Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Gargantua et Pantagruel, 1533–1564 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Дора Попова, 1982 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- NomaD (2013-2015 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2015-2016 г.)
Издание:
Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел
Превела от френски: Дора Попова
Илюстрации: Гюстав Доре
Превод от френски: Дора Попова
Превод на стиховете: Георги Мицков
Редактор: Иван Гранитски
Коректор: Величка Божинова
Художник: Кънчо Кънев
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012
ISBN: 978-954-09-0619-5
Rabelais
Œuvres complètes
Editions du Seuil
Paris 1973
© Дора Попова, превод,
© Георги Мицков, превод на стиховете
© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012
Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.
Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.
Издателство „Народна култура“, София, 1982.
Формат 16/70/100.
Печатни коли 46.5
Печат Лито Балкан АД
История
- — Добавяне
Глава XXXVIII
Защо хората не трябва да презират надениците
Вие се кикотите, пияници недни, и не вярвате, че всичко си е било така, както ви го разказвам. Аз не зная как да ви накарам да ми повярвате. Ако щете, вярвайте, ако не — идете и вижте всичко сами. Но аз добре зная какво съм видял с очите си. Това се случи на Дивия остров. Ето, не крия — казвам ви го. А вие си спомнете колко яки бяха древните гиганти, които искаха да хвърлят върху Оса високата планина Пелион и заедно с Оса да пипнат сенчестия Олимп, за да влязат в борба с боговете и ги изгонят от небето. То не бе сила обикновена, нито даже средна. И освен това всички тези гиганти наполовина бяха наденици или ако не се лъжа — змии. И змията, която изкуси Ева, бе наденицовидна, но за нея разправят, че е по-хитра и по-коварна от всички други животни. Такива са и надениците. И днес още в някои академии твърдят, че този изкусител е наденицата, наречена Итифал, образ, приет някога от добрия сеньор Приап, велик съблазнител на жени в рая, по гръцки, или в градините — по френски. Швейцарците, днес[1] народ храбър и войнствен, знаем ли дали и те някога не са били наденици? Не искам да вадя сам кестените от огъня, но и химантоподите, забележително племе в Етиопия, са според описанието на Плиний не друго, а наденици.
Ако тези мои думи не задоволяват ваши превъзходителства, тогава веднага идете (искам да кажа, след като понаправите главата) в Люзинян, Партене, Вован Мерван, както и в Пузож, оня в Пуату. Там ще намерите свидетели, едни от други по-известни и по-почтени, които не хвърлят приказките си ей тъй, на вятъра, и те ще ви се закълнат в ръката на свети Ригоме, че Мелузина, основателката на всички тези градове, е имала женско тяло само до срамните части, а оттам нататък била змиевидна наденица или, ако предпочитате, наденицовидна змия. Но, така или иначе, жената си била жена — весела, игрива, и бретонските танцувачи и до днес още се стараят да й подражават, като си тананикат и играят своите триори.
Защо Ерихтон[2] пръв изобрети коли, носилки и колесници? Защото неговият баща — Вулкан — го бе създал с наденицовидни нозе и за да ги скрие, предпочел да се движи с носилка вместо на кон, а още по негово време Надениците се ползвали с не дотам добро име.
Скитската нимфа Ора също имала тяло наполовина женско и наполовина наденицовидно. Но това не попречи на Юпитер да я намери толкова красива, че даже легна в ложето й и има от нея прекрасен син, на име Колакс. Но престанете най-после да се кикотите и запомнете, че няма нищо по-вярно от Евангелието.