Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (167)

Глава XVII
Как Пантагрюел посети двата острова Тою^[1] и Бою^[2] и странната смърт на Бренгнарий, лапач на ветрени мелници

Този ден Пантагрюел посети двата острова Тою и Бою, където не намерихме нищо за ядене: по липса на ветрени мелници, с каквито обикновено се хранел, великанът Бренгнарий изгълтал всички печки, тигани, котли, пиростии, тави и тенджери в страната. И не щете ли, малко преди разсъмване, в часа на храносмилането, той почувствал остри болки вследствие увеличената киселинност на стомашния сок, дължима според лекарите на това, че естествената храносмилателна способност на стомаха, благодарение на която великанът поглъщал цели ветрени мелници, се оказала недостатъчна, за да се смелят напълно печките и пиростиите; котлите и тенджерите той усвоявал нелошо, както констатирали лекарите от изпражненията и от четирите бъчви урина, която тази сутрин на два пъти бил изпуснал.

В желанието си да го излекуват лекарите прибягнали до различни способи на медицинското изкуство. Ала болестта се оказала по-силна от лекарствата. И благородният Бренгнарий се беше споминал тази сутрин, но по начин толкова необичаен, че от днес нататък даже Есхиловата смърт няма да ви учудва. Есхил, комуто прорицатели предрекли, че ще умре смазан от тежестта на някакъв предмет, предопределен да се стовари върху него в еди-кой си ден, излязъл от града, заобиколил внимателно всички постройки, дървета, скали и прочие твърди неща, които допущал, че могат да паднат и с падането си да се окажат опасни за живота му. После спрял сред една просторна ливада, като огледал с доверие синьото и ясно небе и решил, че тук е в пълна безопасност, стига само върху него да не се срути небесният свод, нещо, което той считал за невъзможно. А аз съм чувал да казват, че чучулигите се боят много от такова срутване на небесния свод — боят се да не бъдат изловени до една, ако той наистина вземе да се срути.

От същото се опасявали някога и рейнските келти — става дума за благородните, храбри, неустрашими, войнствени и победоносни франки. Веднъж Александър Велики ги запитал от какво най-много се страхуват на света, като се надявал, че вземайки под внимание неговите велики подвизи, победи, завоевания и триумфи, ще посочат именно него, ала те отговорили, че не се боят от нищо освен от срутване на небесния свод, но това не им попречило, ако вярваме на Страбон (кн. VII) и на Ариан (кн. I), да влязат в приятелски съюз с този благороден и великодушен цар.

В своята книга „За образа, появил се на лунната повърхност“ Плутарх също говори за някой си Фенакс, който много се страхувал луната да не падне на земята и изпитвал към живущите под нея, тоест към етиопците и цейлонците, жалост и състрадание при мисълта, че върху тях може да се строполи такава грамада. Страхувал се и за небето, и за земята, тъй като считал, че те не се опират достатъчно здраво на Атласките стълбове, както мислели древните според уверенията на Аристотел (Meta ta phys^[296], кн. V)

Напук на всички предварителни мерки обаче Есхил бил убит от костенурка, която, изтръгвайки се от ноктите на издигналия я в небесата орел, паднала върху главата му и с корубата си му разбила черепа.

Други примери: поетът Анакреон — задавил се с гроздова семка и умрял; римският претор Фабий — задушил се с кози косъм, попаднал в чашата с мляко; друг пък се стеснявал да пусне газ в присъствието на римския император Клавдий и скоропостижно починал; римлянин, погребан край пътя Фламиния — Рим, се оплаква в епитафията си, че умрял не от друго, а от котка, одраскала малкия му пръст. Кв. Леканий Бас починал ненадейно, след като убол с игла левия си палец, макар убождането да било едва забележимо; и нормандският медик Кенло починал скоропостижно в Монпелие, когато измъквал с перо впилия се в ръката му кърлеж. Други примери — историята с Филемон: неговият слуга, както знаем, поставил на господарската трапеза като предястие към обеда пресни смокини, след което отишъл да налее вино, а междувременно някакво магаре се вмъкнало в трапезарията и с наслада започнало да гълта една след друга смокините. В това време се задал и самият Филемон и наблюдавайки с любопитство как сладко магарето лапа смокините, казал на слугата си: „Щом си поставил смокини за угощение на това магаре, дай му сега да си сръбне и от хубавото вино, което си донесъл.“ Като казал тези думи, Филемон така се развеселил и тъй силно и толкова дълго се смял, че вследствие голямото напрежение на далака дъхът му секнал и той скоропостижно се споминал; и Спурий Сауфей предал богу дух ненадейно, когато, излизайки от баня, изгълтал едно рохко яйце; Бокачо пък разправя за някакъв човек, който умрял, когато си човъркал зъбите с люлякова клечица; и здравият и читав Филипо Плакут неочаквано хвърлил топа, когато изплащал стари дългове; също и художникът Зевксис ненадейно пукнал от смях при вида на нарисуваната от него старица. И още хиляди и хиляди подобни случаи, разказвани от Верий, Плиний, Валерий, Баптист Фулгоз или от Бакабери Старши.

Добрият Бренгнарий, уви, се задушил от парче прясно масло, което той, по съвета на лекарите, нагълтал пред самата уста на една гореща пещ.

Разказваха ми също така как куланският крал^[297] на остров Бою разгромил сатрапите на цар Мехлот и как сринал със земята крепостта Белима. После минахме покрай Островите на поплювковците и мижитурките. Зърнахме и островите Телениабин и Генелиабин, много красиви и богати с треви за клизма, а накрая и островите Ениг и Евиг^[298], дето станала оная история, в която някога бяха насадили Хесенския ландграф.