Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gargantua et Pantagruel, –1564 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2013-2015 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2015-2016 г.)

Издание:

Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел

Превела от френски: Дора Попова

Илюстрации: Гюстав Доре

Превод от френски: Дора Попова

Превод на стиховете: Георги Мицков

Редактор: Иван Гранитски

Коректор: Величка Божинова

Художник: Кънчо Кънев

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012

ISBN: 978-954-09-0619-5

 

Rabelais

Œuvres complètes

Editions du Seuil

Paris 1973

 

© Дора Попова, превод,

© Георги Мицков, превод на стиховете

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012

 

Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.

Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.

Издателство „Народна култура“, София, 1982.

 

Формат 16/70/100.

Печатни коли 46.5

 

Печат Лито Балкан АД

История

  1. — Добавяне

Глава XLVII
Как Пантагрюел и Панюрж решават да се посъветват с оракула на Божествената бутилка

— Има още нещо, на което вие не обръщате внимание, а цялата работа е именно в него. Трибуле ми бутна в ръката бутилка. Какво означава този жест? Какво иска да каже с това?

— Може би, че жена ви ще бъде пияница — отвърна Пантагрюел.

— Напротив — възрази Панюрж, — бутилката беше празна. Кълна се в гръбнака на свети Фиакър Брийски, че нашият морософ, хитроумният и съвсем не слабоумен Трибуле, ме насочва към бутилката. И аз още веднъж повтарям старото си обещание и пред вас се кълна в Стикс и Ахерон, че ще нося на шапката си очилца, но копчелък на панталоните няма да сложа, докато не получа отговора на Божествената бутилка относно моите намерения.

Един почтен човек, мой приятел, познава този край, както и мястото, дето се намира нейният храм и оракулът. Човекът ще ни отведе там безпогрешно — в това не се съмнявайте. Да отидем заедно! Моля, не ми отказвайте! Аз ще бъда вашият Ахат, вашият Дамид[1] и вашият всякога верен спътник. Отдавна ми е известно, че сте страстен пътешественик, жаден всичко да види, всичко да узнае. А ние ще видим чудесни неща, повярвайте ми!

— На драго сърце! — съгласи се Пантагрюел. — Но преди да се впуснем в това дълго странствуване, изпълнено с изненади и с явни опасности…

— Какви опасности? — прекъсна го Панюрж. — Опасностите бягат на седем мили от мен, както пълномощията на съдията се изчерпват при появата на господаря, както сенките изчезват при изгрева на слънцето и както болестите се стопяват пред мощите на свети Мартин в Канд.

— Само че ето какво — забеляза Пантагрюел, — преди да тръгнем на път, трябва да уредим някои дребни въпроси. Първо, да изпратим Трибуле в Блоа. (Което тозчас беше изпълнено, а на тръгване Пантагрюел му подари златоткана одежда.) Второ, наш дълг е да се сдобием с позволението и съгласието на моя баща — краля, а после да намерим сибила за наш пътеводител и преводач.

Панюрж отговори, че неговият приятел Ксеноман[2] е напълно подходящ за тази работа, а освен това той възнамерявал да се отбият в страната Фенерия[3] и там да вземат някой учен и полезен фенер, който по време на пътешествието да им окаже такива услуги, каквито сибилата оказала на Еней, когато слязъл в Елисейските полета.

Придружавайки Трибуле, Карпалим дочу този разговор и извика:

— Панюрж, ей, господин веселяко, вземи в Кале и милорд Дебитиз, той е голям фенер, а не забравяй и de bitoribus — и те са фенери. Така ще имаш и големи, и малки фенери.

— Чини ми се — добави Пантагрюел, — че при това пътешествие няма да усетим скука. Още отсега го догаждам; съжалявам само, че лошо говоря фенерджийски.

— Затуй пък аз ще говоря за всички ви — намеси се Панюрж. — Разбирам го като родния си език и си приказвам на него съвсем свободно.

Брисзмарк д’алготбрик нубстзн зос.

Исквебфз пруск: алборвз кринкс закбак.

Митбе дилбарлкз морп нип стапкз бос.

Стромбтз Пангр валмап квост груфз бак.

Е, Епистемон, какво казах?

— Това са — отвърна Епистемон — имена на дяволи скитащи, дяволи ходещи и дяволи пълзящи.

— Позна, ей, позна! — извика Панюрж. — Това е придворният фенерджийски език. Пътем ще съставя за теб хубав малък речник, та да ти служи, докато износиш новите си обувки; и ти ще го научиш много преди слънцето да изгрее. Преведени от фенерджийски на нашия говорим език, горепосочените стихове звучат така:

Скръбни са на влюбения дните,

той е сам и вечно натъжен.

Женените май са по-честити,

Панюрж в това добре е убеден.

— А сега — заключи Пантагрюел — не ни остава друго, освен да узнаем волята на моя баща — краля, и да получим от него разрешение.

Бележки

[1] Дамид — ученик и другар на гръцкия философ-мистик Аполоний Тиански.

[2] Ксеноман — увличащ се по всичко чуждоземно (гр.).

[3] Фенерия — несъществуваща страна от „Истинска случка“ на Лукиан.