Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (225)

Глава VII
Как Панюрж разказва на метр Едитус баснята за жребеца и магарето

След като пихме и ядохме до насита, Едитус ни отведе в добре подредена стая, окичена с ковьори и, току-речи, цялата позлатена. Тук той накара да ни донесат мироболан, варен зелен джинджифил, колкото може повече червено вино и още някакво друго вино, тънко и ароматно, и ни посъветва да приемем тези противоотрови като летейска вода, та да забравим умората и несгодите, свързани с морското пътуване; освен това нареди да отнесат достатъчно количество съестни припаси и на нашите кораби, които вече влизаха в пристанището. Но през нощта камбанният звън не ни позволи да затворим очи. Към полунощ Едитус ни накара да станем и да пием; той пръв вдигна чашата и каза:

— Вие, хора от другия свят, казвате, че невежеството е майка на всички злини, и това е така; но невежеството все още е дълбоко вкоренено в душите ви, вие живеете в него, с него, чрез него. Ето защо върху вас всеки божи ден се сипят злини. Вие вечно се оплаквате, вечно се окайвате и никога не сте доволни. Аз се убеждавам в това сега: невежеството ви приковава в леглото, както някога богът на войната приковал Вулкан, и вие не разбирате, че е ваш дълг да пестите съня си, но не и благата на този славен остров. За това време вие би трябвало да сте си хапнали досега не по-малко от три пъти, а за да изядете припасите на Звънливия остров, повярвайте ми, трябва да ставате по-раничко; ядете ли ги без сметка, те се умножават, пестите ли ги — намаляват. Косете ливадата навреме и тревата ще израсне и по-гъста, и по-питателна, а изоставите ли я, след няколко години тя ще потъне в бурени. Да пием, приятели, да пием всички наведнъж! Даже най-мършавите птици пеят сега за нас — благоволете да пием за тяхно здраве. Да пием веднъж, дваж, триж и така до девет пъти: non zelus, sed charitas!^[334]

На разсъмване той отново ни събуди, за да ни гощава с комати хляб, натопени в манастирска чорба. Това продължи през целия ден и ние вече не знаехме обядваме или вечеряме, или пък закусваме. Трябваше да се раздвижим след толкова ядене, та излязохме да се поразходим из острова и да послушаме веселите песни на тези блажени птици. Вечерта Панюрж каза на Едитус:

— Господарю, ако желаете, ще ви разкажа забавна история, случила се в Шателро преди двайсет и три луни.

Едно априлско утро конярят на някакъв дворянин разхождал сред угарите бойните му коне. Там той срещнал весела пастирка, която

под сянката на храсталака спряла,

тя своите вакли агнета пасяла,

а така също магаре и коза. Казали си двамцата това-онова и накрая той я убедил да седне зад него на коня, да отидат в конюшнята му и там да се повеселят по селски. Докато те си приказвали така, конят се приближил до магарето и му пошепнал на ухото (трябва да ви припомня, че цялата тази година животните говорели помежду си):

— Бедно, злочесто магаре, аз те съжалявам и ти съчувствам. Ти от сутрин до вечер се трудиш без отдих, което отгатвам по хлътналите ти хълбоци. И така трябва да бъде, щом бог те е създал, за да служиш на човека. Славно магаре си ти! Но като гледам как лошо те чистят, решат, чулят и хранят, това, право да ти кажа, ми се струва жестоко и несправедливо. Ти си цялото разрошено като таралеж, изпоцапано като пате, проскубано като стара капа и се храниш само с едни камъши, бодили и тръни. Затуй, хрисимо магаренце, последвай ме със ситната си стъпка и погледай как се държат с нас, които природата е създала за войната, и как ни хранят. Аз съм сигурен, че ще ми завидиш.

— Разбира се, господин кон — отвърнало магарето, — ще дойда с голямо удоволствие.

— За теб, магаре, аз съм не господин кон, а господин жребец — поправил го жребецът.

— Прощавайте, господин жребец — отвърнало магарето. — Ние, селяци и пейзани, сме си прости, неуки и не умеем да говорим правилно. Но тъй като ми оказвате такова внимание и такава чест, аз ще ви последвам, само че по-отдалечко, защото се боя от удари — кожата ми и така е попукана от рани.

Щом пастирката възседнала коня, магарето, предвкусвайки богато угощение, тръгнало след тях. Когато наближили селото, конярят забелязал магарето и заповядал на помощниците си да го боднат с вилата и да го натупат с тоягата.

Чувайки тези думи, магарето се предоставило на бога Нептун и хукнало колкото му държат краката, като си казвало: „Право думаше конят, не приляга на мен, просто и глупаво магаре, да се вреждам в свитата на велможи; природата ме е създала само за да служа на сиромасите. Езоп хубаво ме е предупредил в една от басните си. Аз наистина се самозабравих. Сега спасението е едно — да тичам чевръстичко, докато «морковите още не са се сварили».“ И тук нашето магаренце заситнило, заскачало, заритало, запръцкало и полетяло като стрела из широкото поле.

Виждайки да напъждат магаренцето й, пастирката казала на коняря, че то е нейно, и помолила да не го обиждат, иначе, рекла, тозчас ще си тръгна обратно. Тогава конярят си казал, че е по-добре цяла неделя да не дават овес на конете, но да нахранят магарето богато. Ала лошото било там, че магарето не искало да се върне. „Тпру, тпру, магаре, тпру!“ — викали слугите напразно. „Няма да се върна — казвало магарето, — страхувам се!“ И колкото по-гальовно го приканвали, толкова по-упорито то ритало и се дърпало. И това кой знае колко още щяло да продължи, ако най-после пастирката не се намесила и не посъветвала момчетата да помахат на магарето с решето и да го повикат, което било сторено. Магарето мигом обърнало глава и казало: „Овес да поядем, ще се притечем, но вила не щем!“ И магарето се върнало и си запяло от сърце, а вие знаете колко приятни за слуха са гласът и песните на тези аркадски животни.

Слугите веднага го откарали в обора, близо до бойния кон, изтрили го, избърсали го, вчесали го, постлали му чиста плява чак до корема, напълнили ясли със сено, други — с овес и когато започнали да пресяват овеса, магарето изправило уши, давайки с този знак да се разбере, че то и така ще си го изяде до шушка и че не заслужава чак такава чест.

Яли що яли и накрая конят се обърнал към магарето с тези думи:

— Е, бедно магаре, как си? Добре ли се грижат за теб? А ти даже не искаше да се върнеш! Какво ще речеш на това?

— Кълна се, господин жребец, в самите смокини, които моят праотец изяде, та от смях умори Филемона, у вас аз наистина блаженствам — отвърнало магарето, — но това не е всичко. Че тук аз не виждам вие, господа конете, да си магарувате!

— За какво магаруване говориш, магаре? — ядосал се конят. — Да не би ти, дяволско изчадие, да ме вземаш за магаре?

— Ах, ах! — сепнал се оселът. — Тъпоглав съм си аз и не разбирам придворния език на конете. Но питам ви аз: не жребцувате ли си тук вие, господа жребците?

— По-тихо, магаре! — казал конят. — Ако момчетата те чуят, такъв мариз ще ти теглят, че няма и да помислиш да магаруваш. Ние не смеем, дето се вика, да се изпикаем от страх да не ни бият… Колкото до всичко останало, щастливи сме си като царе.

— Кълна се в самара, който нося — рекло магарето, — но аз не съм съгласен с теб и не ти ща ни плявата, ни сеното, ни овеса. Да живеят трънаците из полята, дето можем да си магаруваме колкото искаме. Яж малко и във всяко време си магарувай — ето моя девиз, ето нашето сено и нашата кърма. О господин жребец, приятелю мой, да можеше да ни видиш само по сборовете как си магаруваме на воля, когато разискваме нашите си провинциални въпроси, докато стопанките ни продават гъските и пилетата си!

След тези думи те се разделили. Това е всичко.

Тук Панюрж млъкна и повече не пророни дума. Пантагрюел му подхвърли, че е редно да завърши разказа. Едитус обаче възрази:

— На досетливия много приказки не му трябват. Аз добре разбирам за какво намеквате с тази басня за магарето и коня, но се срамувате да си го кажете направичко. Само че тук няма кьораво за вас, хубаво да знаете, и повече по това нито дума.

— Как да няма — настоя Панюрж, — ами че само преди малко аз видях абатка с бяла перушина; да свалиш такава, къде-къде е по-приятно, отколкото да я водиш за ръчица. Другите ми се сториха по какви да е, но тази ми се видя важна птица. Искам да кажа, приятна, красива и си струва човек веднъж-дваж да съгреши с нея. Да прощава господ, но аз не мисля нищо лошо: лошото, което мисля, дано ми се случи ей сега!