Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (156)

Глава VI
Как след помирението Панюрж започна да се спазарява с Дендан за един от овните му

След окончателното помиряване Панюрж скришом рече на Епиетемон и брат Жан:

— Оттеглете се настрана и чакайте. Ще видите как хубаво ще се посмеем, стига само да не объркам конците.

После отново се обърна към търговеца и отново изпи за негово здраве пълна купа фенерско вино. Търговецът отвърна на любезността с любезност и не пропусна да пие за него. След това Панюрж го помоли да му продаде един овен, на което търговецът отговори така:

— Уви, уви, приятелю мой, съседе наш, как хубаво знаете да се шегувате с бедните хора! Виж ти какъв купувач! Какъв нахален мющерия! Честна дума, вие по-скоро ми приличате на джебчия, нежели на търговец на добитък. Кълна се в чревоугодника свети Никола, че няма да е леко до вас на приятел с пълна кесия, а не дай боже пък да се зазяпа нанякъде! А, а, с вас човек трябва да си отваря очите на четири, а то иначе тежко му! Я го погледнете, добри ми хора, какъв се е надул като историограф^[1]!

— Почакайте — каза Панюрж, — моля за тази особена милост — продайте ми един овен. Колко да ви дам за него?

— А колко предлагате вие, приятелю и съседе наш? — запита на свой ред търговецът. — Моите овни са дълговлакнести. Язон от тях е взел златното си руно. От тях води произхождението си Орденът на бургундския двор^[2]. Това са овни ориенталски, охранени, угоени!

— Нека бъде тъй — отвърна Панюрж. — Но, за бога, продайте ми един, та да се свърши работата. Ще ви го заплатя веднага, и то само в нови западни монети, пък бил той късовлакнест и не дотам угоен. Колко искате?

— Съседе наш, приятелю мой — отвърна търговецът, — послушайте малко и с другото ухо!

Панюрж: Ваша воля.

Търговецът: Вие отивате във Фенерия? Така ли?

Панюрж: Точно така.

Търговецът: За да видите свят, така ли?

Панюрж: Точно така.

Търговецът: И да се повеселите?

Панюрж: Точно така.

Търговецът: А не ви ли наричат Робен Овена?

Панюрж: Както желаете.

Търговецът: Само, моля, не се обиждайте.

Панюрж: Не се обиждам.

Търговецът: Вие, чини ми се, сте кралският смешник.

Панюрж: Точно тъй.

Търговецът: Тъй зер! Ха-ха-ха, вие сте тръгнали да видите свят, вие сте кралският смешник и се казвате Робен Овена. Погледнете този овен — него също наричат Робен. Робен, Робен, Робен! Бе-е, бе-е, бе-е! О, какъв хубав глас!

Панюрж: Хубав и много мелодичен!

Търговецът: Хайде, приятелю и съседе наш, да се споразумеем с вас така: вие, Робен Овена, ще застанете на едното блюдо на везните, а моят овен Робен — на другото. Обзалагам се за сто аркашонски стриди, че със своето тегло, качества и цена той ще ви изнесе така високо и така мигновено, както в деня, когато бъдете провесен и обесен.

— Почакайте! — каза Панюрж. — Вие ще ощастливите и мен, и вашите потомци, ако ми продадете този овен или който и да е друг, пък макар и не дотам породист. Умолявам ви, високоуважаеми господине!

— Приятелю, съседе — отвърна търговецът, — от вълната на моите овни ще излезе хубаво руанско платно, пред което лейстерската саржа е същински дреб. От кожите им ще направят шевро и то лесно ще мине за туренско, за монтелимарско или в краен случай за испанско. От червата им ще изтеглят струни за цигулка и арфа и цената им няма да бъде по-ниска от цената на мюнхенските или даже на аквилейските. Какво ще кажете на това?

— Моля — подхвана отново Панюрж, — продайте ми един и аз ще се поклоня дори на мандалото на вратата ви. Плащам суха пара. Колко желаете?

При тези думи той показа на търговеца кесията си, натъпкана с новички хенрихи^[3].