Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (16)

Глава XIV
Как един богослов запозна Гаргантюа с латинската азбука

Слушайки тези думи, добрякът Грангузие изпадна във възторг от здравия разум и от необичайната съобразителност на своя син Гаргантюа и каза на гувернантките му:

— Филип, царят Македонски, разбрал колко умен е синът му Александър, когато видял с какво умение укротил кон. А този кон бил толкова буен и див, че никой не се решавал да го обязди, защото хвърлял на земята всички ездачи: на едного счупил врата, на друг — краката, на трети строшил главата, на четвърти изкъртил челюстите. Александър наблюдавал всичко това на хиподрума (така наричали мястото, където разхождали и обучавали конете) и накрая разбрал, че конят се бои от собствената си сянка и че този именно страх го кара да беснее. Тогава той го възседнал и го подкарал срещу слънцето, така че сянката му паднала отзад и по този начин го укротил. Бащата видял в това доказателство за божествения ум на сина си и му наел за учител не кого да е, а Аристотел, най-почитания гръцки философ по онова време. И трябва да ви кажа, че от този единствен разговор, който току-що водих във ваше присъствие с моя син Гаргантюа, аз дойдох до заключение, че умът му притежава нещо божествено, дотолкова е той остър, тънък, ясен и дълбок; сега само трябва да изучи всички науки, за да достигне по-висша степен на мъдрост. Ето защо възнамерявам да го поверя на някой учен, който да го обучава според способностите му, а аз за това нищо няма да пожаля.

Така и стана. Взеха му за наставник прочутия учен богослов, метр Тюбал Олоферн, и този учен тъй добре съумя да го научи на азбуката, че Гаргантюа с лекота я казваше отзад-напред и наизуст, за което употреби пет години и три месеца. После му прочете Donat, Facet, Theodolet и Alarms in Parabolis^[1], за което употреби други тринайсет години, шест месеца и две седмици.

Трябва при това да отбележа, че междувременно той го научи на готическо писмо и четмо и Гаргантюа сам преписваше всички свои учебници, тъй като тогава книгопечатането още не беше изобретено.

Обикновено Гаргантюа носеше на урок голяма писалищна дъска, тежаща повече от седем хиляди квинтала^[2], чиято кутия бе дебела и широка колкото грамадните колони на абатството „Свети Мартин д’Еней“, а мастилницата му висеше на желязна верига и побираше цяло буре мастило.

По-нататък Тюбал Олоферн прочете с него De Modis significandi^[3] с коментарии на Развейпрахов, Обесников, Дърдорков, Галео, Жан Телето и още мнозина други, за което употребиха повече от осемнайсет години и единайсет месеца. И всичко това Гаргантюа усвои така добре, че когато го изправиха до стената, разказа урока от игла до конец наизуст и наопаки и доказа на майка си като „две и две четири“, че De Modis significandi non erat scientia^[4].

След още някое време Тюбал Олоферн прочете с него Календара, за което употреби други шестнайсет години и два месеца, и тогава, в лето господне 1420-о, упоменатият учен неочаквано се спомина вследствие някаква сипаница, която беше прихванал неизвестно откъде.

Замени го друг стар мърморко, метр Хапльо Ахмаков, който прочете с него Гугуцио, „Гръцки език“ от Еберар, „Доктринал“, „Части на речта“, Quid est, Supplementum, Marmotret, De moribus in mensa servandis, De quatuor virtutibus cardinalibus на Сенека, Пасаванти cum commento, в празнични дни Dormi secure^[5] и още някои подобни на тези книги, от които Гаргантюа така поумня, че друг като него ние никога повече не сме срещали.