Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gargantua et Pantagruel, –1564 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2013-2015 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2015-2016 г.)

Издание:

Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел

Превела от френски: Дора Попова

Илюстрации: Гюстав Доре

Превод от френски: Дора Попова

Превод на стиховете: Георги Мицков

Редактор: Иван Гранитски

Коректор: Величка Божинова

Художник: Кънчо Кънев

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012

ISBN: 978-954-09-0619-5

 

Rabelais

Œuvres complètes

Editions du Seuil

Paris 1973

 

© Дора Попова, превод,

© Георги Мицков, превод на стиховете

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012

 

Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.

Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.

Издателство „Народна култура“, София, 1982.

 

Формат 16/70/100.

Печатни коли 46.5

 

Печат Лито Балкан АД

История

  1. — Добавяне

Глава XXXVIII
Защо хората не трябва да презират надениците

Вие се кикотите, пияници недни, и не вярвате, че всичко си е било така, както ви го разказвам. Аз не зная как да ви накарам да ми повярвате. Ако щете, вярвайте, ако не — идете и вижте всичко сами. Но аз добре зная какво съм видял с очите си. Това се случи на Дивия остров. Ето, не крия — казвам ви го. А вие си спомнете колко яки бяха древните гиганти, които искаха да хвърлят върху Оса високата планина Пелион и заедно с Оса да пипнат сенчестия Олимп, за да влязат в борба с боговете и ги изгонят от небето. То не бе сила обикновена, нито даже средна. И освен това всички тези гиганти наполовина бяха наденици или ако не се лъжа — змии. И змията, която изкуси Ева, бе наденицовидна, но за нея разправят, че е по-хитра и по-коварна от всички други животни. Такива са и надениците. И днес още в някои академии твърдят, че този изкусител е наденицата, наречена Итифал, образ, приет някога от добрия сеньор Приап, велик съблазнител на жени в рая, по гръцки, или в градините — по френски. Швейцарците, днес[1] народ храбър и войнствен, знаем ли дали и те някога не са били наденици? Не искам да вадя сам кестените от огъня, но и химантоподите, забележително племе в Етиопия, са според описанието на Плиний не друго, а наденици.

Ако тези мои думи не задоволяват ваши превъзходителства, тогава веднага идете (искам да кажа, след като понаправите главата) в Люзинян, Партене, Вован Мерван, както и в Пузож, оня в Пуату. Там ще намерите свидетели, едни от други по-известни и по-почтени, които не хвърлят приказките си ей тъй, на вятъра, и те ще ви се закълнат в ръката на свети Ригоме, че Мелузина, основателката на всички тези градове, е имала женско тяло само до срамните части, а оттам нататък била змиевидна наденица или, ако предпочитате, наденицовидна змия. Но, така или иначе, жената си била жена — весела, игрива, и бретонските танцувачи и до днес още се стараят да й подражават, като си тананикат и играят своите триори.

Защо Ерихтон[2] пръв изобрети коли, носилки и колесници? Защото неговият баща — Вулкан — го бе създал с наденицовидни нозе и за да ги скрие, предпочел да се движи с носилка вместо на кон, а още по негово време Надениците се ползвали с не дотам добро име.

Скитската нимфа Ора също имала тяло наполовина женско и наполовина наденицовидно. Но това не попречи на Юпитер да я намери толкова красива, че даже легна в ложето й и има от нея прекрасен син, на име Колакс. Но престанете най-после да се кикотите и запомнете, че няма нищо по-вярно от Евангелието.

Бележки

[1] Швейцарците, днес… — игра на думи: на фр. „сюис“ — швейцарец, а „сосис“ — наденичка.

[2] Ерихтон — митически цар на Атика.