров Кипър. Близо до града Пафос някъде на морския бряг съгледал разкошен мраморен дворец. Запитал кормчията за името на този дворец и в отговор чул, че се нарича Κακοβσιλεία, тоест Злочест цар. Това име му вдъхнало такъв страх и такъв ужас, че той изпаднал в отчаяние и повярвал, че е осъден на гибел. И всички лодкари, а и хората от града дочували неговите въздишки, стенания и вопли. И наистина, малко след това някакъв неизвестен селянин, на име Ахил, му отсякъл главата.

Пак по този повод да припомним какво се е случило и на Павел Емилий, когато римският Сенат го избрал за пълководец на армията, изпратена срещу македонския цар Персей. Този ден, на свечеряване, той се прибрал у дома си, за да се стегне за път, и когато целунал дъщеричката си Трация, забелязал, че била малко тъжна. „Защо си тъй тъжна и печална, малка моя Трация?“ — запитал той. „Татко, отвърнала Трация, Перса е мъртва.“ Така наричала тя малкото кученце, което обожавала. При тези думи Павел Емилий бил проникнат от увереност, че ще извоюва победа над Персей.

Ако разполагахме с време да поразлистим Ветхия завет, ние бихме намерили там множество знаменателни примери, които ясно показват какъв свещен ужас внушавали на евреите собствените имена и как хората от онова време вниквали в техния смисъл.

След тази реч на Пантагрюел двамата пълководци пристигнаха начело на своите добре въоръжени и изпълнени с решимост войници. Пантагрюел се обърна към всички с кратки наставления, настоявайки, ако, въпреки очакванията, Надениците се вдигнат срещу тях (на него все още не му се вярваше, че тези Наденици са толкова вероломни), да отблъснат натиска, но да не нападат първи, и им даде парола „Малки пости“.