Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (214)

Глава XLIV
Как Пантагрюел не отговори на зададените му въпроси

Тогава Пантагрюел запита:

— Какви хора обитават този мил кучешки остров?

— Лицемери, тунеядци, лъженабожници, ласкатели, богопротивни фарисеи, отшелници — отвърна Ксеноман. — Всички те са сиромаси и преживяват от подаяния на пътешественици като пустинника от Лормон — селище някъде между Бле и Бордо.

— Заклевам се, че няма да отида при тях — отсече Панюрж. — Нека тарторът на дяволите ми духне в задника, ако отида при тях! Отшелници, лъженабожници, ласкатели, лицемери, вървете по дяволите, изчезвайте оттам! Аз още не съм забравил онези охранени отци, запътили се за събора в Шезил, дано Велзевул и Астарот ги помирят с Прозерпина! Колко бури и мъки изтърпяхме заради тях! Послушай, за бога, Ксеноман, търбухче мое, капрале мой! Кажи ми, моля те, тези лицемери, отшелници и прочие безделници женени ли са, или са иноци? Женската част представена ли е между тях? И могат ли лъженабожно да изкарват на бял свят лъженабожно потомство?

— Въпросът е остроумен и забавен — забеляза Пантагрюел.

— Могат и още как! — отвърна Ксеноман. — Там има хубави и весели лицемерки, тунеядки, отшелнички, безделнички, жени набожни и богоугодни и колкото щеш млади лицемери, тунеядци, отшелници…

— Не ми говори за тях — прекъсна го брат Жан. — Знаем ги ние: млад отшелник — стар дявол. Запомнете тази мъдра пословица.

— А то иначе, без продължение на рода, остров Ханеф отдавна да е запустял.

Пантагрюел изпроводи Гимнаст при тях, на кораба, с дар от седемдесет и осем хиляди малки лъскави екю с изображение на фенер и запита:

— Колко е часът?

— Девет минава — отвърна Епистемон.

— Тъкмо време за обяд — напомни Пантагрюел, — тъй като свещената линия, толкова възпявана от Аристофан в комедията му „Жените в Народното събрание“, се спуска надолу, когато сянката стане десетпедална, тоест когато падне върху десетото деление на слънчевия часовник. Някога при персите в определен час се хранели единствено царете — всички останали имали за часовник собствения си стомах и апетит. У Плавт някакъв паразит негодува и яростно напада изобретателите на слънчевите и всякакви други часовници, което е забележително доказателство на истината, че няма по-точен часовник от стомаха. Запитан кога човек трябва да се храни, Диоген отвърнал така: „Богатият — когато му се яде, бедният — когато има какво да яде.“ Лекарите дават още по-точен отговор на този въпрос:

Ставай в пет, обядвай в девет,

вечеряй в пет и лягай в девет.

Тайната на знаменития цар Петозирис^[1] била съвсем друга…

Пантагрюел още не бе доизрекъл тези думи, а слугите вече внесоха столове и маси, покриха ги с ухаещи на лаванда покривки, положиха блюда, салфетки и солници, надонесоха халби, бутилки, чаши, купи, потири, кани. Подпомаган от домоуправители, разпоредители, хлебари, виночерпци, сервитьори и дегустатори, брат Жан домъкна четири ужасяващо големи баници със свинско месо, които живо ми напомняха четирите туренски бастиона.

Боже справедливи, колко нещо се изпи и изяде тогава! Още не бяха поднесли десерта, когато западо-северозападния вятър започна да надува платната на мачтите и всички като по даден знак запяха църковни песни за слава на всевишния.

Когато предложиха плодовете, Пантагрюел запита:

— Кажете, приятели, считате ли, че на вашите въпроси е отговорено задоволително?

— Как да не считаме — отвърна Ризотом, — аз, слава богу, вече не се прозявам.

— И моя милост вече не спи по кучешки — каза Понократ.

— И мен не ми тъмнее пред очите — добави Гимнаст.

— И моят търбух е сит, и червата ми не свирят на завоите — заключи Евстен. — За вас, разбира се, това не е интересно, затова пък ще бъдат запазени от слюнката ми и следователно е от голямо значение за:^[2]

анеродути

абедисимони

алхартафи

амобати

аракти

астериони

алхарати

арги

аскалаби

ателаби

асписи

амфисбени

апимоаси

алхатрабони

аскалаботи

африкански порове

бесни кучета

боа

василиски

галеоти

гъсеници

горинади

двуглав змей

дипсади

домези

дракони

елопи

жълтокоремници

змии

икли

икаи

илицини

ихневмони

кучета бесни

кантариди

караконджули

катоблепи

кафезати

керасти

кокемари

колоти

каухари

кихриди

кенхрини

крониоколапти

кезодури

кокатриси

кулефри

кихриоди

мантикори

молури

миагри

милиари

мегалауни

марски зайци

паяци

птиади

порфири

пареади

пенфредони

питиокампи

питони

пиявици

рутели

римоари

рагиони

рагани

саламандри

скорпиончета

скорпиони

селзири

скалавотини

солофуидари

салафуги

синегалски гущери

солифуги

сепии

стинси

стуфи

сабтини

сепедони

скитали

стелиони

сколопендри

тарантули

тифолопи

тетрагнаци

теристали

фаланги

фануизи

халкидически гущери

хелхидри

хандони

херсидри

хармени