Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (205)

Глава LV
Как Пантагрюел дочу в открито море размразени думи и звуци

Както си бъбрехме в открито море, хапвахме, пиехме и вдигахме хубави наздравици, Пантагрюел изведнъж стана от масата и започна да се оглежда наоколо, а малко след това каза:

— Приятели, не чувате ли нещо? Аз като че ли чувам да говорят хора, а никого не виждам. Ето, ослушайте се!

При тези думи ние наострихме уши и подобно на хора, всмукващи от раковини вкусните стриди, засмукахме с уши въздуха, за да доловим нечий глас или някакъв звук, а за да не пропуснем нещо, някои от нас поставяха ръка зад ухото, както правел император Антоний. Но и така, и иначе никой нищо не чу.

А Пантагрюел продължаваше да ни уверява, че чува различни гласове — и мъжки, и женски, — и толкова настояваше на своето, че в края на краищата и на нас се стори, че ги чуваме, освен ако, рекохме си, не ни бучат ушите. И колкото повече се ослушвахме, толкова по-ясно долавяхме гласове и даже отделни думи. Изплашихме се много, пък и имаше защо: гледаш и никого не виждаш, а чуваш разни звукове и гласове — и мъжки, и женски, и детски — и конско цвилене и толкова ясно, че Панюрж накрая не се стърпя и извика:

— Дявол го взел, що за зла шега е това? Ние сме изгубени! Да бягаме! В клопка сме! Брат Жан, приятелю мой, тук ли си? Стой до мен, моля ти се! Мечът ти у тебе ли е? Гледай да не се затъкне в ножницата. Ти само отгоре-отгоре го чистиш. Изгубени сме! Слушайте: ей богу, не чувате ли, оръдия гърмят! Да бягаме! И не с ръце и с крака, както съветвал Брут по време на Фарсалската битка, а с платна и гребла. Да бягаме! На море смелост у мен не търсете. Виж, в мазето, пък и на други места съм сърцат за трима. Да бягаме! Да се спасяваме! И не от страх ви говоря така, защото аз от нищо не се боя освен от опасностите. Всякога съм потвърждавал това. И стрелецът от Баньоле казваше същото. Да бягаме, докато е време! Обръщай кормилото, ти, кучи сине! Давай заден ход! Ех, да бях сега в Кенкене, пък нека не се оженя! Да бягаме, с тях така и така наглава няма да излезем. Десет срещу един сме, уверявам ви! И те са у дома си, а ние сме чужди, не познаваме страната! Ще ни убият! Да бягаме, срам в това няма! Демостен казва — който знае да отстъпва, пак ще настъпва. Поне да се оттеглим. На бакборда, на щирборда, към фок-мачтата, към булините! Загиваме! Да бягаме, дявол го взел, да бягаме!

Като чу Панюрж да се вайка, Пантагрюел каза:

— Кой иска да бяга? Нека най-напред разберем какви са тези хора. Може би са наши? Досега още не съм съгледал човек, макар че виждам на сто мили оттук. Но чуйте какво ще ви кажа. Чел бях някъде, че философът Петроний вярвал в съществуването на много светове; според него тези светове опират един в друг и образуват равностранен триъгълник, в основата и центъра на който се намира седалището на Истината, обкръжена от думите, идеите, образите и изображенията на всички минали и бъдни неща, а около тях — нашият свят. Понякога, през дълги промеждутъци от време, някои от тях падат върху хората като анатема, като болест, както е падала росата върху Гедеоновото руно^[1], докато останалите дочакват бъдещето, и така до края на света.

Спомням си още нещо: Аристотел считал, че думите на Омир витаят около нас, летят, движат се и следователно са живи.

Освен това Антифонт уподобява учението на Платон на думи, произнесени някъде в люта зима, но тозчас изстинали и замръзнали и така останали нечути от никого. И всъщност онова, на което Платон учел малките деца, едва било разбирано от тях даже в преклонна възраст.

Та затуй бих рекъл, че сега е време да поразмислим и разберем дали тук случайно не се размразяват такива именно думи. Нашето учудване наистина би било безкрайно, ако зърнем главата и лирата на Орфей. Както е известно, тракийки съсекли на парчета Орфей и хвърлили главата и лирата му в реката Хебър, която ги отнесла в Егейско море до самия остров Лесбос. Главата непрекъснато пеела тъжна песен, сякаш оплаквала смъртта на Орфей, а струните на лирата, потрепвайки от полъха на вятъра, пригласяли стройно на песента. Да видим дали няма да ги зърнем тук някъде наоколо.