Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (155)

Глава V
Как Пантагрюел срещна пътнически кораб, завръщащ се от страната Фенерия

На петия ден, когато, заобикаляйки полюса, започнахме да се отдалечаваме от екватора, ние съгледахме един търговски кораб, който наду платна и с лявата си галса се устреми към нас. Всички — и ние, и търговците — се зарадвахме от все сърце: ние — защото жадувахме да чуем вести от морето, те — защото жадуваха да чуят вести от сушата. Когато се срещнахме, разбрахме, че са французи от Сентонж. Пантагрюел заприказва с тях и научи, че идват от Фенерия. При тази новина нов изблик на радост обзе целия екипаж, особено когато ни разказаха за Фенерия, за нейните нрави и обичаи, както и това, че в края на юли там ще се съберат всички фенери, че ако пристигнем навреме (което за нас не беше трудно), ще видим хубавото, почтеното, веселото фенерско общество и че приготовленията за събора били в разгара си: ясно, казаха те, искат да си пофенерстват на всякакви теми. Предупредиха ни също, че на път през великото кралство Гиборим^[1] ще бъдем приети с почести от крал Охабе^[2], господар на тази земя, и че самият той, както и поданиците му говорят френски на туренско наречие. Междувременно, докато ни разправяха всички тези новини, Панюрж се счепка с тайбургския търговец на име Дендан. Как стана това? Забелязвайки Панюрж без копчелък и с очила, закачени на шапката му, Дендан каза на другарите си:

— Този е същински рогоносец!

Благодарение на очилата си Панюрж чуваше много по-добре, отколкото преди. Дочул ясно тези думи, той веднага се сопна на търговеца:

— Рогоносец ли, дявол те взел! Та аз още не съм женен за разлика от тебе, ако съдя по раздърпания ти задник.

— Да — отвърна търговецът, — вярно е, аз съм женен и не бих искал да променя положението си за всички очила на Европа и за всички зъркала на Африка. Жена ми е една от най-хубавите, най-любезните, най-почтените и най-целомъдрените в целия Сентонж и всички я почитат. Сега й нося подарък — красиво клонче от червен корал, дълго единадесет дюйма. Ти какво дириш тука? Защо ме обиждаш? Кой си и откъде си се взел? Отговаряй, очилат антихристе, отговаряй, ако идеш в името на бога!

— А аз те питам — захвана Панюрж, — какво ще кажеш ти, ако със съгласието и одобрението на всички стихии поопипам твоята толкова хубава, толкова любезна, толкова честна и толкова целомъдрена съпруга? Ами ако якият бог на градините Приап, който обитава тук на свобода, рече да се откаже от копчелъка и налети на нея така, че, боже пази, повече не излезе и си остане там завинаги, питам те, какво ще правиш? Там ли ще го оставиш, или със зъби ще го теглиш? Отговаряй, Мохамеде овнешки, дявол те взел, отговаряй!

— Сега ще те чукна с шпагата по очилатото ти ухо и ще те заколя като овен! — кресна търговецът и посегна към шпагата си. Но тя така и не мръдна от ножницата, защото, както знаете, на море всяко оръжие бързо се покрива с ръжда вследствие влагата и наситения с азот въздух. Панюрж извика на помощ Пантагрюел. Брат Жан грабна своя току-що наточен меч и щеше безмилостно да съсече търговеца, ако собственикът на кораба и всички пътници не бяха помолили Пантагрюел да се намеси и не допусне кръвопролития. И така разпрата бе прекратена. Панюрж и търговецът си подадоха един на друг ръка и с удоволствие пиха за здраве в знак на пълно помирение.