Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (116)

Глава XX
Как Козлонос отговаря на Панюрж чрез знаци

Потърсиха Козлонос и на другия ден той пристигна. Панюрж му даде тлъсто теленце, половин прасе, две бъчонки вино, крина житце и трийсет франка суха пара, а после го отведе при Пантагрюел и пред всички придворни направи на Козлонос такъв знак: започна да се прозява и прозявайки се, описа с десния палец до устата си гръцката буква фтита, което повтори няколко пъти. Тук пребели очи като коза, когато помята, а между това кашляше и дишаше дълбоко. Сетне, показвайки, че няма копчелък, бръкна се под ризата, улови здраво кинжала и го залюля така, че той мелодично започна да почуква в бедрата му; накрая подгъна лявото коляно и скръсти ръце на гърди.

Козлонос го наблюдаваше внимателно, след което вдигна лявата ръка и сви в юмрук последните три пръста, а палеца противопостави на показалеца така, че те едва се докосваха.

— Досещам се — обади се Пантагрюел — какво иска да каже с този знак: женитба. И според питагорейците числото трийсет означава същото. Вие ще се ожените.

— Благодаря ви от все сърце — каза Панюрж, като се обърна към Козлонос, — благодаря ви, мой архитриклине, мое ефрейторче, мое пазителче, мое архиварче, мое надзирателче!

При тези думи Козлонос протегна високо лявата ръка, опъна пръсти и ги разпери най-вече колкото можа.

— Сега — рече Пантагрюел — чрез тази петица той недвусмислено ни заявява, че вие ще се ожените и че не само ще бъдете годеник, съпруг и мъж, но и щастлив в семейния живот. Защото Питагор наричаше числото пет брачно число, тоест което показва брака и женитбата като приключен въпрос, тъй като се състои от тройка — първото нечетно число, и двойка — първото четно число, подобно на чифтосването на самеца със самката. И наистина някога в Рим в деня на женитбата запалвали пет восъчни факли — да, само пет, ни повече, ни по-малко, колкото богати или бедни да били сватбарите. Освен това в старите времена езичниците отправяли молитвите си за младоженците към пет богове или към един в неговите пет превъплъщения: Юпитер, бракосъчетателят, Юнона, оглавяваща церемонията, Венера прекрасна, Пито, богиня на убеждението и на красноречието, и Диана, закрилница и помощница при раждане на децата.

— О, мили Козлонос! — извика Панюрж. — Аз искам да му подаря цял чифлик близо до Сине и вятърна мелница в Мирбале.

В този миг глухонемият шумно кихна, затресе се о цяло тяло и се обърна наляво.

— Бик да го бодне макар — сепна се Пантагрюел, — това пък какво ще рече? Не е за добро, дявол го взел, не е за добро! Иска да каже, че венчилото ви ще бъде нещастно и злополучно. Това кихане, според както ни учи Терпсион^[1], е един от Сократовите демони — кихнеш ли надясно, означава, че можеш с увереност и смело да вървиш по избрания път и че началото, средата и краят ще бъдат благополучни и щастливи; кихнеш ли обаче наляво, всичко ще ти върви на поразия.

— Вие — прекъсна го Панюрж — всичко вземате откъм лошата му страна и го обръщате с главата надолу като втори Дав^[2]. Аз пък не ви вярвам. И не съм чул никой да споменава Терпсион с добро, защото всичко, което този стар дрипльо казва, е лъжа.

— Но и Цицерон във втора книга De Divinatione говори нещо подобно за кихането — възрази Пантагрюел.

Тук Панюрж се обърна с лице към Козлонос и стори следния знак: пребели очи нагоре, заскърца с челюстите отдясно наляво и изплези наполовина език. Като направи това, разтвори лява ръка, но така, че средният пръст остана да стърчи отвесен спрямо дланта и така я постави на гащите си вместо копчелък; дясната сви в юмрук, с изключение на палеца, провря я под дясната мишница и залепи опънатия пръст малко над седалището в мястото, което арабите наричат Ал хатим^[3]. Веднага след това смени ръцете: лявата зае мястото на дясната, а дясната — мястото на лявата. Тази смяна на ръцете повтори девет пъти подред. На деветия път отпусна клепачи и челюсти, прибра език, погледна изкосо Козлонос и замърда устни като маймуна или като заек, когато яде овес от клас.

Тогава Козлонос протегна нагоре широко разтворената си дясна ръка, пъхна палеца до първата става между третата на средния и безименния пръст и здраво го заклещи, сгъна и другите стави на упоменатите пръсти, а показалеца и кутрето опъна назад.

Разтворил по този начин пръсти, Козлонос постави ръка на Панюржовия пъп, а после, опирайки се на малкия пръст и показалеца като на крачета, започна да движи палеца. Ръката му бавно плъзна нагоре, докосвайки корема, гърдите, врата, а накрая и брадичката, след което пъхна палеца в устата му, почеса го по носа и пресегна към очите, сякаш искаше да ги извади. Тук Панюрж се ядоса и се опита да побегне и се изплъзне от глухонемия. А Козлонос не искаше и да знае и продължаваше да докосва с този постоянно движещ се палец ту очите, ту челото, ту полите на шапката му. Най-после Панюрж не издържа и извика:

— Кълна се, побъркан човече, че ще ви сгрея гърбината, ако не ме оставите на мира; престанете да ми додявате или ще сторя на маска гнусната ви физиономия.

— Но Козлонос е глух — намеси се брат Жан, — глух като картоф, будалче! Ами я по-добре го натупай — ето какъв знак ще разбере той!

— Какво иска от мен този шарлатанин? — викаше Панюрж. — Че той ми посини очите, дяволът му неден. Боже господи, da jurandi — сега ще ви дам аз едно чукане по носа, подсолено с шамари.

След тези думи той цапардоса по носа Козлонос и го остави.

Като видя, че Панюрж прави опит да се измъкне, глухонемият се втурна напред, вкопчи се в него и стори такъв знак: отпусна дясната ръка до самото коляно и като събра пръсти в юмрук, прекара палеца между средния пръст и показалеца; после с лявата ръка започна да търка дясната малко над лакътя и същевременно бавно започна да издига тази ръка на височината на лакътя, че и по-високо, след което внезапно я отпусна; и така той ту издигаше, ту отпущаше ръката си и я показваше на Панюрж. Панюрж, когото това вбеси, вдигна юмрук, за да удари глухонемия, но от уважение към Пантагрюел се въздържа. Тогава Пантагрюел каза:

— Ако самите знаци ви ядосват, о, колко повече ще ви ядосват нещата, които те означават! Всяка истина намира отклик в друга истина. Глухонемият иска да каже и да потвърди, че вие ще се ожените, че ще бъдете рогоносец, че ще ви бият и ограбят.

— Че ще се оженя, по това не споря — заяви Панюрж, — но всичко останало отричам напълно. И ви моля да ми повярвате, че никому в света не е вървяло на жени и на коне тъй, както на мен.