Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (153)

Глава III
Как Пантагрюел получи писмо от баща си Гаргантюа и странният начин за получаване на бързи вести от чужди и далечни страни

Пантагрюел бе все още зает с покупката на тези екзотични животни, когато на вълнолома гръмнаха десет топовни изстрела, а после от всички кораби се разнесоха възторжени викове.

Като обърна лице към пристанището, Пантагрюел видя бързоходната гемия на своя баща Гаргантюа, именувана „Хелидон“^[1] заради морската лястовица от коринтски бронз, прикрепена на нейната кърма. Морската лястовица е риба, голяма колкото лоарската червенушка, много месеста, без люспи, с дълги и широки хрущялни перки като крилете на прилеп; благодарение на тях тя прелита по-бързо от стрела цял туаз над водата, на което самият аз нееднократно съм бил свидетел. В Марсилия я наричат „ландол“. И тъй, този кораб беше лек като лястовица, толкова лек, че сякаш не плаваше, а летеше над морето. На неговия борд се намираше началникът на дворцовата кухня Маликорн, когото Гаргантюа бе изпратил нарочно за да научи нещо за хода на работите и здравословното състояние на сина си, добрия Пантагрюел, и да му отнесе писмо.

Отговаряйки на поклона на Маликорн и прегръщайки го топло, Пантагрюел, преди още да отвори писмото, бързо запита:

— С вас ли е небесният вестител Гозал^[2]?

— Да — отвърна Маликорн, — ето, тук е, завит в тази кошничка.

Това бе гълъбица от гълъбарника на Гаргантюа, откъсната от малките й в последната минута, когато бързоходният кораб трябваше да отплава. Ако злото бе застигнало Пантагрюел, към крачката й трябваше да завържат черна лента, но тъй като всичко се нареждаше за него сгодно и благоприятно, той извади от кошницата гълъбицата, привърза към крачето й бяла копринена лентичка и без да губи повече време, я пусна навън. Гълъбицата полетя, зацепи въздуха с невиждана бързина и мигновено изчезна от погледа — вие знаете как бързо лети тя, когато има малки или когато още мъти, тласкана от вложения в нея от самата природа инстинкт да пази и закриля своите гълъбчета. И ето, за по-малко от два часа гълъбицата прелетя по въздуха огромното пространство, което бързоходната гемия при попътен вятър и с помощта на гребла и платна бе преплавала за три дни и три нощи. Хората видяха как тя влетя в гълъбарника при своите малки и благородният Гаргантюа, научавайки, че е с бяла лентичка и че синът му следователно е здрав и читав, се успокои и развесели.

Така постъпваха благородните Гаргантюа и Пантагрюел всякога, когато с нетърпение очакваха известия за неща и събития, които и двамата имаха присърце, като например изход от сражение, било то по море или по суша, превземане или защита на някаква крепост, разрешаване на важни спорни въпроси, благополучно или неблагополучно раждане у някоя кралица или знатна дама, кончина или оздравяване на болните им приятели или роднини и тям подобни. Тогава те вземаха гълъба и чрез пратеници го прехвърляха от ръка на ръка до самото място, откъдето очакваха известия. Преминавайки по въздуха в един час по-голямо разстояние, отколкото по земя в един ден трийсет сменяващи се един друг пратеници, гълъбът се връщаше в зависимост от събитията и произшествията с черна или бяла лента и така ги извеждаше от неведение. Ето как се спестяваше и печелеше време. И вие можете да ми вярвате, че във всички техни гълъбарници безброй гълъби мътеха и отглеждаха малки по всяко време, което в птичарството е лесноосъществимо със селитра и със свещената билка върбинка.

Пуснал гълъба на воля, Пантагрюел прочете бащиното си послание, което предаваме дословно:

„Прескъпи ми сине! Естествената обич на бащата към любимия син се усили в мен безкрайно благодарение на особените качества и достойнства, които божественият промисъл е заложил в теб. И сега, след твоето заминаване, една-единствена мисъл и една-единствена грижа не ми дават покой — страхът, че може би ви е сполетяла някаква беда или напаст. Ти знаеш, сине, че дълбоката и искрена обич всякога е неспокойна. А тъй като според Хезиод започнатото е наполовина свършено и според известната пословица каквото посееш, това и ще пожънеш, аз, в желанието си да се освободя от мрачните си мисли, нарочно изпратих Маликорн, с цел да получа от него достоверни сведения за това как са минали за теб първите дни на твоето пътешествие. Защото, ако то е започнало благополучно, което от все сърце желая, за мен ще бъде по-леко да предугадя, предскажа и преценя как ще тръгнат работите и занапред.

Аз се сдобих с няколко весели книжки — изпращам ти ги по приносителя на настоящето. Чети ги, когато пожелаеш да си отдъхнеш от усърдните си занимания. Моят пратеник ще ти разкаже надълго и нашироко всички новини около нашия двор. Мирът господен всякога да бъде в теб! Поздрави от мен Панюрж, брат Жан, Епистемон, Ксеноман, Гимнаст и останалите твои помощници и добри мои приятели.

 

Писано в бащиния ти дом на 13 юни.

Твой баща и приятел Гаргантюа“