Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (105)

Глава IX
Как Панюрж се съветва с Пантагрюел дали да се ожени

Като видя Пантагрюел да мълчи, Панюрж въздъхна дълбоко и каза:

— Сеньор, вие разбрахте, че съм решил да се оженя, дано само, за моя беда, всички дупки не се окажат затворени, заключени и заприщени; в името на тази обич, която вие тъй отдавна ми засвидетелствувате, кажете, моля, мнението си по въпроса.

— Щом веднъж жребият е хвърлен — отвърна Пантагрюел, — щом такова е вашето желание и вашето твърдо решение, не ни остава друго, освен да пристъпим към изпълнението му.

— Да — продължи Панюрж, — но аз не бих искал да го изпълня, без да чуя вашия съвет и вашето просветено мнение.

— Моето мнение с досущ като вашето — отвърна Пантагрюел — и аз ви съветвам да се ожените.

— Да — захвана пак Панюрж, — но ако вие считате, че е по-добре да си остана в досегашното положение, без да се хвърлям в рисковани начинания, аз няма и да помисля да се женя.

— Тогава не се женете — рече Пантагрюел.

— Да — отвърна Панюрж, — но нима искате цял живот да се влача сам-самичък без мила и грижовна съпруга? Вие знаете какво е казано в Светото писание: Veh soli^[1]. Самотникът никога не може да изпита онова щастие, на което се радва жененият.

— Тогава се оженете, ей богу! — рече Пантагрюел.

— Добре де — съгласи се Панюрж, — но ако моята жена ми постави рога (а тази година, както знаете, са се навъдили много), това ще е достатъчно да ме накара да изгубя търпение. Аз обичам рогоносците, считам ги за прилични хора и на драго сърце се срещам с тях, но по-скоро ще се съглася да умра, отколкото да стана рогоносец. Ето къде най-много ме боли.

— Тогава не се женете — отвърна Пантагрюел, — тъй като думите на Сенека важат за всички без изключение: бъди сигурен, че както постъпваш с другите, така ще постъпят и с теб.

— Без изключение, казвате, така ли? — запита Панюрж.

— Сенека е казал така — отвърна Пантагрюел.

— Ех, дяволът му неден! — кипна Панюрж. — Човек не може да разбере за този свят ли говори или за оня. Да, но ако аз вече не мога да мина без жена, както слепецът не може да мине без тояга (защото свределът трябва да работи, иначе как ще се живее), не е ли по-добре да се свържа с някоя честна и скромна женица, вместо всеки ден да ги меня и да треперя от страх да не ме напердашат или, което е по-лошо, да не прихвана срамната болест? Защото, да прощават мъжете им, ама никога не съм имал работа с почтена жена.

— Тогава се оженете, ей богу! — отвърна Пантагрюел.

— Добре де — съгласи се отново Панюрж, — но ако с божията воля стане така, че се оженя за почтена жена, а тя започне да ме бие, тогава ще заприличам на хрисимия Йов и ще бъда триж по-хрисим от него, стига само да не побеснея. Слушал съм, че почтените жени обикновено имат дебели глави и че в семейството си са кисели и свадливи. Но аз ще бъда и по-кисел, и по-свадлив от нея и ще я млатя по ръце, крака, глава, дробове, жлъчка и далаци така, че на гръсти ще я сторя и дяволът ще чака грешната й душа на вратата. Нали е по-харно да си поживея поне годинка още без такива неприятности, пък най-добре е и никога да не ги позная.

— Тогава не се женете — каза Пантагрюел.

— Добре де — отвърна Панюрж, — но ако аз остана без дългове и без жена (искам да кажа — ако се освободя от дълговете си в не дотам подходящо време, защото трябва да се знае, че кредиторите са много загрижени за потомството на длъжниците), та повтарям, ако остана без дългове и без жена, кой ще се погрижи за мен, кой ще ме обкръжи с голяма любов, каквато, казват, е съпружеската любов? А ако случайно се разболея, чуждите ще ме гледат през пръсти, и то, дето се вика, от ден до пладне. Мъдрецът е казал: дето няма жена, тоест майка на семейството и законна съпруга, тежко и горко на болния. Мога да ви изброя сума примери с разни папи, папски пратеници, кардинали, епископи, абати, игумени, свещеници и монаси. Но вие никога няма да ме доведете дотам.

— Оженете се, щом е тъй, ей богу! — отвърна Пантагрюел.

— Добре де — продължи отново Панюрж, — но ако падна болен и не мога да изпълнявам съпружеските си задължения, а на жената й дотегне моето неможене и вземе, та налети на друг и не само че не ми помогне, ами се надсмее над моята беда и което е по-лошо — накрая ме и обере, както неведнъж ми се е случвало да наблюдавам, тогава не ми остава друго, освен да тръгна по света гол като тояга.

— Тогава не се женете — отвърна Пантагрюел.

— Добре де — отново и отново захвана Панюрж, — но в такъв случай няма да имам законни синове и дъщери, на които да предам името и гербовете си, да им завещая състоянието си — наследено и придобито (аз ви казвам, че ще напечеля суха пара, и не само това, ами и лихва ще им търся), и с които да се поразвличам, когато ме налегнат грижи, както виждам да прави с вас всеки божи ден вашият мил и добър баща, пък и всички добри хора, които в семейното си огнище намират облекчение и разтуха. Та искам да кажа, че когато остана без дългове, без жена, че и грижи ме налегнат, вие, вместо да ме утешавате, ще се надсмивате над моите злополуки.

— Тогава се оженете, ей богу! — заключи Пантагрюел.