Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (108)

Глава XII
Как, гадаейки по Вергилий, Пантагрюел определя какъв ще бъде бракът на Панюрж

И така, Панюрж разтвори книгата на страница шестнадесета и попадна на следния стих:

Nec Deus hunc mensa, Dea nec dignata cubili est.

 

Не бе достоен с бога да се весели,

ни ложето с богинята да сподели.

— Този стих — заключи Пантагрюел — не пее за добро. Той говори, че жена ви ще бъде безпътна, а вие, разумява се, рогоносец. Богинята, която не е разположена към вас, е Минерва, девица, всяваща ужас, богиня всемогъща, поразяваща като мълния, враг и на рогоносците, и на прелъстителите, враг на сластолюбивите съпруги, които не зачитат обещаната вярност и се отдават на други. Богът — това е Юпитер гръмовержец. И запомнете, че според учението на древните етруски манубии (така наричали те вулканическите мълнии) хвърляли само Минерва (доказателство бе пожарът, обхванал корабите на Аякс^[1]) и Юпитер, най-главният й баща. На другите богове не е позволено да трещят и фучат и затова хората по-малко се боят от тях.

Ще ви кажа и нещо повече, което трябва да запомните като символ, извлечен от най-древната митология. Когато титаните въстанали срещу боговете, същите тези богове отначало се надсмивали над тях и казвали, че са противници, недостойни даже за слугите им. Но като ги видели как награбили планината Пелион и я стоварили на планината Оса и как разтърсили Олимп в желанието си да тръснат и него върху първите две, всички се ужасили. Тогава Юпитер свикал общ съвет. На съвета решили боговете да се отбраняват с чест. А тъй като неведнъж им се било случвало да гледат битки, загубвани само поради присъствието на жени, товар тежък и безполезен за армията, споразумели се временно да изгонят от небесата — някъде към Египет и Нил — цялата тази банда от нагли богини, които превърнали в невестулки, белки, прилепи, мишки и прочие метаморфози. Оставили само Минерва, за да сипе с Юпитер гръм и мълнии като богиня на науката и войната, на ума и деловитостта, богиня, родила се въоръжена, богиня, от която еднакво се бояли и на небето, и във въздуха, и по море, и на суша.

— Дяволска работа! — сепна се Панюрж. — Да не би да съм Вулкан, за когото говори поетът? Не! Аз не съм куц, ни фалшификатор на монети, ни ковач като него. А щом е така, може да попадна на жена, приятна и хубава като неговата Венера, но не и такава уличница като нея, а и аз няма да бъда рогоносец като него. Кривокракият подлец се остави да го обявят за рогоносец със знанието и съгласието на всички богове. Затова трябва да разбираме предсказанието му в обратния смисъл.

Стихът предсказва, че жена ми ще бъде скромна, целомъдрена и вярна, а не свадлива, не опърничава, нито вироглава и родена от главата на Юпитер като Палада, и този хубостник Юпитер няма да бъде мой съперник и няма да топи хляба си в чорбата ми, когато се случи да седнем на една трапеза.

Припомнете си само неговите подвизи и славни похождения. По-закоравял развратник и по-безсрамен кордел^[2]… искам да кажа — борделиер светът не е виждал досега; гаден като нерез. Не току-така в планината Дикте, на остров Крит, го е кърмила свиня, ако, между нас казано, Агафокъл Вавилонянина не ни баламосва; и по-похотлив от пръч: ненапразно някои казват, че го е поила с млякото си козата Амалтея. Кълна се в Ахерон, че преобразен като козел, той изнасили в един ден една трета от света с всички животни и хора, реки и планини, тест цяла Европа. Заради това нечувано и невиждано окозляване поклонниците на Амон накарали да изобразят Юпитер като рогат козел, окозляващ коза.

Но аз зная как да се пазя от този рогач. Не си представяйте, че ще намери в мене глупака Амфитрион, стоокия негодник Аргус, подлеца Акризий, непрокопсания тиванец Лик, заплеса Агенор, мекушавеца Езоп, гащатия петел Ликаон, дебелоглавия тосканец Корит или дългия като върлина Атлас. Той може сто пъти да се превръща в лебед, бик, сатир, в златен дъжд, в кукувица (както направи, когато обезчести сестра си Юнона), в орел, козел, гълъб (какъвто стана, когато се влюби в девицата Фтиа^[3], оная, дето си живеела в Егион), в огън, в змия и дори в бълха, в епикурейски атоми или да се изразя магистронострално — във вторични интенции, рано или късно аз ще го пипна с моята въдица. И знаете ли какво ще му направя? Дявол да го вземе! Точно каквото направи Сатурн на баща си Уран (Сенека ми го предсказа, а Лактанций го потвърди), каквото стори и Рея на Атис: ще му откъсна яйчицата, така че от тях и помен няма да остане. Та да видим тогава какъв папа ще ми бъде, щом testiculos non habet.

— Спокойно, момчето ми, спокойно! — рече Пантагрюел. — Разтворете книгата още веднъж.

И Панюрж попадна на следния стих:

Membra quatit, gelidusque coit formidine sanguis.

 

Тя му строши гръбнака и врата

и му смрази във жилите кръвта.

— Стихът казва — обясни Пантагрюел, — че жена ви ще ви пердаши и отпред, и отзад.

— Напротив — възрази Панюрж, — стихът казва, че аз ще връхлетя върху нея като тигър, ако тя ме изкара от кожата ми. Тоягата ще ми свърши работа. Но нямам ли подръка тояга, дяволът да ме изяде, ако аз не я изям жива, както лидийският цар Камбъл изял жена си.

— Вие сте — забеляза Пантагрюел — много смел. Сам Херкулес не би се осмелил да излезе насреща ви, когато сте разгневен. Както казват — Жан^[4] струва двама, а Херкулес не смее да излезе сам срещу двама.

— Та нима аз съм Жан? — запита Панюрж.

— Не, не — отвърна Пантагрюел, — играта е такава.

Третия път Панюрж попадна на такъв стих:

Faemineo praedae et spoliorum ardebat amore.

 

Гореше от пламтящото желание

да бъде всичко нейно притежание.

— Този стих — продължи Пантагрюел — предсказва, че вашата жена ще ви обере. Вътре сте и по трите точки: ще станете рогоносец, ще ви бият и ще ви оберат.

— Напротив — възрази Панюрж, — този стих говори, че тя ще ме обича с идеална любов. Сатирикът е напълно прав, когато казва, че жена, която изгаря от възвишена любов, понякога изпитва удоволствие да измъкне нещо от своя любим. Но какво, мислите? Може да бъде ръкавица, копче от панталон, за да го накара да го търси, с една дума, какво да е, нещо съвсем дребно…

Така и тези малки спречквания, тези безобидни престрелки, които от време на време избухват между влюбените, съживяват и подбуждат любовта. Така и точиларят сегиз-тогиз очуква с чук бруса, та по-добре да точи желязото. Ето защо тълкувам в моя полза тези три предсказания. Иначе ще ги обжалвам.

— Присъдите на съдбата и на богинята Фортуна не подлежат на обжалване — възрази Пантагрюел, — така твърдят древните законоведи и знаменитият Балд в L. ult. C. de leg^[5].

Работата е там, че богинята Фортуна не признава над себе си по-висша инстанция, където и да подадем тъжби срещу нея самата и нейните предсказания. И ето защо подвластните на тази богиня не могат да възстановяват положението, съществувало до нейната присъда, което Балд изрично подчертава в L. Ait praetor § ult. ff de minor^[6].